4 Р Е Ш Е Н И Е № 353 София , 20 септември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при секретар Н.Цекова …........................................и в присъствието на прокурора М.Велинова ....................................изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1170 / 2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по протест на Н.С. - прокурор при Апелативна прокуратура – София, против решение № 475 / 12 от 26.02.2013 г. по внохд № 1091 / 2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, осми състав. В протеста се сочи, че решението, с което е потвърдена оправдателна присъда на първоинстанционния съд, е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Изтъква се, че съдът е пренебрегнал част от гласните доказателства, а друга част е изтълкувал превратно. В заключение се поддържа искане за отмяна на решението поради касационните основания на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и ново разглеждане на делото от въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция участващият прокурор от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът на подсъдимия пледира срещу доводите на прокурора. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди съображенията на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: Софийският градски съд с присъда № 243 от 20.09.2012 г. по нохд №107/2012 г. признал Д. С. К. за невинен в това, че на 15.04.2011 г. около 21.40 часа в [населено място] държал без разрешително високорисково наркотично вещество - амфетамин с общо тегло 40,21 грама на стойност 1 206,30 лева със съдържание на активния компонент 6%, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал.1, пр.4, алт.1 от НК. Софийският апелативен съд с решение № 475/12 от 26.02.2013 г. по внохд № 1091/12 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Протестът срещу така постановения въззивен акт е неоснователен поради следното: Извършената от въззивния съд самостоятелна проверка на събрания доказателствен материал се отличава със задълбоченост и прецизност, които изключват отправените от прокуратурата упреци за превратно възприемане на доказателствата и липса на обективност. В атакувания съдебен акт подробно, логично и убедително са изложени съображенията, поради които съдът не намира за установена релевантна връзка между виновно поведение на подсъдимия и открития в колата му наркотик. Двете предходни инстанции не са игнорирали информацията, съдържаща се в цитираните в протеста показания на свидетелите Х., З., М., Й. и в експертните заключения. Напротив, тя коректно е обсъдена и въз основа на нея е направен изводът, че на посочената в обвинителния акт дата при полицейска проверка в багажното отделение на управлявания от подсъдимия автомобил са намерени 41 грама амфетамин. Този факт правилно е ценен като косвено доказателства за виновност, недостатъчно съобразно критерия на чл.303, ал.2 от НПК за постановяване на осъдителна присъда. Настоящият съдебен състав споделя констатацията на предходната инстанция, че той не води до единствено възможно заключение за авторството на деянието в очертаните от обвинителния акт параметри. Изразената в протеста позиция застъпва една от възможните хипотези, която обаче не е подкрепена от ангажираните от обвинението и събрани от съда доказателства. Напротив, констатирани са редица факти и обстоятелства, които поставят под съмнение обвинителната теза. По безспорен начин е изяснено, че багажникът на колата не се заключвал и бил достъпен за трети лица. Подсъдимият не разполагал с непрекъснат контрол върху автомобила и нямал непосредствен визуален контакт върху багажника, още повече, че намереният пакет бил неоткриваем без целенасочено търсене. Наркотикът не бил укрит в специално изграден тайник или конструктивна кухина, достъпът до които не би могъл да се осъществи без знанието на ползвателя на колата. Най-сетне съдът изследвал и твърдението, че специфичният мирис на амфетамин неизбежно би привлякъл вниманието на подсъдимия. Предходните инстанции отхвърлили този аргумент на прокуратурата, тъй като експертната оценка на излъчената миризма изключила неизбежност на нейното възприемане. В протеста се акцентира върху случайния характер на извършената проверка – обстоятелство, което не може да се свърже с предмета на доказване. Безспорно е, че полицейските служители осъществявали специализирана акция по издирване на наркотични вещества и били специално обучени за целта.Тази констатация обаче не допринася за повишаване на убедителността на разсъжденията, че подсъдимият е поставил и скрил в багажника на колата наркотичното вещество и е знаел за местонахождението му.Обясненията на подсъдимия в противната насока не са кредитирани от съда по считания от прокуратурата безкритичен начин. Напротив , те са обсъдени и с оглед възможността да представляват защитна версия.В тази връзка се налага припомняне , че подсъдимият не е длъжен да доказва своята невинност, тъй като тежестта да се докаже обвинението лежи върху прокурора. Обобщено, заключението на въззивната инстанция, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като съществуват и не са категорично опровергани и други версии за поставянето на наркотика в колата на подсъдимия, не почива на логически и правни грешки, относими към касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 475/12 от 26.02.2013 г. по внохд № 1091/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, осми състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.