Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е   № 223   гр.София, 26.03.2010 г.   В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев   при секретаря:  Борислава Лазарова     и прокурора: като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№  265/ 2009 г. за да постанови решение, взе предвид следното:   Производството е по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК. Образувано е по молба на С. М. В. за отмяна на влязлото в сила решение на Врачански окръжен съд от 18.09.2008 г. по гр.д. № 511/ 2008 г. С посоченото решение окръжният съд като въззивна инстанция е отменил частично решение на Врачански районен съд по гр.д. № 1499/ 2007 г., оставил е в сила решението в останалата част, като по този начин С. М. В. е осъден да заплати на Т. Г. Г. сумата 1 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и сумата 21,60 лв обезщетение за имуществени вреди. Молителят С. В. поддържа, че не е бил редовно призован за единственото проведено по делото съдебно заседание пред въззивния съд и че е узнал за изготвеното решение едва след като е получил призовка за доброволно изпълнение. Призовката била изпратена не на неговият постоянен адрес, а на адресът, където живеело семейството на дъщеря му. Тя била приета от зет му, с когото не били в добри отношения и не била предадена на ищецът – адресат на съобщението. При тези доводи е формулирано искане за отмяна на решението със законните последици. Ответницата по молбата Т. Г. оспорва същата. Според нея С. В. е призован за с.з. пред въззивния съд на адреса, който сам е посочил във въззивната жалба и не можел да претендира, че са нарушени правата му. Счита, че молбата е неоснователна и моли за отхвърлянето й. Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за неоснователна. Делото е образувано по искова молба на Т. Г. против С. В. , като в исковата молба адресът на длъжника е посочен в гр. В., ул.”М” № 15 вх. А ет.5 ап.11. Именно на този адрес С. В. е бил редовно призоваван в първоинстанционното производство, на този адрес му е съобщено за решенето на районния съд, този адрес е посочил в подадената от него въззивна жалба против решението до окръжния съд в гр. В.. По образуваното въззивно производство е насрочено съдебно заседание за 17.09.2008 г., за което въззивникът – ответник В. е призован на посочения в жалбата адрес, като призовката е приета на 21.07.2008 г. от зет му И. П. със задължение да му я предаде. На проведеното на 17.09.2008 г. ответникът В. не се е явил. Ход на делото е даден в негово отсъствие като е прието, че е редовно призован. Изводът за редовно призоваване е правилен. На основание пар.2 ал.1 от ПЗР на ГПК производството пред въззивната инстанция е трябвало да бъде проведено по правилата на отменения процесуален кодекс. Съгласно чл.46 от ГПК (отм.) призовката се връчва лично срещу подпис на призоваваното лице, а ако то не бъде намерено – на пълнолетно лице от домашните му. Зетят безспорно се явява такова лице, така че с приемането на призовката от него призоваването на С. В. е било редовно. Няма значение обстоятелството, че постоянният адрес на С. В. е различен. В жалбата си до окръжния съд В. изрично е посочил адреса си като страна, при което съдът е длъжен да го призовава именно на този адрес. Съдът е длъжен да дири служебно кой е постоянният адрес на ответника само ако не успее да го призове и ако се наложи да пристъпи към призоваване по реда на чл.50 от ГПК (отм.). Когато страната сама е посочила адрес по делото или е била редовно призована на този адрес, тя е длъжна да уведоми съда при промяната му (чл.44 и чл.51 от ГПК – отм.). Ако такова уведомление няма, връчването на така посочения адрес (било на страната, било на лице от домашните й, било чрез прилагане на призовката по делото) се явява редовно и страната не е била лишена от възможност да участва в делото нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед тези мотиви молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният касационен съд   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. В. против Т. Г. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Врачански окръжен съд от 18.09.2008 г. по гр.д. № 511/ 2008 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: