Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 69_11_dec_290gpc_59zzd_gledane.doc Р Е Ш Е Н И Е № 502/11 С., 05.01. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 69 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Д. срещу въззивно решение от 27.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 579 /2010 г. на Врачански окръжен съд, г.о., в частта, с която е отменено решение от 21.07.2010 г. по гр.д. № 282 /2009 г. на Районен съд Мездра, в частта, с която искът на Ц. Р. В. срещу жалбоподателя с правно основание чл.59 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 964.50 лева до 3,320 лева и вместо това е постановено друго, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Ц. Р. В. и сумата 2,355.50 лева (представляваща разликата над 964.50 лева до 3,320 лева), ведно със законната лихва от 07.05.2009 г. Въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че грижите на ищцата за наследодателката на ответника са полагани за определен период от време и следва да бъдат обезщетени за част от този период до момента, в който полагането на грижите е продължило по силата на предварителен договор за прехвърляне на собственост от страна на наследодателя срещу поемането от ищцата и съпругът и на задължение за гледане на наследодателя докато е жива и да я погребат. Въззивният съд е определил размера на обезщетението въз основа на заключение на вещо лице, което го е определило в съответствие с възнаграждението за полагане на грижи от лични асистенти по социални програми (в размер на минималната работна заплата за страната при 8 часова заетост на ден). Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 752 от 26.05.2011 г. по материално-правния въпрос : дължи ли се обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД само при доказано обедняване на ищеца от полагане на грижи за друг човек, за който е прието, че е обусловил въззивното решение и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Касационните оплаквания са за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът в това производство и ищец Ц. Р. В. оспорва основателността на жалбата. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното: По изведения въпрос настоящият състав намира, че при доказано обедняване на ищец от полагане на грижи за друг човек се дължи обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД само при липсата на основание – когато положилият грижите не е бил натоварен да извършва дейността. В този смисъл е и приетото с т.1 на ППВС 1 /28.05.1979 г. разрешение относно случаите когато незадължено по закон да дава издръжка лице издържа нуждаещ се вместо законно задължения. При наличието на основание, каквото е наличието на уговорки за възмездна престация, обезщетение не се дължи. По основателността на доводите за неправилност по чл.281 ГПК: При дадения отговор на изведения въпрос, настоящият състав намира за основателни доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд и за неправилно приложение на материалния закон. От показанията на посочените от ответника свидетели И., С. (л.76) и Г. (л.83) се установява, че ищцата се е грижела за наследодателката на ищеца заради къщата, от показанията на доведения от ищцата свидетел Г. (л.76) се установява, че тя е била свидетел на ищцата и по други дела като настоящото (за заплащане на обезщетение за положени грижи). Ищцата не е опровергала установеното от свидетелите на ответника. Настоящият състав намира, че с това е установено наличието на основание за полаганите от ищцата грижи. Следва да се добави, че сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имота (от 12.04.2006 г.) между наследодателката на ответника и ищцата и нейния съпруг (л.19), с който купувачите са поели задължение да гледат и издържат продавачката, докато е жива и да я погребат съгласно обичаите в страната и успешното провеждане от ищцата и съпруга и срещу ответника на иск по чл.19,ал.3 ЗЗД за част от имота е установено по делото (влязлото в сила на 08.01.2008 г. решение е приложено по делото на л20 и сл.), с което се подкрепя установеното от свидетелските показания. При тези изводи за основателност на касационните основания, т.к. не се налага извършването на процесуални действия и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК, спорът следва да бъде разгледан по същество. При извода за наличие на възмездно основание за положените грижи и при отговора на изведения въпрос, че при наличието на уговорки за възмездна престация обезщетение не се дължи, следва извод, че частта от претенцията на ищцата срещу ответника, която е разгледана във въззивното производство и която се разглежда в настоящото производство, е неоснователна, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него – да бъде постановено друго, с което частта от иска, който е предмет на разглеждане в настоящото производство, да бъде отхвърлен. С оглед изхода от спора на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните от него разноски в касационното производство в размер на 78.52 лева за държавни такси и 200 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представени платежни документи и договор за процесуално представителство. С оглед изхода от спора ответникът няма право на разноски. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 27.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 579 /2010 г. на Врачански окръжен съд, г.о., в обжалваната част. Вместо това постановява: Отхвърля иска на Ц. Р. В. срещу Д. Х. Д. с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 2,355.50 лева, представляваща разликата над 964.50 лева, за което първоинстанционното решение от 21.07.2010 г. по гр.д. № 282 /2009 г. на Районен съд Мездра е влязло в сила, до 3,320 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от иска от 07.05.2009 г.. Осъжда Ц. Р. В. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], да заплати на Д. Х. Д. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], разноски в касационното производство в размер на сумата 78.52 лева за държавни такси и 200 лева за процесуално представителство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2