Ключови фрази
Мълчаливо продължаване на договора за наем * обезщетение за ползване без правно основание * правомощия на въззивната инстанция * неправилна правна квалификация


3
Решение по т.д.№ 106/2015 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е

№ 1

София, 25.01.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 106 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Т. Д., действащ като [фирма] срещу Решение № 17108 от 30.09.2014 год. по гр.д.№ 1359/2014 год. на Софийски градски съд.
С него е обезсилено решението от 07.11.2013 год. по гр.д.№ 32962/2012 год. на Софийски районен съд, 124-ти с-в и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на предявения от С. община срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 13946.93 лв. – обезщетение за ползване на общински недвижим имот за периода 17.02.2009 – 31.12.2010 год.
В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че неправилно и в противоречие с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съставът на САС е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, вместо да укаже на страните да отстранят неяснотите относно релевантните факти по спора и оттам – да определи вида на търсената защита. Искането е за касиране на решението на СГС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по съществото на спора.
Ответникът по касация С. община не изразява становище.
Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ТР № 1/09.12.2013 год. по въпроса: Неправилната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, представлява ли основание за недопустимост на съдебното решение или е аргумент за неговата неправилност? Какви са правомощията на въззивния съд в тази хипотеза и следва ли да се произнесе по същество на материалния спор?”.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и извърши по реда на чл.290 ал.2 ГПК проверка на обжалвания съдебен акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е основателна.
Въззивното решение е постановено по жалбата на С. О. срещу решението на Софийски районен съд с което е бил отхвърлен предявеният иск с посочено правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД - обезщетение за държането на общински недвижим имот. За да отхвърли иска, съдът се е позовал на това, че липсва предходно наемно правоотношение между О. и Едноличния търговец, поради което иск по чл.236 ал.2 ЗЗД на собственик, нямащ качеството на наемодател е неоснователен.
Последователно подържаната теза на [фирма] е, че не е държал спорното помещение през процесния период и го е освободил след приключване на наемното правоотношение с предходния собственик и наемодател [фирма]. Обстоятелството, че наемен договор между С. община и едноличния търговец не е сключван е било безспорно. Спорът се е развил на плоскостта дали ответникът по иска е държал сам или чрез другиго спорното помещение през процесния период.
За да обезсили първоинстанционния акт, съставът на СГС се е позовал на обстоятелството, че СРС се е произнесъл по непредявен иск, доколкото още в исковата молба С. община сочи липсата на наемно правоотношение т.е. обезщетението за ползване произтича от държането на чужд имот без основание и спорът е на плоскостта на чл.59 ЗЗД.
Преценката на въззивния съд относно това, какви са правомощията му при констатирана нередовност на исковата молба, изразяваща се в случая на неяснота относно вида на търсената защита е в противоречие с разясненията, съдържащи се в т.5 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Противоречието между обстоятелствата, въведени с исковата молба и посочената от ищеца правна квалификация (която не обвързва съда) би могло да бъде отстранено и в рамките на въззивното производство. Едва ако указанията не бъдат изпълнени, в правомощията на въззивния съд е да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по иска. Връщането на делото на първоинстанционния съд за извършване на тези действия е неправилно.
Това налага касиране на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС от стадия по чл.267 ГПК, като при новото разглеждане се произнесе и относно направените по делото разноски в производството пред ВКС.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 17108 от 30.09.2014 год. по гр.д.№ 1359/2014 год. на Софийски градски съд
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.