Ключови фрази
Плащания от Гаранционен фонд * непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * случайно събитие * справедливост

Р Е Ш Е Н И Е

25

София, . , 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 12.02.2010 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов

ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева

Мария Славчева

при участието на секретаря Л.Златкова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията В. А.

т.дело № 211 /2009 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С постановеното при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ решение № 228 от 10.11.2008 год., по гр.д.№ 1270/2008 год. Софийски апелативен съд е уважил субективно предявените от В. В. Н., Й. Л. Г. и Д. Л. Г., трите със съдебен адрес в гр.София, обективно евентуално съединени искове, основани на чл.45ЗЗД срещу К. Д. Й. от гр. С. до размера на сумата 3 000 лв. за първата и от по 5 000 лв. за втората и третата ищци, ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми, считано от 21. 12.1998 год. до окончателното и изплащане, като е осъдил ответника да заплати направените от последните деловодни разноски общо в размер на 221 лв., а по сметка на въззивния съд сумата 780 лв. д.т..

В останалата част, с която предявените при условията на чл.103 ГПК / отм./ субективно съединени искови претенции на В. В. Н., Й. Л. Г. и Д. Л. Г. срещу Г. фонд гр.София, основани на чл.88 ЗЗ/ отм./ са отхвърлена за сумата 20 000 лв. за В. В. Н. и за по 30 000 лв. за Й. Г. и Д. Г., както и в частта, с която заявените от същите при условията на евентуалност искове по чл.45 ЗЗД срещу К. Д. Й. са отхвърлени за разликата над 3000 лв. за първата ищца и над по 5 000 лв. поотделно за втората и третата ищци до пълните размери на съответните искови суми въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 26. 02. 2008 год., по гр.д.№ 633/ 2003 год..

Недоволни от съдебния акт на Софийски апелативен съд са останали ищците В. В. Н., Й. Л. Г. и Д. Л. Г., както и ответникът К. Й. Д., които в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК са го обжалвали с оплакване за неправилност, а вторият- алтернативно и с оплакване за недопустимост.

Всеки един от касаторите , в срока и по реда на чл.287 ГПК е възразил по касационната жалба на противната по същата страна.

С определение № 595 от 08.09.2009 год., състав на ВКС, ТК на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд само в неговата осъдителна част, поради наличие на визираното в т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК основание: разрешените от въззивната инстанция въпроси на процесуалното право за приложението на чл.222 ГПК/ отм./ в хипотезата на постановена оправдателна присъда и възприето ПТП за „случайно събитие” по см. на чл.15 НК и за правните последици на силата на пресъдено нещо / чл.221 ГПК отм./ по отношение предявени в гражданското производство искове за обезвреда, при идентичност на основанието с тези, разгледани в наказателното производство са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:

Разгледана по същество, допуснатата до касационен контрол касационна жалба на ответника К. Д. е частично основателна.

Въведеното оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт е обосновано със съображения за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.222 ГПК/ отм./. Касаторът поддържа, че възникналият правен спор за репариране на причинените на ищците вреди е бил предмет на разглеждане от наказателния съд, който е отрекъл основателността на предявените искове, основани на чл.45 ЗЗД, поради отсъствие на виновно поведение на водача на процесното моторно- превозно средство и „случайния” по см. на чл.15 НК характер на настъпилото ПТП, поради което за Софийски апелативен съд не е било налице процесуална възможност да се произнесе отново- арг. от чл.221 ГПК/ отм./.

Алтернативно твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт, според изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, произтича от допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон - чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, във вр. с чл.51, ал.2 ЗЗД и на процесуалното правило на чл.188 ГПК/ отм./.

І. По оплакването за недопустимост :

Релевираното оплакване – касационно основание по чл.281,т.2 ГПК, е неоснователно.

От граматическото и логическо тълкуване на чл.222 ГПК/ отм./, чийто аналог е чл.300 от действащия ГПК, се налага разбирането, че по изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Следователно присъдата на наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 222 ГПК/ отм./, респ. възпроизведени в чл.300 ГПК, обстоятелства.

Следователно въведеното от законодателя с чл.222 ГПК/ отм./ ограничаване на обективните граници на силата и на пресъдено налагат извод, че осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд.

Затова като е съобразил горното и е приел, че с постановената оправдателна присъда № 190 от 15.10.1999 год. по н.о.х.д.№ 701/99 год. на СГС ответникът К. Й. е признат за невиновен само в рамките на конкретното деяние, обективирано като такова по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение – за нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДВП, но нейната обвързваща гражданския съд сила, вкл. възприемане на настъпилото ПТП за „случайно събитие” по см. на чл.15 НК не се проявява относно друго различно от горепосоченото правонарушение, каквото е несъобразяване на ответника, като водач на моторно- превозно средство, с императивните правила на ЗДвП- чл.20, ал.2, изр.1 от с.з., обуславящо ангажиране деликтната му отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД , Софийски апелативен съд правилно е приложил процесуалния закон- чл.222 ГПК/ отм./.

Допълнителен аргумент, противостоящ на изразеното от касатора становище, че липсата на съдържащо се в присъдата разграничение на отделните фактически състави на чл.20, ал.2 ЗДвП е задължително за гражданския съд, разглеждащ правните последици на отделните правонарушения, за което конкретизацията в мотивите на наказателния съд е правно ирелевантна е самото създадено от законодателя процесуално правило на чл.318, ал.3 НПК.

От своя страна обстоятелството, че предявените в наказателното производство искови претенции за обезвреда на причинените на гражданските ищци, в качеството им на наследници на починалия при процесното ПТП б.ж. на гр. С. Л. Г. са били основани на настъпила от деянието на ответника К. Й., по което е постановена оправдателната присъда на наказателния съд неимуществена щета, то не е налице и твърдяната от касатора обективна и субективна тъждественост с настоящия правен спор, обуславяща приложение на разпоредените от чл.221 ГПК/ отм./ правни последици, водещи до прекратяване на настоящето производство.

По оплакването за неправилност, основано на чл.281,т.3 ГПК:

Оплакването на касатора за неправилност на обжалваното решение е основателно единствено по отношение приложение принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, въз основа на който се определя обезщетението за обезвреда на неимуществените вреди, причинени от деликт.

Понятието „справедливост”, обаче, съгласно даденото с ППВС № 4/64 год., задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога свързано с преценката на определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество.

Следователно, за да удовлетвори така въведеният с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.

В разглеждания случай, при определяне размера на дължимото на ищцата Н. обезщетение в нарушение на процесуалното правило на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ Софийски апелативен съд не е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен материал, сочещ на твърде влошени отношения между последната и съпруга и - б.ж. на гр.С. Л. Г., довели, според св. Е. - близка приятелка на починалия, до пълното им дезинтересиране един от друг, липса дори на инцидентни контакти, както и въобще от проява на интерес от страна на съпругата към тежкото след катастрофата състояние на починалия, по време на болничното му лечение в ”П.”, предхождащо впоследствие настъпилата негова смърт.

Вярно е, че в съобразителната част на обжалвания съдебен акт решаващата инстанция бланкетно се е позовала на съществуващата продължителна фактическа раздяла между съпрузите, както и на липсата на контакти между Н. и починалия, но това обстоятелство явно е подценено и не е дало пряко отражение върху размера на присъденото обезщетение, съобразен единствено с приетата в съотношение 2:3 степен на съпричиняване на вредата от наследодателя и, поради което твърдяното от касатора нарушение на закона, обуславящо отмяна на обжалвания съдебен акт в тази му част е основателно.

Допуснатият от въззивната инстанция порок следва да бъде отстранен, като заявената от В. Н. искова претенция, основана на чл.45 ЗЗД изцяло бъде отхвърлена.

Безспорно установеното в хода на делото предхождащо смъртта на б.ж. на гр.С. Л. Г. продължително отчуждение между него и съпругата му- ищцата Н., дългата- повече от 5-6 години / св. Павлова/ фактическа раздяла между съпрузите, влошените, поради повишена употреба на алкохол от страна на починалия отношения помежду им, според настоящия съдебен състав са обстоятелства, изключващи наличието на понесени от преживялата съпруга, неимуществени вреди - т.е. такива болки и страдания, предизвикани от загубата на нейния съпруг, които в своята цялост да формират негативни емоционални изживявания у последната, отразяващи се върху психиката и и създаващи и, дори и за определен период от време социален дискомфорт, които да подлежат на възмездяване по реда на чл.52 ЗЗД.

В останалата част оплакването за незаконосъобразно определен размер на обезщетенията, основани на чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.52 ЗЗД е неоснователно.

Подлагайки, в съответствие с изискването на чл.188 ГПК/ отм./, на задълбочен и обстоен анализ доказателствения материал по делото касаещ болките и страданията, понесени от ищците Й. и Д. Г.- в резултат на настъпилата от процесното ПТП внезапна смърт на техния баща Л.Г., решаващият съд законосъобразно е счел същите за доказани съобразно установената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест до размера общо на по 15 000 лева.

При обосноваване на този си правен извод Софийски апелативен съд е взел предвид обстоятелството, че макар и пълнолетни, живеещи от дълго време в отделно домакинство от баща си и поддържащи към момента на пътния инцидент нередовни контакти с него, то съществувалите до фактическата раздяла на родителите им добри и близки отношения между дъщерите и този им родител, обусловят преживяния от последните сравнително тежък емоционален стрес при загубата му.

Поради това, отчитайки високата степен на съпричиняване на вредата от техния общ наследодател решаващият съд е приел, че сумата от по 5000 лв. за всяка една от дъщерите на починалия б.ж. на гр.С. Л. Г. се явява справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение и този краен извод се споделя, като основан на закона и от настоящия съдебен състав.

Що се касае до останалите оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон- то те са неоснователни.

Законосъобразно при така установените факти относно механизма на настъпилото ПТП, въззивният съд е счел, че в случая кумулативните предпоставки на закона за ангажиране деликтната отговорност на ответника са налице.

Анализирайки цялостното поведение на ответника К. Й., като водач на МПС, въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е изградил верен правен извод, че то е противоправно- нарушаващо императивно вмененото му от чл.20, ал.2, пр.1 ЗДвП, като участник в пътното движение, задължение - да прецени конкретната пътна обстановка преди настъпване на ПТП и въз основа на същата да избере такава скорост, която би му позволила безпрепятствено да спре автомобила при появата на пешеходец, предвид крайно оживеното кръстовище, зимния сезон и започналото рано смрачаване, поради което установената с чл.45, ал.2 ЗЗД законова презумпция не е била оборена в процеса.

Доколкото действията на пострадалия пешеходец, пресичал пътното платно на необозначено за целта място- на булевард с изключително интензивно движение на моторни превозни средства, в пиков за движението час и при светлинен сигнал, забраняващ преминаването му, според изложените в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, сами по себе си не обуславят освобождаване на водача от вмененото му с нормата на чл.20, ал.2, пр.1 ЗДвП задължение, то в съгласие със законовото правило на чл.51, ал.2 ЗЗД и направеното в тази насока възражение от ответника Софийски апелативен съд е възприел същите от значение единствено за степента на съпричиняване на вредата, определяйки я в съотношение 2/3.

Водим от тези съображения и на осн. чл.293, ал.1 и сл. ГПК настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 228 от 10.11.2008 год., по гр.д.№ 1270/2008 год., само в частта, с която е уважен предявения от В. В. Н. срещу К. Д. Й. иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата 3 000 лева/ три хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени и в резултат на настъпила от ПТП 05.12.1998 год. смърт на наследодателя и - б.ж. на гр.С. Л. И. Г., починал на 21.12.1998 год. неимуществени вреди и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В. В. Н., със съдебен адрес гр.С. срещу К. Д. Й. от с.гр. за заплащане на сумата 3000 лева/ три хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените и от деликт неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.1998 год. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА В. В. Н., със съдебен адрес гр.С. да заплати на К. Д. Й. сумата 344.54 лв./ триста четиридесет и четири лева и петдесет и четири ст./, деловодни разноски по компенсация.

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ оставя в сила въззивното решение на Софийски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: