Р Е Ш Е Н И Е № 567 София, 15 юли 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на ..единадесети ноември ……........... 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................ .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Антони Лаков ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. КНОХД № .. 540 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурора. Атакува се решение № 120 от 28.07.10 год., постановено по ВНОХД № 208/10 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена оправдателна присъда № 47 от 19.04.10 год. по НОХД № 129/10 год. на Варненския окръжен съд. Визират се касационните основания по чл. 348, т. 1 и 2 НПК – нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Протестът се поддържа в съдебно заседание. Подсъдимият В. И. и неговият защитник не се явяват, редовно призовани. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводи и становището на явилата се страна, намира протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН. С цитираната присъда подсъдимият В. И. е признат за невиновен в това, че на 22.07.09 год. в [населено място], Варненска област, при управление на л.а. „ВАЗ” с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 ЗДвП, като допускал причиняването на телесна повреда или смърт на Г. А., поради което и на осн. чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 342, ал. 1 НК. Признат е за невиновен и в това, че на същата дата и място извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно неуважение към обществото, поради което и на осн. чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 325, ал. 1 НК. С атакуваното въззивно решение присъдата е потвърдена. Разглеждайки касационния протест във връзка със сочените в него основания, Върховният касационен съд намира, че не са налице законовите предпоставки за реализиране на правомощията му по чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК. Прокурорът формулира възраженията си срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата. По своя смисъл, обаче, прави единствено извод за необоснованост, свързана с въпроса от обективна и субективна страна извършени ли са деянията от подсъдимия И., което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се сподели такъв извод. Проверката на съдопроизводствените действия на първата и въззивната инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Кредитирането или некредитирането на показанията на една или друга група свидетели във връзка с евентуалното участие на подсъдимия И. в деянието, в което е обвинен, и преценката на свидетелските показания не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си ВАС е дал изчерпателен и обоснован отговор на относимите за решаване на делото по същество възражения от страна на прокурора и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, съответно чл. 339, ал. 2 и 3 НПК. В мотивите на решението това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и 14 НПК. Касационната проверка на атакувания второинстанционен акт, потвърждаващ оправдателната присъда спрямо И., не констатира решаващите инстанции да са придали на оправдаващите доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат. И още нещо, анализирайки обвинителния акт, ВКС констатира, че прокуратурата не е изпълнила задълженията по чл. 13, 14 и 107, ал. 3 НПК. Разследвайки и повдигайки обвинение за едно тежко за доказване престъпление, каквото е това по чл. 342 НК, извършено при условията на идеална съвкупност с такова по чл. 325, ал. 2 НК, прокурорът едностранчиво е изложил фактическите обстоятелства и не е направил анализ на доказателствата по делото. Например, не е посочил какви са мотивите на подсъдимия да осъществи хулиганските действия. Не са потърсени незаинтересовани свидетели, а са разпитани само заинтересовани такива от фирмата-изпълнител на инвестицията на [фирма]. От правна страна се е задоволил единствено да посочи, че с изложените факти „от обективна и субективна страна обв. И. е осъществил съставите” на съответните престъпления. Не е проверена логичната и последователна версия на И. и тя не е съпоставена с приложеното по делото медицинско удостоверение /л. 53/ за уврежданията на подсъдимия от нанесените му удари. Игнорирано е приложеното на л. 44 от д.п. писмо от [фирма] за мястото, където се поставят средствата за техническо измерване / до или на границата на имота на ползвателя, включително на фасадата и оградата на същия/, във връзка със съответните мотиви за „хулиганските” му действия. В този смисъл, И. извършил ли е непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, или е направил неуспешен опит да защити регламентирани от [фирма] права, нарушени от фирмата-изпълнител чрез поставянето на електромера му далеч от имота, в който живее. От там, какъв е мотивът му да наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на служителите на дружеството. В тази насока, апелативният съд е дал изчерпателен и законосъобразен отговор, потвърждавайки оправдателната присъда на ОС – [населено място]. На последно място, настоящата инстанция ще остави без анализ и съпоставка правните съображения по касационния протест и тези по постановлението от 22.10.09 год., приложено на л. 37-40 от д.п., подписани от един и същ прокурор. Водим от посоченото и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120 от 28.07.10 год., постановено по ВНОХД № 208/10 год. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: