О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е № 406                        гр.София,  15.07.2009г.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито  заседание на десети юли през две хиляди и девета година  в състав:                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА                                                ЧЛЕНОВЕ:  ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                           МАРИАНА КОСТОВА   след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д.  № 300/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:             Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Обжалвано е определение №1498/21.01.2009г., постановено по ч.гр.дело №5660/2008г. на Софийски градски съд, ІІІб състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Н. С. , живущ в Германия срещу определението от 23.06.2008г., по гр. д. №29048/2007г. на Софийски районен съд, 27 състав, с което е върната исковата му молба, в частта за претендраната законна лихва, считано от датата на увреждането 26.06.2005г. до завеждане на иска 25.09.2008г., като нередовна. Жалбоподателят моли за отмяна на определението като неправилно защото съдът не е дал отговор на съществения въпрос - законна или мораторна е лихвата при непозволено увреждане до завеждане на иска и дължи ли се за този период от време ДТ. Според частният жалбоподател няма основание законната лихва, която се дължи по силата на чл.84, ал.3 ЗЗД при непозволеното увреждане, да се разделя на законна лихва до завеждане на иска и след неговото предявяване, вземането за лихва не се прекратява с предявяване на иска, а продължава да тече до заплащане на главното вземане, поради което няма основание да се дължи ТД. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено като основание за допускане касационно обжалване на определението чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът по частната жалба “З“ДЗИ-О. застраховане” АД, гр. С. не взема становище по изложените в частната касационна жалба оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение от 11.12.2009г. СРС е върнал исковата молба на ищеца в частта, с която се претендира законна лихва от датата на увреждането до датата на предявяване на иска, поради неизпълнение на разпореждането за внасяне на ДТ за вземането по чл.86 ЗЗД. Определението е оставено в сила с обжалваното определение на СГС. Определението на СГС е от категорията определения по чл.274, ал.3, т.1 ГПК – определение, с което се оставя без уважение частна жалба, срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В този случай, съгласно чл.274, ал.3 ГПК, определението на въззивния съд ще подлежи на касационно обжалване ако са налице предпоставките на чл.280,ал.1ГПК. В приложеното към жалбата по реда на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК изложение, частният жалбоподател визира основанието по чл.280, ал.1, и т.2 ГПК - посочен е релевантния за връщането на исковата молба процесуален въпрос – дължи ли се ДТ за претендираната законна лихва при непозволено увреждане върху претендираното обезщетение за времето от дата на увреждането до датата на предявяване на иска, когато не е предявена като самостоятелен иск. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, СГС се е позовал на акцесорния характер на иска по чл.86 ЗЗД, т.е. на неговата относителна самостоятелност и на изискването на чл.128, т.2 ГПК във връзка с чл.69, т.1 за представяне на доказателства за внесена ДТ. Разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК визира влезли в сила противоречиви определения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Представените от касатора решения установяват противоречива съдебна практика по съществения за спора правен въпрос: при предявена законна лихва за времето от датата на увреждането до датата на предявяване на иска, поради което настоящият състав на ВКС, ТК приема осъществуването на двете основания по чл.280, ал.1 и по т.2 ГПК – касаторът е формулирал съществения процесуален въпрос, който е рашаван в противоречие с практиката на ВКС и СГС. Решение №1848/26.02.2001г., постановено по гр.дело №1266/2000 г. на ВКС, V г.о. определя, че застрахователят дължи лихви за забава върху обезщетението за вреди от датата на увреждането. В решението от 27.12.2005г., по гр.дело № 832/2005г. на СГС, гражданска колегия определя лихвата, която се дължи върху присъденото обезщетение за вреди от непозволено увреждане, считано от датата на увреждането, като законна лихва, а не мораторна. Решението от 11.04.2008г. на СРС І Гражданска колегия и разпореждането от 6.10.2008г. няма данни да са влезли в сила, поради което не представляват съдебна практика, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Обжалваното определение е неправилно. Деликвента, респективно застрахователят, при когото е застрахован деликвента, дължи обезщетение на пострадалото лице в размер на доказаните имуществени и неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на увреждането/ чл.84, ал.3 ЗЗД/. Лихвите се дължат върху размера на обезщетението, защото съгласно цитираната разпоредба, деликвента се счита в забава без покана, т.е. от датата на увреждането. В този случай присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск – за обезщетението и тъй като не се предявява като самостоятелен иск не се дължи ДТ. Силата на присъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва. Размерът на законната лихва ще подлежи на установяване в изпълнителното производство. Не съществува пречка ищецът да предяви като самостоятелен иск обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. В този случай ще се дължи заплащането на ДТ на основание чл.72, ал.1 ГПК – съдът ще бъде сезиран с два обективно съединени иска и ще дължи произнасяне по всеки един от тях с решението, като силата на присъдено нещо ще се разпростира и върху притезанието по двата иска. Обезщетението за забава, от датата на деликта до датата на предявяване на иска, ще бъде определено по размер и ще подлежи на изпълнение така както е установено от съда в съдебното решение. Като е приел в случая, че претендираната законната лихва върху обезщетение за вреди представлява самостоятелен иск, въззивният съд е постановил неправилно определение, което подлежи на отмяна. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение №1498/21.01.2009г., постановено по ч.гр.дело №5660/2008г. на Софийски градски съд, на ІІІ Б състав и оставеното с него в сила определение от 23.06.2008г. , постановено по гр.дело № 29048/2008г. на СРС, 27 състав. Делото да се върне на Софийския районен съд, 27 състав за произнасяне по предявените искове. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: