Ключови фрази
Обжалване на решение на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители * дисциплинарно наказание глоба * частен съдебен изпълнител


Решение на ВКС – ГК, III г.о. 9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 86
гр. София, 03.05. 2016 година


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА

при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. Д. гр. д. № 372/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЧСИ.
Образувано е по подадена жалба с вх. № 3570/02.12.2015 г. от Я. И. С. – частен съдебен изпълнител, с рег. № 794 на К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие Софийски окръжен съд, чрез процесуалния си представител адв. А. П. от АК-С. против решение от 08.10.2015 г., постановено по дисциплинарно дело № 2/2015 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което на основание 67, вр. с чл. 68, т. 2 ЗЧСИ му е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 9 000 лева.
Оплакванията, развити в жалбата, са за нищожност на решението като постановено от незаконен състав, тъй като е подменен един от определените членове на дисциплинарния състав, без да са налице доказателства за наличие на обстоятелства, налагащи участие на резервен член в състава, както и за неговата недопустимост и неправилност. Моли настоящата инстанция да обезсили и да прекрати производството по делото, респ. да отмени решението като неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, за което подробни съображения са развити в жалбата. Становището си адв. П. поддържа и в съдебно заседание.
Ответникът по жалбата Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юриск. Добрина Г. я оспорва като неоснователна, като счита че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а наложеното наказание по вид и размер съответства на тежестта на нарушенията, поради което следва да бъде оставено в сила, което становище поддържа и в съдебно заседание.
Ответникът по жалбата К. на ЧСИ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Д. оспорва жалбата и моли същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение, което становище поддържа и в съдебно заседание.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателя, становищата на страните и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт – решение на дисциплинарен състав на дисциплинарната комисия при КЧСИ, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата на ЧСИ Я. И. С. е неоснователна, по следните съображения:
Производството по дисциплинарно дело № 2/2015 г. е образувано с акт на председателя на дисциплинарната комисия към КЧСИ срещу ЧСИ Я. С. въз основа на искане от Съвета на К. на частните съдебни изпълнители с изх. № 507/30.03.2015 г. по описа на КЧСИ за образуване на дисциплинарно производство, във връзка с постъпила жалба с рег. № Ж-369 от 17.10.2014 г. от „Ч. Електро България“ и решение на Съвета на К. на ЧСИ, взето на редовно заседание на 21.11.2014 г., с протокол № 131 от 21.11.2014 г. С протокол № 2 от 16.06.2015 г. от заседание на дисциплинарния състав от дисциплинарната комисия към К. на ЧСИ, е прието за разглеждане искане от министъра на правосъдието вх. № 1241/20.05.2015 г., като с определение от 16.07.2015 г. двете искания са присъединени за общо разглеждане. В решението си дисциплинарната комисия е приела, че ЧСИ е извършил нарушения в работата си при образуването и движението на две изпълнителни дела, както следва: изп. дело № 20147940400005 и изп. д. № 20147940400009 против един и същи длъжник – [фирма], образувани от [фирма], чрез юриск. Л. Ч. - цесионер, придобил правата по силата на частно правоприемство от титуляра на вземанията, посочен в изпълнителните листове. Съставът на дисциплинарната комисия е приел, че по двете изпълнителни дела са допуснати нарушения при конституирането на взискатели /чл. 429, ал. 1, вр. с чл. 456, ал. 2 ГПК/, приемането на разноски за юрисконсулт /чл. 78 ГПК/ на всички присъединени цесионери, при начисляването на такси, включително такси по т. 11 Т. за присъединяване на всеки взискател. Вземанията по двете дела, установени с по един изпълнителен лист са раздробени на множество частични вземания с цел кумулиране на разноски и такси и събирането им от длъжника, като по този начин финансовият ефект в полза на взискателите е мултиплициран многократно, като са присъединени взискатели въз основа на частични цесии с размер на цедираните вземания между 6 и 10 лева и по този начин е установена схема, целяща създаване на разноски по изпълнителните дела, а не събиране на вземането по изпълнителния лист. Частният съдебен изпълнител неправилно е конституирал като присъединени взискатели частните правоприемници на първоначалния цесионер и неправилно е признал на всеки от тях самостоятелни разноски за юрисконсултско възнаграждение (по изп. д. № 5/2014 г. всяко едно от дружествата – цесионери се явява като взискател два пъти въз основа на различни частични претенции, а по изп. д. № 9/2014 г. всяко от дружествата – цесионери се явява като взискател три пъти въз основа на различни частични претенции). Дружествата са били представлявани от един и същ юрисконсулт, който е подавал еднотипни като съдържание и искания молби по едно и също изпълнително дело, като за частични вземания от 6, 8 или 10 лева се претендират и признават разноски за юрисконсулт в размер на 150 лева и единственият интерес на кредиторите за раздробяване на вземането е да се претендира юрисконсултско възнаграждение и да се увеличи многократно ефекта по изпълнението на един единствен изпълнителен лист. По делата е извършено само едно изпълнително действие - запор върху банковите сметки на длъжника, като по двете дела е изпратена по една покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение, т.е. т.нар. присъединени взискатели не са извършвали никакви действия по удовлетворяване на частичните действия и при това положение не би могло да се приеме, че всеки един от взискателите е имал основание да приеме тези възнаграждения и да начисли всички такси. Местната компетентност на ЧСИ С. и по двете дела е обоснована с искането на взискателя за налагане на запор върху вземането на длъжника от трето лице [фирма], със седалище и адрес на управление Горна М., [населено място]. Предвид изложеното, съставът на дисциплинарната комисия е приел, че са налице заявените от Съвета на КЧСИ дисциплинарни нарушения, а именно: неправилно и в заобикаляне на закона конституиране на частни правоприемници на взискателя и признаването на отделни възнаграждения за всеки от частичните цесионери, с цел кумулиране на разноски по изпълнителното дело, както и начисляване на такси по Т. за всяко присъединяване, като вследствие на това вземането по предявените изпълнителни листове е нарастнало както следва: от 327, 71 лева по изпълнителен лист от 25.11.2013 г. на 9479, 17 лева – събрана сума по изп. дело № 5/2014 г. и от 556, 06 лева по изпълнителен лист от 17.12.2013 г. на 14 001, 43 лева – събрана сума по изп. дело № 9/2014 г. По отношение на заявените от министъра на правосъдието нарушения е прието, че са извършени следните нарушения: нарушение на местната компетентност, тъй като е допусната злоупотреба с право с цел образуване на делото при ЧСИ С.; непосочване в поканите за доброволно изпълнение за наложените запори /чл. 428, ал. 2 ГПК/; забавяне на администриране на жалбите до съда, като частният съдебен изпълнител не е уведомил жалбоподателя за установените нередовности в продължение на девет месеца. Изложени са съображения, че доводът на ЧСИ, че не носи отговорност за извършените нарушения по проверяваните дела, доколкото действията са били извършени от помощника на ЧСИ, е неоснователен, тъй като помощникът не носи самостоятелна отговорност, предвид липсата на регламентация съгласно ЗЧСИ, а и в задължение на частния съдебен изпълнител е да контролира неговите действия. При определяне на вида и степента на наказанието дисциплинарният състав е взел предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са осъществени, цялостната професионална дейност на частния съдебен изпълнител, като в тази връзка е представена справка за дисциплинарните производства, от която е видно, че същият е имал 9 висящи дисциплинарни дела - част от тях за тежки нарушения, като има две наложени най-тежки наказания - лишаване от права за определен срок. Отчетено е поведението на ЧСИ, което свидетелства за стремеж към забавяне на дисциплинарното производство (видно от представени три броя болнични листи с искане за отлагане на делото) и за липса на критично отношение към действията му, а констатираните нарушения са квалифицирани като тежки, поради това, че не са изолирани, уронват престижа на професията и създават силен негативен обществен отзвук за дейността на ЧСИ. Съставът на дисциплинарната комисия е приел, че справедливото наказание следва да се определи по вид при умерен превес на отегчаващите обстоятелства – глоба в размер близък до максималния, в случая 9 000 лева, което да се наложи общо за всички анализирани нарушения, а не поотделно за всяко от изброените в двете искания, поради това, че всяко едно от констатираните нарушения е елемент от цялостния замисъл с цел извличане на печалба чрез заобикаляне на закона, при който са нарушени разпоредбите за конституиране на взискател /чл. 456 ГПК/, за приемане на разноски /чл. 78 ГПК/, за начисляване на такси за отделни изпълнителни действия /чл. 5 и чл. 11 от Т./, регламентиращите местната компетентност на ЧСИ разпоредби – чл. 427 ГПК, за съдържанието на призовката за доброволно изпълнение /чл. 428, ал. 1 ГПК/, за администриране на жалба /чл. 436 ГПК/.
Решението на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители за налагане на частния съдебен изпълнител Я. С. дисциплинарно наказание ГЛОБА в определения размер е валидно и процесуално допустимо.
С разпоредбата на чл. 67 от ЗЧСИ се установява, че частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на К. на частните съдебни изпълнители. Предвидените по специалния закон дисциплинарни наказания са: 1/ порицание; 2/ глоба от 100 до 10 000 лв.; 3/ предупреждение за временно лишаване от правоспособност и 4/ лишаване от правоспособност за срок от една до пет години. ЗЧСИ урежда процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, реда на вземане на решения от Дисциплинарната комисия при КЧСИ, тяхното обжалване и правораздавателната компетентност на Върховния касационен съд като единствена контролна инстанция. Уставът на К. на частните съдебни изпълнители - Глава V урежда правилата на формиране на дисциплинарната комисия, начина на образуване на дисциплинарно производство, правилата на дейността на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители. Неоснователен е доводът в жалбата, че решението е нищожно, тъй като при разглеждането на дисциплинарното дело вместо определения редовен член с акта за образуване на дисциплинарно производство е участвал резервният член от квотата на МП. Основанията за нищожност са строго ограничени и в случая посоченото обстоятелство за липса на доказателства, установяващи невъзможността първоначално определения редовен член от квотата на МП да участва в разглеждането и решаването на делото, а е заместен от резервен член, освен че не води до нищожност на постановеното решение, а и в нормите на ЗЧСИ или Устава на КЧСИ не са въведени формални изисквания за удостоверяване на такива обстоятелства. В конкретния случай решението е постановено в законен състав като са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 4 ЗЧСИ и чл. 39 от Устава на КЧСИ, съгласно които председателят на дисциплинарната комисия образува дисциплинарното производство и определя председателя на дисциплинарния състав от квотата на камарата и двама членове на дисциплинарния състав - по един от квотата на камарата и от квотата на министъра на правосъдието, на които възлага разглеждането на дисциплинарното дело, какъвто е този по процесното дисциплинарно дело. Спазен е и редът за разглеждане и решаването му, тъй като съгласно чл. 66 ЗЧСИ във вр. с чл. 38 от Устава на КЧСИ, дисциплинарната комисия, чрез свои състави разглежда и решава дисциплинарни дела, образувани срещу ЧСИ по реда, предвиден в закона, устава и правилата за дейността й.
В жалбата си жалбоподателят ЧСИ Я. С. релевира довод за недопустимост на обжалваното решение, тъй като дисциплинарното производство е образувано в нарушение на императивните разпоредби на ЗЧСИ, а именно след изтичане на срока по чл. 70, ал. 3 ЗЧСИ. Съдът намира възражението на пълномощника на ЧСИ С. за недопустимост на обжалваното решение, тъй като не е уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство, съгласно чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ, за неоснователно. Видно от данните по делото с писмо изх. № 864 от 20.10.2014 г., подписано от юрисконсулт при КЧСИ И. С., жалбоподателят е уведомен, че е постъпила жалба вх. № Ж-369/17.10.2014 г. от [фирма], копие от която му е изпратено, като в тази връзка в 7-дневен срок, считано от уведомяването му, е поискано писмено становище относно изложените в жалбата обстоятелства. Следва да се отбележат подадените до КЧСИ по този повод писмени обяснения от ЧСИ С. с изх. № 6642/28.10.2014 г., след които с решение № 27 по протокол № 131/21.11.2014 на редовно заседание на Съвета на КЧСИ е взето решение за образуване на дисциплинарно производство във връзка с констатирани допуснати нарушения от ЧСИ С. по изпълнителни дела № 5/2014 г и № 9/2014 г., за което е уведомен с писмо с изх. № 2146/18.12.2014 г., като на основание чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ са му поискани писмени обяснения. Неоснователни са и оплакванията за недопустимост на обжалваното решение, поради изтекъл давностен срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание. Допустимостта на решението на ДК при КЧСИ следва да се разгледа на плоскостта на основанията, визирани в чл. 71, ал. 7 ЗЧСИ, при който образуваното дисциплинарно производство следва да бъде прекратено/изтекъл давностен срок по чл. 69 ал. 1 ЗЧСИ, смърт на ЧСИ, правилното non bis in idem/. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност по ЗЧСИ се погасява с 6 – месечна давност от откриване на нарушението, а то се счита за открито от момента, от който органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ - т.е. министърът на правосъдието или Съвета на КЧСИ е узнал за нарушението, но не по – късно от две години от извършването му. Моментът на узнаване на нарушението е начало на шестмесечният давностен срок, в който органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ следва да направи предложение за налагане на наказание и се счита за спазен с постъпване на искането в КЧСИ, в който смисъл е и разрешението, дадено в т. 12 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 2/2013 г., а именно, че дисциплинарната отговорност на ЧСИ по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от министъра на правосъдието или от Съвета на КЧСИ. В случая исканията за образуване на дисциплинарното производство са направени в рамките на шестмесечния давностен срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, поради което дисциплинарната отговорност на ЧСИ не е погасена по давност.
Не могат да бъдат приети като основателни оплакванията на жалбоподателя за нарушение на съдопроизводствените правила и недоказаност на дисциплинарните нарушения. Неоснователни са възраженията на ЧСИ, релевирани в жалбата, че по делото не са събрани годни доказателства и че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в Министерство на правосъдието не се съхраняват изпълнителни дела, а заверени копия от тях могат да се предоставят само от проверявания ЧСИ. Проверката по образуването и движението на процесните изпълнителни дела е извършена на място в кантората на ЧСИ С. въз основа на оригиналите на изпълнителните дела по описа на ЧСИ като фактическите констатации по образуването и движението на изпълнителните дела са отразени в представения по делото подробен доклад от извършената проверка. Копия на материали по изпълнителните дела на ЧСИ, представени по дисциплинарното дело, са предоставени от ЧСИ без заверка „вярно с оригинала”, която може да бъде извършена само от него, тъй като в неговата кантора се съхраняват оригиналите на процесните изпълнителни дела и тъй като не го е сторил, не може да се позовава на негодност на представените доказателства. В случая правото на защита на страната не е нарушено, тъй като той е бил уведомен надлежно за датата на насрочване на делото и е имал възможност да организира защитата си. Дисциплинарното производство е образувано на 03.04.2015 г. и до датата на постановяване на решението 08.10.2015 г. ЧСИ е имал възможност да се запознае с материалите по делото, да изгради своята защитна позиция и да поиска събиране на доказателства в подкрепа на тезата си.
Правилно дисциплинарният състав е установил и приел, че са налице действия на ЧСИ Я. С., представляващи дисциплинарни нарушения – виновно неизпълнение на задължения, които се следват от закона и са налице условията на чл. 67 ЗЧСИ за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Правилно е приел, че извършените процесуални действия – конституиране на взискател /чл. 456 ГПК/, за приемане на разноски /чл. 78 ГПК/, за начисляване на такси за отделни изпълнителни действия /чл. 5 и чл. 11 от Т./, регламентиращите местната компетентност на ЧСИ разпоредби – чл. 427 ГПК, за съдържанието на призовката за доброволно изпълнение /чл. 428, ал. 1 ГПК/, за администриране на жалба /чл. 436 ГПК/ са незаконосъобразни. Допуснатите нарушения сочат явна злоупотреба с процесуални права, които са зачетени от ЧСИ С. във връзка с начислените такси по т. 11 Т., също така правилно е прието, че разноските по изпълнителните дела са определени в нарушение на чл. 78 ГПК, тъй като когато взискателят е юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, му се присъжда адвокатско възнаграждение за един адвокат. В своята съвкупност действията на ЧСИ са последователни, включително заобикаляне на правилата за местната му компетентност с цел постигането на негативен за длъжника резултат и многократно нарастване на задълженията по изпълнителните листове, както следва: по изп. дело № 5/2014 г. като взискатели са конституирани 40 дружества, а вземането по изп. лист от 327,71 лева, заедно с юрисконсултско възнаграждение в размер на 3000 лева, начислени такси по делото в размер на 2 808 лева и 343,46 лева или общо е възлизало на 6 151, 46 лева, с втора покана за доброволно изпълнение е добавена сумата от 3 000 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, като по този начин общият размер на дължимата сума по изпълнителното дело е нараснала до 9 479,17 лева; по изп. дело № 9/2014 г. са конституирани общо 60 взискателя, а вземането по изп. лист от 556, 06 лева е нарастнало до 14 001,43 лева, като са включени общо разноски в размер на 13348, 05 лева, от които 6 000 лева допълнителни разноски, 6 792 лева разноски по изп. дело и такса 653,38 лева. По постъпилите жалби срещу изпълнителните действия съответно на 21.01.2014 г. и на 04.02.2014 г., ЧСИ е изпращал съобщения съответно на 16.09.2014 г. и на 07.10.2014 г. на длъжника за отстраняване на констатирани нередовности на жалбите/внасяне на държавна такса и представяне на преписи за насрещните страни/ и въпреки, че указанията, които е следвало да се дадат едновременно и в разумен срок, са изпълнени от длъжника, ЧСИ не е предприел действия по изпращането им до компетентния съд, като дори към момента на разглеждане на дисциплинарното дело не са били налице данни за внасянето им в съда. С тези си действия ЧСИ е допуснал забавяне на производствата, което е в отклонение на общия принцип в гражданския процес, установен в чл. 13 ГПК за разглеждане и решаване на делата в разумен срок.
Неоснователно е възражението на ЧСИ С. в жалбата, че в случая той не следва да носи дисциплинарна отговорност за извършените нарушения по изпълнителните дела, тъй като не са налице негови лични виновни действия, а такива на неговия помощник, тъй като съгласно чл. 6, т. 4 от Устава на К. на ЧСИ, всеки член на камарата е длъжен да упражнява контрол върху дейността на своите помощници и служители, в която връзка е и разпоредбата на чл. 32 от Етичния кодекс на ЧСИ.
Настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че наложеното на ЧСИ Я. С. дисциплинарно наказание глоба в размер близък до максималния, предвиден в закона, се явява съответно за извършените от него нарушения в работата му като ЧСИ, в какъвто смисъл жалбата на ЧСИ в тази насока се явява неоснователна.
Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. В случая тези критерии са спазени от санкциониращия орган, който е взел предвид накърнените обществени отношения, както и неблагоприятното въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, взел е предвид, че това наказание не е първото в професионалната биография на ЧСИ Я. С., който има още 9 висящи дисциплинарни дела, както и че по две от тях му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - лишаване от правоспособност за определен срок.
Ето защо, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че наложеното на ЧСИ Я. С. дисциплинарно наказание глоба в размер на 9 000 лв. съответства на вида и тежестта на допуснатите от него нарушения в работата му като ЧСИ по процесните две изпълнителни дела, поради което решението на дисциплинарната комисия на КЧСИ следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, жалбоподателят ЧСИ Я. С. следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието и на К. на частните съдебни изпълнители по 300 лв. разноски за производството – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 08.10.2015 г., постановено по дисциплинарно дело № 2/2015 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което на Я. И. С., с рег. № 794 на К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие Софийския окръжен съд, е наложено дисциплинарно наказание - глоба в размер на 9 000/девет хиляди/лева.
ОСЪЖДА ЧСИ Я. И. С., с рег. № 794 на К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие Софийски окръжен съд, да заплати на Министерство на правосъдието и на К. на частните съдебни изпълнители направените разноски за настоящото производство от по 300/триста/ лева на всеки един от тях.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: