Ключови фрази
Причиняване на смърт в транспорта в пияно състояние * механизъм на деяние * компетентност на вещо лице * изключване от доказателствената съвкупност


2
Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 444/2010 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 447
гр.София, 16 ноември 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов
ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Ружена Керанова

със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора Петя МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Пламен Томов
наказателно дело под № 444/2010 година

Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия А. Ц. Д. срещу решението спрямо него на Софийския апелативен съд, изменящо присъдата на Софийския градски съд.
Присъдата на първата инстанция - № 57 от 15 февруари 2010 год. по нохд № 5505/2009 год., е за транспортното престъпление, извършено на 9 ноември 2008 год., по чл.343, ал.3, б.”б” НК – за причинената по непредпазливост смърт на Ц. З. С., настъпила на 13 ноември с.г. при управлението на лек автомобил от подсъдимия Д., който нарушил правилата за движение, при това в пияно състояние (2,5 промила концентрация на алкохол в кръвта му). Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода „ефективно” и лишаване от правото да управлява МПС за 2 години и 6 месеца.
Решението на втората (въззивна) инстанция - № 128 от 23 април 2010 год. по внохд № 169/2010 год., е постановено също по жалба от обжалвалата сега страна, но и по жалбата от името на частните обвинители-родители на убития С.; уважена е само последната жалба, като е увеличен срокът на лишаването от право до размера на лишаването от свобода.
В касационната жалба доводите са, че подсъдимият е осъден без обвинението срещу него да е доказано, както изисква законът, но искането на жалбоподателя е не само за ново разглеждане на делото в предходна съдебна инстанция, но и- макар алтернативно- за намаляване на наказанието, включително чрез условно осъждане.
Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а другите страни са за нейното отхвърляне.
ВКС намери жалбата за основателна поради следното.
Спорният въпрос от най-важно значение за изхода на делото е бил по какъв механизъм е възникнал инцидентът: от неправомерно изгубения от дееца контрол върху автомобила- според обвинението, или от изгубването му вследствие на удар в задната му дясна част от друг попътно движещ се автомобил- според подсъдимия.
Първият извод е на вещите лица В., Д. и М. и той е обявен от съдилищата за безусловно правилен без да бъде обсъдена една негова очевидна нелогичност: че след изгубения контрол върху автомобила той насочва рязко движението си в л я в о (т.е. обратно на часовниковата стрелка), но въпреки това „п р о д ъ л ж а в а завъртането в п о с о к а н а ч а с о в н и к о в а т а с т р е л к а…[и] се установява почти перпендикулярно на оста на пътя в регистрираното от компетентните органи положение” (л.71 от делото в съд.производство в първата инстанция, разр.-ВКС).

Не само посочената нелогичност обаче (тя, разбира се, би могла и да е само привидна) е налагала по-голяма критичност към заключението на тричленната експертиза. Защитната теза на подсъдимия- че той се е отклонил вляво след удар върху задната дясна част на автомобила му, е подкрепена изрично от вещото лице И. в заключението на допълнителната авто-техническа експертиза, също назначена от СГС (л.44, пак там; вж. по-нататък и потвърждаването му в съд.зас. на 28 януари).
Вместо обаче, от друга страна, да отстрани противоречието-като първо се занимае с компетентността на в.л.И. от гледна точка на Наредба № 1 от 16 януари 2008 год. (ДВ, бр.11/2008 год.) и възражението на прокурора (вж. протокола на съд.зас. от 28 януари 2010 год., л.45 от делото), а после евентуално като включи И. в колективната експертиза или поне като го изслуша още веднъж след изготвяне на заключението й, първоинстанционният СГС избрал просто да изключи от доказателствения материал едното от заключенията; при това съвсем формално – защото И. се бил позовал на обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство, а те нямало как да бъдат взети предвид без приобщаването им към доказателствата от съдебното следствие (вж. на с.8 от мотивите към присъдата, л.95 от делото, както и потвърждаването му от С. на съответното място – л.31 от другото дело, без нито единият, нито другият съд да обърнат внимание, че подсъдимият всъщност не е променил своята защитна версия).
С оглед на изложеното мотивите към присъдата не изпълняват на практика изискването на чл.305, ал.3 НПК „При противоречия на доказателствените материали [да] се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят”, докато с потвърдителната част от решението си, С. на свой ред не само е мултиплицирал процесуалното нарушение, но и е оставил без отговор съответната част от въззивната жалба от името на подсъдимия (арг. от чл.339, ал.2 НПК). При това положение става ясно, че ВКС е изправен пред случай на ограничаване на правото на защита на подсъдимия по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК (и двете цитирани по-горе разпоредби гарантират процесуалните права), поради което и съобразно още с чл.354, ал.3, т.2 и останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 128 от 23 април 2010 год. по внохд № 169/2010 год. на Софийския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/



/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: