Р Е Ш Е Н И Е № 433 гр. София, 23 ноември 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1344 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. М. Г. срещу решение на Софийски апелативен съд № 239 от 13.07.15 г, по ВНОХД № 521/15, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Монтана, от 23.04.2015 г, по НОХД № 31/15, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 20.10.2013 г в [населено място], обл. Монтана, при управление на моторно превозно средство, в пияно състояние, без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на В. С. Б., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С жалбата се релевират всички касационни основания. Твърди се, че проведеното съкратено съдебно следствие страда от пороци, че липсва съвпадение между признатите факти и приетата правна квалификация, че са нарушени чл. 13 и чл. 14 НПК, че не са обсъдени всички доводи на защитата, че „пияното състояние” не е надлежно описано в обвинителния акт, че материалният закон е приложен неправилно, че деянието представлява по-леко наказуемо престъпление, че наложеното наказание е завишено и оттам, явно несправедливо. С жалбата се правят алтернативни искания: делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят не участва лично в настоящето производство. Повереникът на частното обвинение счита, че жалбата е неоснователна. Частният обвинител се присъединява към становището на повереника си. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е извел верния извод, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, от което следва, че съкратеното съдебно следствие е проведено законосъобразно. Неоснователно се възразява срещу процесуалната изрядност на признанието по чл. 371, т. 2 НПК. Описаните в обвинителния акт факти, обхванати от признанието по чл. 371, т. 2 НПК, съответстват на правната квалификация по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” НК. Това е така, защото е отразено, че деецът е употребил значително количество алкохол / вино и бира /, че е седнал зад волана, алкохолно повлиян, че не е притежавал правоспособност да управлява моторно превозно средство. В съдебната практика е изяснено, че относно наличието на алкохолно повлияване на водача, имащо значение за квалификацията „пияно състояние”, могат да бъдат събрани и само гласни доказателства, както е в случая. Неоснователно се твърди, че са нарушени чл. 13 и 14 НПК. При съкратеното съдебно следствие, основано на чл. 371, т. 2 НПК, се приемат за установени фактите, залегнали в обвинителния акт. Тяхната доказателствена обезпеченост произтича от правилността на извода, че описаните факти се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство. При тази процедура е недопустимо да се събират доказателства, които биха влезли в противоречие с фактите по обвинителния акт. Що се отнася до обсъждането на възраженията на защитата, те са се отнасяли до справедливостта на наказанието и са получили надлежен отговор във въззивния акт. Липсата на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Описаните в обвинителния акт факти, признати по чл. 371, т. 2 НПК, обуславят наличие на съставомерност по чл. чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК, каквато е приетата правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Доколкото в обвинителния акт не фигурират обстоятелствата, даващи основание за приемане на друга, по-лека квалификация, то искането за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление е неоснователно и не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отговорността на жалбоподателя е реализирана при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства към средния размер на санкцията по чл. 343, ал. 3 НК. Към първата група обстоятелства са отнесени: младата възраст на дееца, опитът му да се окаже помощ на пострадалия, искреното му съжаление и разкаяние, оказаното съдействие при разследването, а към втората група, обремененото му съдебно минало, драстичното нарушение на правилата за движение, изводимо от стойността на избраната скорост / при разрешена 30 км/ч е управлявал със 100 км/ч /, голямото количество употребен алкохол, довел до сериозно засягане на концентрацията и вниманието на водача. Отделно от това, по делото има данни, че жалбоподателят е системен нарушител на правилата за движение, въпреки липсата на свидетелство за правоспособност, което самостоятелно завишава степента на обществена опасност на инкриминираното деяние. При това положение, определеното след редукцията с една трета наказание, четири години „лишаване от свобода”, се явява съобразено с критерия за справедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не са налице основания за неговото по-нататъшно смекчаване. По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 239 от 13.07.2015 г, по ВНОХД № 521/15. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: