Р Е Ш Е Н И Е     № 433     София, 05 ноември 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА   при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 433/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Р против въззивно решение № 70 от 26.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 134/09 г. от Апелативен съд – гр. В., с което е потвърдена присъдата на Окръжен съд – гр. Д.. С първоинстанционната присъда № 9 от 11.03.2009 г. по НОХД № 640/08 г. подсъдимият И е бил признат за виновен в това, че на 11.07.2008 г., в пияно състояние, при управление на МПС в нарушение на правилата за движение (чл. 20,ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 35, ал. 3 от ЗДП) е причинил по непредпазливост смъртта на М. С. С. – престъпление по чл. 343, ал.3, б. “б” във вр. с чл. 343, ал.1 във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Наложеното наказание лишаване от свобода е при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, а именно една година. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК подсъдимият И е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Подсъдимият И. е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетения, както следва : на С. С. С. , К. С. С. сумите от по 25 000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди; на “П” ЕАД сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди. Жалбата се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Прави се искане за приложението на чл. 66 от НК. В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Частните обвинители и граждански ищци С. С. С. , К. С. С. се представляват от повереник, който счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Жалбата е основателна. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава 27 от НПК за съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал.2 във вр. с чл. 372, ал.4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. За да откажат приложението на института на условното осъждане, предходните инстанции са акцентирали върху това, че е констатирано осъждане на подсъдимия И за деяние по чл. 343б от НК, за което му е наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК, като макар и да е настъпила реабилитация по чл. 88а от НК, фактът на осъждането не може да бъде заличен. Тук е мястото да се отбележи, че първата инстанция е не до там прецизна относно виждането си за “реабилитацията по право по чл. 88а от НК” и в тази връзка може само да се препрати към т. 4 от Постановление № 7/1985 г. на ПВС. Отбелязването е нужно само за изчерпателност на проверката. По – важното е, че това единствено съображение не може да обуслови верността на извода, направен от предходните инстанции, че за постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, се налага подсъдимия да изтърпи наказанието си ефективно. Вярно е, че подсъдимият е наказван по този ред, но вярно е също така, че деянието е извършено през 2005 г., а от данните за поведението му като водач и след него, не се установява той да е допускал нарушения по ЗДП, за които да са му налагани наказания (справка за водач на МПС от 11.09.08 г., издадена от сектор КАТ – ОДП : Добрич - л. 139 от досието на досъдебното производство). Не могат да бъдат пренебрегнати приетите от съда обстоятелства, характеризиращи личността на подсъдимия – липса на други противообществени прояви, трудова ангажираност, демонстрираното критично отношението към извършеното деяние и последиците му, самопризнанието, направено още в досъдебното производство. От друга с. , начинът на извършване на деянието – в пияно състояние, е квалифициращ признак и не може да служи като отегчаващо отговорността обстоятелство, предвид разпоредбата на чл. 56 от НК. Разбира се, принципно алкохолната концентрация би могла да предопредели извод за по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, но само когато надхвърля значително минималното количество, необходимо за квалификацията – деянието да е извършено в пияно състояние. Алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия (0,88 промила) не би могла да обуслови такъв извод за сериозно завишена степен на обществена опасност на дееца, респективно да се цени като отегчаващо отговорността обстоятелство, защото в конкретния случай не надхвърля значително нормативно разрешената - 0, 5 промила. Правилната оценка на значението и тежестта на всички тези обстоятелства определя, че за постигането на целта на индивидуалната превенция спрямо подсъдимия и най - вече за неговото превъзпитание, не се налага той да бъде изолиран от обществото чрез поставянето му в затворническа среда. Наказателното въздействие върху подсъдимия може да бъде постигнато и с отлагането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода в законодопустимия срок. Определянето на по-дълъг изпитателен срок, а именно в размер на четири години, съчетан и с наложеното наказание лишаване от права, ще удовлетвори и изискването за общопревантивен и възпиращ ефект на наказанието. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.2, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ въззивно решение № 70 от 26.05.2009 г., постановено по ВНОХД № 134/09 г. от Апелативен съд – гр. В., като на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното на подсъдимия Р наказание от една година лишаване от свобода, за срок от четири години.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.