Р Е Ш Е Н И Е № 465 Гр.София, 31.10.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора БУМБАЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2182/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423 НПК. С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 02.12.08 г.от РС-Търговище по Н.Ч.Д.832/08 г., по предложение на прокурор от РП-Търговище, е допусната кумулация на наказания по няколко присъди и определения на съдилища, постановени спрямо осъдения С. Р. М., като е определено най-тежкото наказание, а именно-една година лишаване от свобода. На основания чл.24 НК то е увеличено с шест месеца, като е постановен първоначален общ режим на изтърпяване. Към лишаването от свобода е присъединено и наказание “обществено порицание” и са приспаднати изтърпените части от първото наказание. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание от шест месеца лишаване от свобода, наложено с определение от 27.04.01 г.по Н.О.Х.Д.№4/01 г. по описа на РС-Търговище, с определен общ режим на първоначално изтърпяване. Определението е влязло в сила след изтичане на посочения петнадесетдневен срок за протестиране и обжалване, поради неговото неатакуване. В изпълнение на европейска заповед за арест от 30.11.10 г., изготвена от РП-Търговище, за изтърпяване на наказание, Федерална Република Германия е екстрадирала М., като той е приет в Република България на 08.06.11 г. На 12.07.11 г.е постъпило искане за възобновяване на производството по групиране на наказанията, като се настоява за липса на адекватна защита при провеждане на задочното производство поради неатакуване на определението на РС-Търговище пред въззивна инстанция и незачитане на някаква част от изтърпяно наказание и задържания. Моли се делото да бъде възобновено, актът на РС да бъде отменен и делото-да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник поддържат искането с отразените в него основания. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящата процедура, намира за установено следното: Предвид образуване на производството в процедура по чл.423 НПК, искането е постъпило в законовия срок, считан от узнаване за влизане в сила на съдебния акт на РС-Търговище, като най-благоприятен за осъдения вариант се приема датата на предаването му на българските власти. В този смисъл искането е допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. Видно от европейската заповед за арест, РБ не е поемала гаранция за обезателно възобновяване на наказателното производство при съответно искане от страна на лицето, за да следва директно да бъде приложена разпоредбата на чл.423,ал.5 НПК. Казаното е така, тъй като всички наказателни производства, водени срещу молителя, наказанията по актовете по които са групирани, са протекли в присъствие на М.. Следователно при разглеждане на делата по същество той се е ползвал от правото си да участва лично в процеса и да се защитава по избран от него начин. Преценката за задочно осъждане в производства по същината на престъпната дейност не е същата, съпоставена с процедура по чл.306,ал.1,т.1 НПК. Разбира се, и във втория случай трябва да се изследва дали съдът е положил усилия за издирване на лицето, за да може то да упражни правото си на лично участие и защита, при налично предложение за кумулация за него. В конкретния случай е точно така. На л.33 от първостепенното съдебно производство е приложена докладна записка от МП-ГД”ОХРАНА”,областно звено “Охрана”- Търговище, с изх.№ 947/01.12.08 г., от която е видно,че има данни осъденият да е напуснал пределите на страната и няма данни за завръщането му. Липсват каквито и да са доказателства какъв е неговият адрес зад граница. Ето защо съдебният състав е обгрижил правото на защита, като е назначил служебен защитник за М.. Същият е охранявал интересите му в открито съдебно заседание,в което е постановено и процесното определение. Дали той би следвало да атакува постановения съдебен акт при задочно производство, е въпрос на волята на защитника, дори и да е служебен такъв. Това не е негово задължение при преценка за вярно приложение на материалния и процесуалния закон от страна на съда. В процесния казус обстоятелството, че не е осъществено такова действие и делото не е разгледано от въззивен съд, не е накърнило правата на осъденото лице, доколкото определената за него кумулация и следващи произнасяния, са в рамките на разпоредбите на материалния закон. По-нататък, основно оплакване в искането за възобновяване е свързано с неприспадане от страна на РС-Търговище, на търпяно наказание от М. в размер на 4 месеца, както и на негови задържания. След като това не е сторено със съответния акт на съда, няма пречка да бъде приканен прокурорът, отговарящ за изтърпяване на наказанието, към произнасяне във връзка с чл.417 НПК. Финално, тъй като не иде реч за същинско наказателно производство с разглеждане на престъпна деятелност по същество, закрилата по отношение на задочното разглеждане трябва да бъде осмисляна в такъв порядък, а не чрез буквално прилагане на изискванията, заложени в чл.423 НПК. Съдът в [населено място] е изпълнил всички свои задължения по издирване на лицето за осъществяване на процедура по чл.306,ал.1 НПК и след като не го е установил в границите на РБ, чрез максимално охраняване на правото му на защита е решил частното дело за кумулация, актът по който няма пороци. На основание този акт е постановена и екстрадицията на М., която, както вече бе казано, касае изтърпяване на общо наказание и допълнително такова по производства, по съществото на които той е участвал. В този смисъл искането за възобновяване на производството следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Р. М. за възобновяване на Н.Ч.Д.832/08 г.по описа на РС-Търговище. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/