7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
С. 02.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав :
П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5813 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Р. Х. от [населено място] против въззивно решение № 1221 от 11.06.14г. по в.гр.д.№ 4627/14г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 25.09.2013г. по гр.д.№ 314/13г.на Софийски градски съд като отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл.2б от З. за осъждане на Софийски районен съд и Прокуратурата на Република България на сумата от 25 001лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на продължило повече от 7 години и 4 месеца наказателно производство срещу него за деяние по чл.290 ал.1 от НК по сл.д.№ 325/05г.на ССлС, прокурорска преписка № 28232/2004г.на СРП, въз основа на която е образувано н.о.х.д. № 5481/2009г.на СРС, ведно със законната лихва, считано от 8.01.2013г. до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание от страните лично се явява касатора, а останалите се представляват. К. поддържа подадената касационна жалба и желае да бъде уважена. Процесуалните представители на Прокуратурата и на Районен съд София считат жалбата за неоснователна и желаят въззивния акт да бъде потвърден.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Касационното обжалване е допуснато с определение № 4 от 5.01.2015г., на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса : дали следните действия на подсъдимия съставляват поведение на страна, станало причина за нарушаване на разумния срок по чл.2б от З. :
- искане по чл.370 от НПК за провеждане на съкратено съдебно следствие,
- искане за отказ от служебен защитник и упълномощаване на защитник-съпруг в хипотеза на задължителна защита,
- невръчване от страна на съда на обвинителен акт на подсъдимия,
- искане на защитника на подсъдимия за изготвяне на споразумение,
- искане на допуснат от съда нов служебен защитник за отлагане с цел запознаване с материалите по делото,
- изчезването на документи, извършено без участието на подсъдимия
- отводът на съдия,
- искане на прокурора за събиране на нови доказателства,
- неизпращане на документи от други съдебни състави на същия първоинстанционен съд,
както и дали следните действия на органите на съда и прокуратурата съставляват поведение на компетентен орган, което ангажира отговорността на държавата за причинени вреди от нарушаване на разумния срок по чл.2б от З. :
- прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата, наложено от допуснато в съдебното производство отстранимо процесуално нарушение, което съдът е могъл да констатира пир насрочване на делото /позовава се на решение по делото „О. и Ю. срещу България”/,
- невръчване от страна на съда на обвинителен акт на подсъдимия,
- искането на друг подсъдим за назначаване на служебен защитник и за отвод на съда,
- събиране от допуснати от съда доказателства в продължение на дванадесет съдебни заседания / позовава се на решение по делото „Д. и Х. срещу България”/,
- допускане на правна помощ на подсъдим в хипотеза на задължителна защита.
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното :
Нормата на чл.2б от З. /ДВ бр.98 /2012г./ създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, оценен като ефективен от Е.. С нея се предвиди като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. По този ред лицата разполагат с отделен иск, с който могат да установяват пред националния съд наличие на нарушение по чл.6 § 1 от Е. и да претендират обезщетение. В тази хипотеза, държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок на основание специалната норма на чл.2б от З., като обезщетенията за тях съгласно чл.8 ал.1 от З. се претендират само по този закон и реда на ГПК. Отговорността е деликтна. Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл.6 § 1 от Е. са посочени примерно в закона /чл.2б ал.2 от З./, като са приложими стандартите, установени в практиката на Е.. Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният : първо се установява продължителността на релевантния период /началният момент е отправянето на наказателното обвинение и крайния – постановяването на окончателен акт на съда, с който се слага край на несигурното положение на лицето/ и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. Е. е определил като важни няколко фактора, за да се реши дали делото е сложно: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата се получат документи по делото /включително и от чужбина/, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса. При преценка на поведението на жалбоподателя се отчита, че от него не може да се иска да сътрудничи активно за ускоряване на производство, което може да доведе до неговото осъждане, а за преценката на поведението на компетентните органи – голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството. Съдебните органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. В този смисъл действията на обвиненото лице, изразяващи се в искане по чл.370 от НПК за провеждане на съкратено съдебно следствие, за изготвяне на споразумение и за отказ от служебен защитник и упълномощаване на друг процесуален представител /съпруг/ и искане за отлагане на делото за да се запознае с материалите по делото, доколкото са свързани с упражняване на правото на защита и са еднократни действия, не могат да се разглеждат като поведение на жалбоподателя, станало причина за нарушаване на разумния срок по чл.2б от З.. Не съставляват такова поведение и останалите, изброени в първия поставен от касатора въпрос действия / невръчване от съда на препис от обвинителния акт на подсъдим, искане на прокурора за събиране на доказателства, неизпращане на документи от други съдебни състави на първоинстнационния съд и изчезване на документи по делото/, тъй като те не са извършени от обвиненото лице, а от съдебните органи.
Относно вторият поставен от касатора въпрос, касаещ действия на органите на съда и прокуратурата, съставляващи поведение на компетентен орган, с което се ангажира отговорността на държавата за причинени вреди от нарушаване на разумния срок по чл.2б от З., следва да се посочи следното :
Многократно в практиката си Е. е посочвал, че прекратяването на производството с връщане на делото на прокуратурата, наложено от допуснато в съдебното производство отстранимо процесуално нарушение, което съдът е могъл да констатира при насрочване на делото, бавения в хода на делото /допуснати поради невръчване на обвинителен акт и заради събиране на поискани от прокуратурата доказателства/, както и големи интервали от време между насрочването на отделни заседания по делото и до изготвяне на съдебния акт, съставляват причини за забавяне на делото по вина на властите.
Имайки пред вид така дадения отговор на въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен, като не споделя изложения извод, че прекомерната обща продължителност на производството се дължи на особени обстоятелства, които не са свързани с осъществяваната от съда правораздавателна дейност и с поведението на длъжностните лица от прокуратурата. До този извод въззивния съд е достигнал след като подробно е разгледал всяко едно от предприетите от прокуратурата и съда действия във връзка с образуваните срещу подсъдимия следствени, прокурорски и съдебни дела. Счел е, че девет от отлаганията на съдебните заседания /по н.о.х.д. № 1074/06г. – на 27.06.2007г., 2.11.2007г., 17.12.2007г. и 14.03.2007г., по н.о.х.д. № 9020/08г. –на 1.12.2008г. и 28.04.2009г. и по н.о.х.д. № 5481/09г. –на 1.03.2012г., 3.04.2012г. и 3.04.2012г./ са били необходими с оглед реализиране на правото на защита на ищеца, две заседания са отложени по вина на другия обвиняем /на 28.11.2006г.и 30.11.2007г./, поради отводи на съдии-докладчици са отложени заседанията на 13.03.2007г. и 18.02.2009г. /довели до забавяне на делото съответно с три и с два месеца, но са били необходими с оглед осигуряване на справедлив процес и избягване на съмнение в обективността на съдебния състав/, изчезнали и подменени документи са станали причина за отлагане на заседанията на 27.06.2006г.и на 18.06.2006г., а други единадесет заседания са отложени за събиране на доказателства /31.10.2008г., 9.07.2009г., 9.10.2009г., 8.12.2010г., 18.02.2010г., 7.10.2010г., 9.12.2010г., 17.03.2010г., 16.06.2011г.,11.10.2011г. и 12.12.2011г./ Констатирано е, че едно от трите прекратявания на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата /това, постановено в съдебно заседание на 19.05.2009г./ се е дължало на отстранимо процесуално нарушение, което съдът е могъл да констатира при насрочване на делото, но за този пропуск на съда, въззивният съд е приел, че не е довел до съществено забавяне на делото.
Направеният извод за липса на нарушение на изискването за разглеждане и решаване на делото в разумен срок не се споделя от настоящия състав поради следното:
Срещу ищеца е повдигнато обвинение по чл.290 от НК /за лъжесвидетелстване/ на 12.08.2005г. с постановление по прокурорска преписка № 28232/2004г. на СРП. На 2.09.2005г.е образувано сл.д.№ 325/05г. на С., по което е издаден на 28.01.2006г. обвинителен акт, внесен в съда по образувано н.о.х.д.№ 1074/2006г. на СРС. Насрочено е и по него са проведени девет открити съдебни заседания, след което производството по делото е прекратено и е върнато на СРП с указания за отстраняване на констатирани процесуални нарушения в досъдебното производство. На 25.07.2008г. е внесен нов обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д.№ 9020/2008г. на СРС. Насрочено е и по него са проведени три открити съдебни заседания, след което съдията – докладчик се е отвел от разглеждане на делото. Проведени са две открити съдебни заседания от новия съдия- докладчик, който повторно е прекратил производството по делото, което е върнато на СРП с указания за отстраняване на констатирани процесуални нарушения в досъдебното производство. На 25.05.2009г. е внесен нов /трети по ред/ обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д.№ 5481/2009г. на СРС. Насрочено е и по него са проведени шестнадесет открити съдебни заседания / за период от три години/, последното от които е било на 20.11.2012г. Преди постановяване на присъдата – на 8.01.2013г. е предявен настоящия иск, като по делото няма данни кога и каква присъда е постановена и дали последната е влязла в сила към настоящия момент.
Следователно - продължителността на релевантния с оглед настоящите данни период, който обхваща само първоинстанционното производство по делото, без да е постановен съдебен акт /още по-малко окончателен такъв/ е седем години и четири месеца. Този период, преценен с оглед търсения баланс между интересите на обвиненото лице възможно най - бързо да бъде прекратена несигурността в която се намира, пред вид повдигнатото му обвинение и необходимостта от провеждане на наказателното производство с внимателно проучване на фактите и доказателствата, е прекомерен и не покрива стандартите на изискването на чл.6 §1 от Е. за разумен срок. Касае се за производство / по чл.290 от НК/, което от фактическа и правна страна не може да бъде определено като сложно. Касае се до едно деяние, осъществено на определена дата и място, обективният състав на което включва установяване на два елемента – потвърждаване /затаяване/ на истина /неистина/ и действие на лицето н качеството на свидетел пред съд или друг надлежен орган на власт. По делото е имало двама обвиняеми, изчезвали са документи и е имало нужда да се получат такива, но от същия съд и отговорността да следи да не се стига до ненужно забавяне поради тази причина е била на съда. Не се установява забавянето да се дължи на поведение на жалбоподателя. Същевременно – с оглед конкретните обстоятелства по делото - точно поведението на компетентните органи /съд и прокуратура/, свързано с многократно връщане на делото на СРП /при това след образуване на производството и провеждане на открити съдебни заседания/, прекомерно отлагане на заседанията, закъснял /след проведени заседания/ направен отвод на състав на съда, допускане от делото да изчезват документи, липса на добра организация и ръководство на процеса, трикратно внасяне на обвинителен акт от прокуратурата и направени в отделни заседания множество искания за доказателства, са причинили допускане на нарушение на разумния срок. В резултат на това, според показанията на свидетелката Х. /съпруга на ищеца/, на обвиненото лице са причинени вреди, изразяващи се в необратимо накърняване на доброто му име, засягане на професионалната му репутация, като се има пред вид, че е юрист и практикува като адвокат, невъзможност да намери работа, което се отразило на финансовото му състояние, поява на постоянен страх от репресии от страна на органите на съдебната власт, бил подложен на емоционален стрес /постоянно изпитвал страх, недоверие, несигурност/ и е засегната устойчивостта на имунната му система, което довело до преживяване на краткотрайни болести. Имайки пред вид така установените вреди, с оглед характера на иска, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на следващото се обезщетение следва да се определи в размер на 4 000лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 1221 от 11.06.14г. по в.гр.д.№ 4627/14г. на С.
йски апелативен съд и потвърденото с него решение от 25.09.2013г. по гр.д.№ 314/13г.на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Софийски районен съд и Прокуратурата на Република България да заплатят на Р. Р. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.1 вх.А ет.3 ап.8 сумата от 4 000лв. /четири хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на продължило повече от 7 години и 4 месеца наказателно производство срещу него за деяние по чл.290 ал.1 от НК по сл.д.№ 325/05г. на ССлС, прокурорска преписка № 28232/2004г.на СРП, въз основа на която е образувано н.о.х.д. № 5481/2009г.на СРС, ведно със законната лихва, считано от 8.01.2013г. до окончателното й изплащане, като отхвърля като неоснователен иска в останалата му част до 25 001лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.