О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 04.07.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 245/2022 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 98 от 21. 05. 2021 г. по в. гр. д. № 203/2021 г. на Плевенския окръжен съд, 3 с-в, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260052 от 18. 01. 2021 г. по гр. д. № 8248/2019 г. на Плевенския районен съд, е допусната делба на едноетажна сграда с идентификатор ...., със застроена площ 49 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор .....по КККР на [населено място], между Ц. К. К. - с дял 5/8 ид.ч. и Н. Д. Д. – с дял 3/8 ид.ч., като искът за делба на описаната сграда, предявен от П. Д. К. и Ц. Н. К., е отхвърлен като неоснователен.
Въззивното решение е обжалвано от съделителя Ц. К. К. (касационна жалба вх.№ 5767/29.06.2021 г.) като неправилно, постановено при допуснато съществено процесуално нарушение – неразглеждане на предявено в срок възражение за придобивна давност. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му и разглеждане на направеното възражение за придобивна давност.
Въззивното решение е обжалвано и от съделителите Н. Д. Д., Ц. Н. К. и П. Д. К. (касационна жалба вх. № 4152/01.07.2021 г.) в частта, с която е отхвърлен искът за делба на описаната сграда, предявен от Ц. К. и П. К., и в частта за квотите. Твърди се неправилност на решението, поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
Делото има за предмет предявен от Н. Д. Д., П. Д. К. и Ц. Н. К. срещу Ц. К. К. иск за делба на две сгради: едноетажна сграда с идентификатор ....., с площ от 49 кв.м., и едноетажна сграда с идентификатор ....., с площ от 28 кв.м., построени в ПИ с идентификатор ....по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица].
Първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която е допусната делба на сградата с идентификатор ....., с площ от 28 кв.м., между Ц. К. К. – с дял 3/6 ид.ч., Н. Д. Д., П. Д. К. и Ц. Н. К. – с дялове по 1/6 ид.ч. всеки от тях
Пред настоящата инстанция делото е висящо в частта по иска за делба на едноетажна сграда с идентификатор ....., с площ от 49 кв.м.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответникът Ц. К. К. и наследодателят на ищците Д. К. К. са наследници, деца, на Л. И. К., починала 2002г., и на К. Д. К., починал 2010 г. След смъртта на Д. К., настъпила през 2018 г., същият е оставил за законни наследници ищците – преживяла съпруга и две деца. Процесният имот бил придобит от К. К. и Л. К. по давност. Двамата дарили на сина си Ц. К. К. втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда и 1/4 ид.ч. от дворното място, с н.а. № .... г. По силата на договор за доброволна делба от 10. 01. 2011 г., сключен между Ц. К. К. и Д. К. К., ответникът Ц. К. К. придобил в дял и изключителна собственост самостоятелен обект в сграда - склад с площ от 22, 20 кв.м., с идентификатор .....и 3/8 ид.ч. от дворното място, а Д. К. К. придобил в изключителна собственост самостоятелно жилище с площ от 59, 45 кв.м., находящ се на първия етаж от процесната жилищна сграда, с идентификатор .....и 3/8 ид.ч. от дворното място. С договор за дарение, сключен с н.а. № ..... г., Д. и Ц. К. дарили на дъщеря си Н. Д. К. жилището на първия етаж от сградата и 3/8 ид.ч. от дворното място. Относно процесната сграда с идентификатор ....., с площ от 49 кв.м., по делото е прието за установено, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, че същата е построена на мястото на съществуваща стопанска сграда, съдържаща външна тоалетна и склад за дърва и въглища, построена от общите наследодатели К. и Л. К. през 60 – 70-те години на миналия век. През 1986 г. ответникът Ц. К. извършил основен ремонт на сградата. Въз основа на писмо от 07.07.1986 г. и писмо от 09.08.1988 г. е прието за установено, че по молба на Ц. К. от 29.05.1986 г., на същия е разрешен ремонт на стопанска сграда в имота без промяна на размерите й. При извършването на ремонта Ц. К. използвал основите на старата постройка, върху които построил сграда за живеене. Сградата съдържа малко антре, стая с кухненски бокс, спалня и тоалетна. Същата представлява търпим строеж, неподлежащ на премахване и на забрана за ползване, съгласно удостоверение за търпимост от 27.11.2013 г., издадено от Община Плевен, по искане на Ц. К. К.. Сградата се ползва като жилищна от Ц. К. К.. В издадената скица от АГКК и в удостоверението за търпимост предназначението на сградата е определено като „Постройка на допълващото застрояване“. В общината сградата е заведена като лятна кухня.
От правна страна въззивният съд е приел, че ищцата Н. Д. Д. се легитимира като собственик на жилището на първия етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор .....и на 3/8 идеални части от ПИ с идентификатор ....., а ответникът Ц. К. К. е собственик на втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ....., на склад с идентификатор .....и на 5/8 идеални части от ПИ с идентификатор ..... Процесната сграда с идентификатор ....представлява самостоятелен жилищен обект. Същата е придобита по приращение от собствениците на терена, на основание чл. 92 ЗС, поради което следва да бъде допусната до делба между Ц. К. К. и Н. Д. К., при квоти, съответно, 5/8 ид.ч. и 3/8 ид.ч.
Не е разгледано направеното от Ц. К. К., в отговора на исковата молба, възражение, че е изключителен собственик на спорната сграда, тъй като е придобил същата по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС (л. 31 от първоинстанционното дело).
По касационната жалба на Н. Д. Д., П. Д. К. и Ц. Н. К.:
В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на насрещната страна. Непосочването на правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, без обсъждане на допълнителните основания за това. В този смисъл са задължителните указания по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1. В случая, в изложението са развити оплаквания, които по съществото си представляват касационни основания по чл. 281 ГПК и изискват преценка на правилността на решението, извършването на каквато в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.
По касационната жалба на Ц. К. К.:
В изложението към касационната жалба на Ц. К. К. се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по следния въпрос, конкретизиран от настоящата инстанция в съответствие с указанията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: длъжен ли е съдът да се произнесе по въведено от съделител, в съответния преклузивен срок, като част от предмета на делото, възражение за придобивна давност на построена в съсобственото дворно място сграда - предмет на иска за делба; възможно ли е съсобственик на имот да придобие в изключителна собственост, по давност, построена в съсобствения имот сграда, при което би се изключило действието на презумпцията по чл. 92 ЗС. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - решение № 546 от 22.05.1991 г. по гр.д.№ 332/1991 г. на ВС, І г.о., решение № 942 от 07.11.2008 г. по гр.д.№ 3426/2007 г. на ВКС, І г.о., решение № 1259 от 11.12.2008 г. по гр.д.№ 5035/2007 г. на ВКС, І г.о., решение № 532 от 06.07.2010 г. по гр.д.№ 1459/2009г. на ВКС, І г.о. и решение № 813 от 08.06.2011 г. по гр.д.№ 1929/2009 г. на ВКС, І г.о.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпрос, тъй като същият е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. В същата се приеме, че при направено от съделител възражение за придобиване по давност на сграда/етаж от сграда, построена в съсобствения имот, съдът следва да разгледа това възражение и да установи преодоляна ли е презумпцията на чл. 92 ЗС и придобита ли е спорната сграда/етаж от сграда от съделителя по давност, на основание чл. 79 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

1. НЕ ДОПУСКА, по жалбата на Н. Д. Д., П. Д. К. и Ц. Н. К., касационно обжалване на решение № 98 от 21. 05. 2021 г. по в. гр. д. № 203/2021 г. на Плевенския окръжен съд, 3 с-в.
2. ДОПУСКА, по жалбата на Ц. К. К., касационно обжалване на решение № 98 от 21. 05. 2021 г. по в. гр. д. № 203/2021 г. на Плевенския окръжен съд, 3 с-в, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя Ц. К. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 50 лв. и да представи доказателства за внасянето й, като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната му жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.
След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: