Р Е Ш Е Н И Е № 157 С о ф и я, 16 март 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 м а р т 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 399/2012 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Направено е искане (назовано „касационна жалба”) от осъдения А. М. С. от П., в момента в затвора П., по чл.423, ал.1, алтернативно и по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 730/09.12.2010 г. по НОХД № 3330/2010 г. на Районен съд-Плевен поради ограничаване правото му на лично участие по наказателното дело, завършило със задочното му осъждане, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на закона, както и явна несправедливост на наложеното му наказание. Иска се отмяна на атакуваната присъда и възобновяване на производството пред първоинстанционния съд, алтернативно намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането на осъдения оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от процесуалния представител на осъдения служебният му защитник адв.Л.С.-Р. от САК. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 730/09.12.2010 г., постановена по НОХД № 3330/2010 г. на Районен съд-Плевен отговорността на подсъдимия А. М. С. от П., в момента в затвора-П., е ангажирана за извършено на 21/22.07.2010 г. в П., вилна зона „Стражата 2” престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7 вр.чл.194 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Производството пред районния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл.269, ал.3, т.2, 3 и 4, б.”б” от НПК, като присъдата не е била обжалвана от служебния му защитник и е влязла в законна сила на 27.12.2010 г. В искането („касационна жалба”) на осъдения от 22.03.2011 г. за възобновяване на производството по делото се навежда оплакване за ограничаване правото му на лично участие по делото поради непризоваването му по съответния ред на посочения от него адрес, като се прави искане за отмяна на осъдителната му присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се развиват и доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание за деяние, представляващо маловажен случай с оглед стойността на откраднатите вещи. В съдебните прения пред касационния съд служебният му защитник въвежда и доводи за процесуални нарушения при призоваването му, при осъществяване на защитата му пред първата инстанция, а осъденият извън срока по чл.421, ал.3, изр.2-ро от НПК се оплаква за ограничаване на възможността му да посочи съучастници при осъществяване на деянието и освен връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно претендира за намаляване на определената му санкция. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.423, ал.1 и чл.421, ал.3, изр.2-ро от НПК ( в 6-месечния срок от узнаване на постановената спрямо него осъдителна присъда, при задържането му на 02.02.2011 г. за изтърпяване на друга осъдителна присъда), от осъден, имащ право на такова искане и има за предмет присъда, непроверена от въззивна и касационна инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО, макар и не само по изложените в него съображения: Досъдебното производство срещу осъдения А. М. С. е протекло при участието на служебен защитник на същия, адв.В.С. от АК-П., като е отказал да дава обяснения по обвинението, декларирайки невиновността си въпреки депозираното по делото заключение на дактилоскопната експертиза, че откритите на местопрестъплението 10 бр.годни дактилоскопни следи върху седемте парчета стъкла от счупения прозорец на дневната в сградата на пострадалата св.В.Р. от П. са оставени от пръстите и дланите му. След образуване на делото в районен съд-П. съдията-докладчик в разпореждането си по чл.256, ал.1 от НПК е преценил, че мярката му за неотклонение следва да бъде изменена в „задържане под стража” и е разпоредил преписи от обвинителния акт, разпореждането и призовката за съдебното заседание да му се връчи от ОЗ „Охрана”-П., което е сторено на 03.11.2010 г. чрез негов роднина, отбелязано по съответния ред от призоваващия го служител. Затова не е вярно, че това процесуално действие е извършено в нарушение на правилата на НПК, още повече, видно от докладната на мл.инструктор К.Г. (л.15 от съдебното дело), С. впоследствие е бил издирен и само уведомен за разпореждането на съдията, вместо да бъде задържан в изпълнение на същото, като му се даде възможност да го обжалва. Това му е позволило да се укрие, наложило обявяването му за местно и общодържавно издирване, но до съдебното заседание на 09.12.2010 г. не е бил открит и производството по делото е протекло в негово отсъствие, при назначен му служебен защитник. Друг е въпросът защо назначеният му от досъдебното производство служебен защитник е бил заменен с друг, както и защо последният не е изразил недоволство от размера на наложената му санкция, но това е въпрос по другите основания за ревизия на атакуваната с искането присъда. С оглед доводите за наличие на основание по чл.423, ал.1 от НПК ВКС намира, че осъденият С. сам си е отнел възможността да се яви лично по делото и се защити, според линията си на защита, бил е уведомен за последиците от неявяването му и възможността делото да се разгледа в негово отсъствие и е предпочел да се укрие. Поради това не е налице това основание за възобновяване на производството по делото и новото му разглеждане от първоинстанционния съд. Когато процесуални действия в наказателното производство са проведени без участието на подсъдимия, но присъствието му на тях е било осигурено от съда чрез редовното му призоваване, той не може да се ползва от правото на задочно осъдения за възобновяване на делото. По същия начин не може да се ползва от основанието по чл.423, ал.1 от НПК за отмяна на осъдителен първоинстанционен или въззивен съдебен акт и тогава, когато в съответната фаза на процеса е напуснал посочения от него адрес и не е уведомил за това съдебния орган, укрил се е или е напуснал страната и местоживеенето му в чужбина е неизвестно. Всяко друго обективно установено незнание от негова страна за продължаване на наказателното производство в съответната процесуална фаза дава право на осъдения да иска възобновяване на наказателното дело, което по делото не е налице. ВКС обаче намира, че в случая има неправилно приложение на материалния закон и оттам и явна несправедливост на наложеното на С. наказание, основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, което налага активиране на правомощието на касационната инстанция по чл.425, ал.1, т.3 от НПК в полза на осъдения. И от искането става ясно, че всъщност не се оспорва от С. участието му при осъществяване на престъпното деяние, но се възразява, че „за вещи на стойност 76,50 лв му е наложено завишено наказание от 3 години лишаване от свобода”. Взломът за влизане във вилата на св.Р. е безспорно доказан, с отпечатъците на осъдения върху парчетата от прозоречното стъкло на дневната и обективира състава на чл.195, ал.1, т.3 от НК. Няма данни, извън твърденията му, че и други лица са участвали при осъществяване на кражбата, а и това възражение се прави далеч извън законовия срок за отправяне на искането до ВКС. Стойността на отнетите вещи обаче сочи на маловажен случай, което не позволява деянието на С. да се квалифицира и по т.7 (повторно) на чл.195, ал.1 от НК, изискваща липса на маловажност и на предишното, и на инкриминираното по настоящето дело деяния. Такъв довод не се навежда от осъдения и защитата му, но ВКС съгласно чл.124 от КРБ е длъжен да следи за точното приложение на законите спрямо всички и тъй като отпадането на това квалифициращо обстоятелство е в полза на осъдения, то е налице възможност за корекция на атакуваната присъда съгласно чл.425, ал.1, т.3 от НПК. За това обстоятелство С. следва да бъде признат за невинен и оправдан, а това само по себе си води и до необходимост от корекция на наложената му санкция. Макар и неколкократно осъждан, досега той не е търпял сериозно наказание, макар да има данни за редица висящи наказателни дела за престъпления от общ характер срещу него. Това е въпрос на бъдещо приложение на правилата на чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК, когато съдът следва да прецени и личната му обществена опасност като извършител на такива престъпления. За инкриминираното му деяние той следва, според ВКС, да бъде санкциониран с лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим, тъй като вече е осъждан, но в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Наложеното му от районния съд наказание от 3 години лишаване от свобода е прекомерно завишено и затова до горния размер следва да бъде намалено, в какъвто смисъл първоинстанционната присъда следва да бъде изменена. Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в сила присъда № 730/09.12.2010 г., постановена по НОХД № 3330/2010 г. от районен съд-Плевен, като признава осъдения А. М. С. от П., в момента в затвора П., за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението деянието да е извършил повторно в немаловажен случай по чл.195, ал.1, т.7 от НК и НАМАЛЯВА размера на наложеното му наказание от 3-три години на 1-ЕДНА ГОДИНА И 6-ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :