4 Р Е Ш Е Н И Е № 292 гр.София , 24 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Петър Долапчиев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1160/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба,депозирана от подсъдимия И. А. И.,чрез защитника му адв.С., срещу въззивна присъда №25 от 28.09.2016 г. ,постановена по внохд №217/2016 г. по описа на Пернишки окръжен съд, на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се обосновава с това , че въззивната инстанция неправилно е отменила присъдата на РС-Перник,в т.ч. и приложението на разпоредбата на чл.218б от НК, макар че тази норма е императивна и са били налице законовите предпоставки за прилагането й. Моли се да бъде отменен атакувания съдебен акт и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия окръжен съд. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по съображенията и с исканията, изложени в нея. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли да бъде уважена касационната жалба, тъй като при постановяване на въззивната присъда е бил нарушен материалния закон. Счита, че са налице всички материално правни предпоставки за приложението на чл.218б от НК . Застъпва становище, че производството следва да бъде прекратено, а делото изпратено на прокуратурата за осъществяване на процедурата по чл.424 ал.5 от НК. Подсъдимият И. И.,редовно призован ,не се явява и не взема становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №425 от 07.06.2016 г.,постановена по нохд №02077/2015 г., Пернишки районен съд е признал подсъдимия И. А. И. за невиновен в това ,че на 15.03.2015 г. в [населено място], в магазин на [улица] отнел чужди движими вещи на обща стойност 580 лв. от владението на И. К. С., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.304 във вр.с чл.24 ал.1 т.1 от НПК във вр.с чл.218б ал.1 от НК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.194 ал.3 във вр.с ал.1 от НК. С присъдата, съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото. По протест на прокурор от РП-Перник, пред Окръжен съд-Перник е било образувано внохд №217/2016 г.,приключило с нова въззивна присъда №25 от 28.09.2016 г.,с която първоинстанционния съдебен акт е бил отменен в частта ,в която подсъдимият И. е бил признат за невиновен и оправдан на основание чл.304 във вр.с чл.24 ал.1 т.1 от НПК във вр.с чл.218б ал.1 от НК в извършването на престъпление по чл.194 ал.3 във вр.с ал.1 от НК и вместо това го е признал за виновен и осъдил за престъпление по чл.197 т.2 във вр.с чл.194 ал.3 във вр.с чл.54 от НК и му е наложил наказание глоба в размер на 200 лв. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски. Присъдата в останалата й част е била потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Осъждайки подсъдимия И. за престъпление по чл.197 т.2 във вр.с чл.194 ал.3 от НК, въззивната инстанция е допуснала нарушение на материалния закон. За да стори това, Пернишки окръжен съд е приел,че макар поведението на подсъдимото лице да покрива признаците от състава на престъплението по чл.194 ал.3 от НК, то за приложението на разпоредбата на чл.218б от НК /така ,както е сторил първостепенния съд/, е необходимо инкриминираната сума да бъде възстановена на досъдебното производство, а не както е по настоящото дело- преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. По тази причина, втората инстанция е счела,че е приложима разпоредбата на чл.197 т.2 във вр.с чл.194 ал.3 от НПК. За да е налице хипотезата на чл.218б от НК, законодателят е въвел няколко изчерпателно посочени предпоставки- деянието да е от кръга на изрично визираните в нормата, в т.ч. по чл.194 ал.3 от НК; стойността на предмета на престъплението да е до две минимални работни заплати за страната, установени към датата на неговото извършване; предметът на престъплението да е възстановен или заместен. Когато посочените изисквания са налице и не са налични посочените в ал.2 на чл.218б от НК отрицателни предпоставки, приложението на коментираната правна норма е задължително. По настоящото дело, въззивната инстанция незаконосъобразно е разширила предпоставките за приложението на чл.218б от НК, като е поставила и допълнително условие, а именно предмета на престъплението да бъде възстановен или заместен още на досъдебното производство, каквото законодателят не е предвидил. След като инкриминираните вещи са били възстановени до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция, то следва да намери приложение нормата на чл.218б от НК, тъй като са налице и всички останали изискуеми от закона предпоставки. Към датата на деянието-15.03.2015 г. г., стойността на предмета на престъплението /588.00 лв./ не е надвишавала размера на две минимални работни заплати за страната /360 лв./, отнетите вещи са били възстановени на собственика, а видно от приложеното свидетелство за съдимост и справка от ОД на МВР-Перник, липсват отрицателните предпоставки, визирани в чл.218б ал.2 от НК. При това положение, въззивният съд е следвало да приеме за законосъобразен правния извод на РС-Перник,че е налице хипотезата на чл.218б от НК и подсъдимият следва да понесе административно-наказателна отговорност за деянието си. Като не е сторил това, а е осъдил подсъдимия И. за престъпление по чл.197 т.2 от НК, Пернишки окръжен съд е допуснал нарушение на материалния закон и в този смисъл жалбата на касатора е основателна. Ето защо, въззивната присъда, в частта относно осъждането на И. А. И. за престъпление по чл.197 т.2 във вр.с чл.194 ал.3 от НК следва да бъде отменена, както и в частта относно възложените му в тежест разноски, като на основание чл.354 ал.1 т.2 във вр.с чл.24 ал.1 т.1 от НПК за деянието по чл.194 ал.3 във вр.с ал.1 от НК той следва да бъде оправдан, тъй като извършеното от него не съставлява престъпление, а наказанието му следва да се реализира по реда на ЗАНН. По-нататък, в разпоредбата на чл.424 ал.5 от НК са посочени органите, които следва да реализират административно-наказателната отговорност на лицата, чиято деятелност е квалифицирана във вр.с чл.218б от НК и това е прокуратурата, която има правомощия да изпраща материалите на овластените административно наказващи органи, поради което препис от настоящето решение следва да бъде изпратен на компетентната прокуратура, а именно РП- Перник. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда №25 от 28.09.2016 г.,постановена по внохд №217/2016 г. по описа на ОС-Перник, в частта досежно признаването за виновен и осъждането на И. А. И. за престъпление по чл.197 т.2 във вр.с чл.194 ал.3 във вр.с ал.1 от НК и в частта относно разноските. ОПРАВДАВА на основание чл.24 ал.1 т.1 във вр.с чл.218б от НК И. А. И. за престъплението по чл.194 ал.3 във вр.с ал.1 от НК. Препис от решението да се изпрати на Районна прокуратура-Перник за комплектоване и изпращане на материали на компетентния орган по чл.424 ал.5 от НК за налагане на административно наказание по реда на ЗАНН на И. А. И., на основание чл.218б ал.1 във вр.с чл.194 ал.3 във вр.с ал.1 от НК. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/