2 Р Е Ш Е Н И Е № 161 гр. София, 08.05. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4848 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 192/25.04.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 206/2014 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 48/14.01.2014 г. по гр. дело № 7664/2013 г. на Русенския районен съд, с което е уважен, предявен от жалбоподателя срещу Р. Й. Г., иск с правно основание чл. 74, ал. 1, предл. 1 от КТ, като е прогласена недействителност на сключен между тях трудов договор № 3/03.09.2012 г.; въззивният съд е прекратил производството по делото и е възложил разноските по него в тежест на касатора. За да достигне до решаващия си извод, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск, което прави решението му недопустимо, в мотивите към обжалваното решение въззивният съд е изложил съображения, че обявяването на недействителността на трудовия договор има действие само за в бъдеще и, въпреки съществените разлики, наподобява прекратяването на трудовото правоотношение; че при недействителността трудовият договор прекратява действието си поради недостатъците, които носи неговото сключване или съдържание; както и че правен интерес от установяване на недействителността на трудовия договор е налице, когато се претендира неговото преустановяване или някакви правни последици от него като заплащане на трудово възнаграждение, различни обезщетения по КТ, зачитане на времето за трудов стаж и други подобни. Окръжният съд е приел, че в случая установяването на недействителността на трудовия договор чрез самостоятелен иск е лишено от правен интерес, тъй като трудовото правоотношение е вече прекратено. В тази връзка са изложени и съображения, че обявяването на трудовия договор за недействителен няма обратно действие, когато работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му; че последиците от обявяване на недействителността настъпват занапред – от влизане в сила на съдебното решение, с което е обявена недействителността; че дори и когато работникът или служителят е действал недобросъвестно, обявяването на недействителността също има действие за в бъдеще, но той няма право на трудово възнаграждение, платен годишен отпуск и други права, произтичащи от действително трудово правоотношение. От това е направен изводът, че за работодателя в случая на прекратено трудово правоотношение би съществувал правен интерес да установи недействителността в исково производство, в което се претендират последиците от недействителността, в което ще бъде разрешен и въпросът за добросъвестността на служителя при сключването му. Въззивният съд е установил, че двете страни по делото са направили изявления, че между тях има друго висящо производство, свързано с последиците от недействителността – право на ответницата на трудово възнаграждение, на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и други, и че именно в това производство работодателят следва да предяви недействителността, защото в този случай за него е налице правен интерес. С оглед на това е прието, че искът по настоящото дело, с оглед вече настъпилото прекратяване на правоотношението, е предявен при липса на правен интерес, което води до недопустимост на производството. В касационната жалба на [фирма] се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание. Ответницата Р. Й. Г. в отговора на касационната жалба и в писмена защита излага становище и подробни съображения за неоснователност на жалбата, които поддържа и в откритото съдебно заседание. С определение № 1406/09.12.2014 г. по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: допустимо ли е разглеждането на спор за недействителност на трудов договор по иск по чл. 74 от КТ, предявен при вече прекратено трудово правоотношение, но при висящ друг съдебен спор между същите страни за заплащане на трудово възнаграждение. За да се даде отговор на така поставения по делото процесуалноправен въпрос, на първо място следва да се посочи задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, относно последиците и действието във времето на обявената от съда недействителност на трудов договор, както и относно процесуалните средства, чрез които страните по трудовото правоотношение могат да сезират съда да се произнесе по такава недействителност. В решение № 252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС по първия въпрос е дадено разрешение, каквото е възприето и в обжалваното въззивно решение, а именно: Обявяването на трудовия договор за недействителен няма обратно действие, когато работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му. В този случай, съгласно чл. 75, ал. 1 от КТ, когато трудовият договор бъде обявен за недействителен, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, т.е. последиците от обявяването на недействителността настъпват занапред - от влизане в сила на съдебното решение, с което недействителността е обявена. Когато работникът или служителят е действал недобросъвестно, разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от КТ не се прилага. Ако работникът или служителят е действал недобросъвестно, обявяването на недействителността има действие също за в бъдеще, но за времето, през което е работил, той няма право на трудово възнаграждение, на платен годишен отпуск, зачитане на времето за трудов стаж и др. В решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието, че недействителността на трудов договор може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение или обезщетение. На следващо място следва да се посочи, че в съдебната практика няма колебания и съмнения, че страните по трудово правоотношение винаги имат правен интерес и е процесуално допустимо да предявят иск за недействителност на трудов договор, когато трудовото правоотношение между тях не е прекратено на някое от основанията по чл.чл. 325-331 и 334 от КТ (в тази връзка виж и решение № 319/05.11.2013 г. по гр. дело № 20/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 320/26.11.2014 г. по гр. дело № 2420/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). В тези случаи правният интерес и допустимостта на иска произтичат от това, че след влизането в сила на конститутивното съдебно решение за обявяването на недействителността, трудовото правоотношение вече няма да съществува, като последиците между страните ще се уредят съгласно чл. 75 от КТ – с оглед това дали работникът или служителят е действал добросъвестно или не при сключването на трудовия договор (съобразно изясненото по-горе). Когато обаче трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от основанията по чл.чл. 325-331 и 334 от КТ (каквато е хипотезата на поставения по делото процесуалноправен въпрос), обявяването на недействителността от съда няма да има за последица преустановяване съществуването на трудовото правоотношение, и правният интерес от иска за недействителност произтича единствено от уреждане на последиците от недействителността. По-конкретно, в разглежданата хипотеза на вече прекратено трудово правоотношение страните по трудовия договор имат правен интерес от обявяването на недействителността му (или на отделна негова клауза – чл. 74, ал. 4 и чл. 75, ал. 2 от КТ), когато недействителността (по-точно – претендираната такава от заинтересованата страна) е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение (на уволнението – в широк смисъл), и/или за възстановяването на работа на работника или служителя, т.е. – за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ (такива хипотези са разгледани в решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 175/17.03.2010 г. по гр. дело № 3022/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС), или за дължимостта на трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ или на други престации по трудовото правоотношение (такива хипотези са разгледани в решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 663/02.11.2010 г. по гр. дело № 1477/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 533/30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). В тези случаи е процесуално допустимо съдът да бъде сезиран с преюдициалния спор за недействителността на трудовия договор (или на отделна клауза от него), както чрез иск, който е обективно съединен със съответния друг иск (искове) – за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение (уволнението в широк смисъл – чл. 344, ал. 1 от КТ), за заплащането на трудово възнаграждение (чл. 128, т. 2 от КТ), на различни обезщетения по КТ, на неустойка по трудовия договор (чл. 92 от ЗЗД), за връщане на платени такива без основание (чл. 55, ал. 1 от ЗЗД) и пр. – при първоначално съединяване на исковете (чл. 210, ал. 1 от ГПК) или при последващо съединяване на иска за недействителност (предявен като насрещен иск по чл. 211 от ГПК или инцидентен иск по чл. 212 от ГПК), а също – и чрез възражение (съобразно цитираната по-горе задължителна практика на ВКС). Това сезиране на съда обаче следва да стане в рамките на установените от закона преклузивни процесуални срокове – подаването на първоначалната искова молба (чл. 210, ал. 1 от ГПК), срока за отговор на исковата молба (чл. 211, ал. 1, чл. 212, предл. 2 и чл. 133, във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК; относно срока за възражението виж и т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), първото заседание за разглеждане на делото (чл. 212, предл. 1 от ГПК). Когато страната (независимо дали това е работодателят, или работникът или служителят) е пропуснала тези преклузивни срокове, процесуалното й право да сезира съда с иска или възражението за недействителност на трудовия договор (която има преюдициално значение спрямо съответния друг иск) се преклудира в това производство. Целта на тази преклузия е да обезпечи разглеждането на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина. Поради това, изгубвайки процесуалното правото да сезира съда с разглеждането на преюдициалния спор за недействителност на трудовия договор (или на отделна клауза от него) в рамките на висящия процес, страната губи правото да сезира съда с този преюдициален спор и чрез предявяването на самостоятелен иск за недействителността в отделно ново производство, независимо че производството по обусловения трудов спор продължава да е висящо. Ако се приеме обратното становище, би се стигнало до възможност за заобикаляне на установените в закона процесуални преклузии и би се обезмислил ефектът от тях (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 5/08.10.2012 г. на ОСГТК на ВКС). При така възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, правилни са изводите в обжалваното въззивно решение на окръжния съд, че след като трудовото правоотношение между страните вече е прекратено, то е допустимо да се установи недействителността на трудовия договор само във висящото исково производство, в което се претендират последиците от недействителността, и в което ще бъде разрешен и въпросът за добросъвестността на ответницата при сключването на договора. Правилен е и решаващият извод на въззивния съд, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим – самостоятелно предявен иск за недействителност на трудовия договор, при вече прекратено трудово правоотношение между страните, което прави първоинстанционното решение също недопустимо. С оглед на това, правилно – в съответствие с процесуалната норма на чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК окръжният съд е обезсилил решението на районния съд и е прекратил производството по делото. По вече изложените по-горе съображения, неоснователни са оплакванията и доводите в касационната жалба, базирани единствено на това, че касаторът има правен интерес от иска по чл. 74, ал. 1, предл. 1 от КТ, тъй като между страните има висящи други трудови спорове за законността на прекратяването на трудовото правоотношение между тях и за дължимостта на трудово възнаграждение и на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Предвид всичко изложено, на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК, жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата, претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата й и в касационното производство, а именно – общо сумата 700 лв., видно от двата договора за правна защита и съдействие от 01.07.2014 г. и от 03.04.2014 г., представени пред настоящата инстанция. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 192/25.04.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 206/2014 г. на Русенския окръжен съд; ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Р. Й. Г. сумата 700 лв. (седемстотин лева) – разноски за касационното производство по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.