6 Р Е Ш Е Н И Е № 79 София, 11 март, 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Бисер Троянов при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1110/2014 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. Г. М., чрез неговия защитник – адвокат Й. М., против въззивно решение на Варненския апелативния съд, постановено по внохд № 354/2013 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяна на съдебният акт и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 69/27.05.2014 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло присъда от 31.10.2013 г., на Варненския окръжен съд, постановена по нохд 817/2013 г., с която подс. М. Г. М. Я. е бил признат за виновен в извършено на 29.08.2010 г., престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, осъден на две години година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Уважил е предявеният граждански иск за претърпени неимуществени вреди за сумата от 10 000 лв. и е присъдил, и съответните такси и разноски. По жалбата на подсъдимия М.: Посочените като касационни основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Направените възражения във връзка с довода, за допуснато нарушение на закона, се свеждат до твърдението в жалбата, че подсъдимият не е извършил престъпното деяние, тъй като липсват доказателства в подкрепа на обвинението и неправилно са кредитиране част от събраните данни от гласните доказателствени средства. По своята същност те се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционния съдебен акт във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правно - релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, а правната му квалификация е законосъобразна. Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е бил обвинен и признат за виновен от предходният съд. Установените данни от преките доказателствените източници, каквито са показанията на пострадалия – св. Г., на свидетелите Ж. Д., М. М., И. И. и Б. Д. – очевидци на инцидента, подкрепени и допълнени от съдебно-медицинската експертиза и от приложените писмени доказателства, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Посочените свидетелски показания, експертно заключение и писмени доказателства, са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и налагат единствено възможния извод, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на това престъпление. Въззивният съд в мотивите си е изложил подробни и убедителни съображения за утвърждаване на извода на първоинстанционният съд по приетите за установени фактически положения. Следователно вътрешното му убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства. Извършена е била цялостна проверка на съставомерността на деянието, спазено е процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, както и предписанията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, за обсъждане на противоречията между данните в доказателствените средства, като нито едно не е тълкувано превратно. По реда на чл. 339, ал. 2 НПК, на всички поставени във въззивната жалба доводи и възражения са посочени достатъчно убедителни аргументи, изключващи направените от подсъдимия искания. На посоченото в касационната жалба възражение, за невинност на подсъдимия, във връзка с направения довод, е било отговорено подробно и убедително в мотивите на въззивният съд. Същият внимателно се е занимал и преценил събраните доказателства, с обективната и субективна страна на престъплението, с твърдението, че неправилно са преценени данните по делото, доказващи авторството и механизма на извършеното и е направил законосъобразен извод, че същото е изцяло неоснователно, и че е осъществен престъпният състав по НК. Изложените съображения в мотивите са убедителни, основаващи се на пълна преценка, на всички събрани доказателства, поотделно и в съвкупност, поради което не се нуждаят от преповтаряне. С оглед на това е правилен извода, че възражението следва да бъде отхвърлено, който се споделя и от настоящата инстанция. Съставът на Върховият касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяването на осъдителната присъда, по отношение на подсъдимия, по приетата квалификация на деянието. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения, по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. М. М. е извършил посоченото престъпление. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба в тази й част. В касационната жалба, като конкретни нарушения на процесуалните правила от въззивния съд се сочат нарушение на правото на защита на подс. М.. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред, за провеждане на второинстанционното производство, който отразява основните начала на наказателния процес. При това въззивната инстанция, както бе посочено и по – горе, установявайки правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. В тази насока изводите й, са подкрепени изцяло от показанията на посочените по-горе група свидетели, от експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза, от приложените писмени доказателства. Апелативният съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Изпълнени са и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, като са посочени основанията поради което не се приемат доводите изложени в подкрепа на жалбата. Подсъдимият е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции, в присъствие на адвокат – защитник, да прави искания и дава обяснения по обвинението и направените доводи. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т.т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. По повод на подадената жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като подробно е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че съставът на престъплението не е осъществен от подсъдимият и че са били допуснати съществени процесуални нарушения. Затова възражението, че не са били обсъдени задълбочено всички възражения на защитата е неоснователно. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. В мотивите си въззивната инстанция точно е посочила кои данни от доказателствените средства кредитира и кои не и защо и на кои гради извода са за виновност на подс. М.. Изложените съображения са законосъобразни, подробни и убедителни, поради което се възприемат от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне. В тази връзка се явява неоснователно и възражението, че не са били изпълнени всички указания на ВКС дадени в отменителното решение. Видно от данните по делото е бил разпитан брата на подсъдимия и ценени неговите показания, установено е, че няма съхранени други записи от футболната среща, събрани са данни за частната фирма охранител на мероприятието, както и обсъдени възраженията и исканията относно приложеният по делото видео запис и изготвена съдебна видеотехническа експертиза. С оглед на изложеното по – горе, предявеният граждански иск се явява основателен. Определената сума като обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., настоящата инстанция счита, за съобразени в пълна степен с характера на нараняванията, степента на претърпените болки и страдания, принципите на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, постоянната съдебна практика. Поради това жалбата и в тази си част се явява неоснователна. С оглед на изложеното, касационната жалба на подс. М. М., се явява изцяло неоснователна, поради което не следва да бъде уважавана. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 69/27.05.2014 г., постановено по внохд № 354/2013 г., на Варненския апелативния съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: