Р Е Ш Е Н И Е № 511 гр. София,1 декември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Севдалин Мавров при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 528/2010 г. Производството е образувано по касационна жалба от Ю. А. К. – частен обвинител и граждански ищец, срещу решение №809/02.07.2010г. по вонхд№4304/09г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД. В касационната жалба са развити касационни основания по чл. 348, ал. 1,т.т. 1- 3 НПК. За съществени процесуални нарушения в жалбата се изтъкват: 1) лишаване на частната обвинителка и гражданска ищца от възможност като страна в процеса, да вземе отношение по постановената присъда; 2) прилагане от въззивната инстанция на Закона за амнистията от 2009 г. и прекратяване на делото, без да бъде постановена отмяна на първоинстанционната присъда ; 3) неправилен диспозитив на съдебния акт относно прекратяване на делото изцяло, въпреки потвърждаването на присъдата в гражданската й част ; 4) липса на произнасяне относно конкретната форма на вината, при която е прието, че е извършено деянието. За нарушение на закона се посочва : 1) неправилна квалификация на престъплението по чл.133 НК, вместо тази по първоначалното обвинение по чл. 129, ал. 1 НК ; 2) неправилно приемане на наличие превес на смекчаващите, вместо на установените отегчаващи вината обстоятелства , които доминират над останалите. Нарушение на закона се претендира и в гражданската част на решението, защото при определяне на размера на дължимото обезщетение не са взети предвид действително преживяните болки и страдания от пострадалата, в резултат от инкриминираното деяние. Искането за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане е съгласно чл. 354,ал. 3, т.1-3 НПК, като след отмяната да се изпълнят задължителните указания за отстраняване нарушенията на процесуалните и материалноправни разпоредби на закона, както и за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер от 10 000 лева , ведно с направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателката Ю. А. К. се явява лично и с повереника си адвокат Р. И., която поддържа изцяло жалбата с доводите, изтъкнати в нея. Подсъдимият Б. Н. се явява лично и със защитата си - адвокат И. В., редовно упълномощен.Според защитата, деянието е непредпазлива средна телесна повреда, тъй като подсъдимият не е искал или допускал причиняването й. Пострадалата е получила инкриминираните наранявания при съприкосновение с парапета.Те се дължат на слабата й костна структура, а не на поведението на дееца, който е предприел всички мерки, за да й окаже помощ. Правилно деянието е преквалифицирано и делото е прекратено поради действието на Закона за амнистията, поради което моли решението да се остави в сила. Според представителят на ВКП не е нарушена разпоредбата на чл. 336 НПК, тъй като с въззивното решение присъдата е изменена и деянието е преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление. При тези данни, съдът правилно е приложил ЗА , защото е бил длъжен по силата на закона да прекрати производството по делото. Няма основания за отмяна и връщане делото за ново разглеждане. В последната си дума подсъдимият Н. заявява, че : “след като пострадалата се блъсна в парапета, нищо друго не можех да направя, освен да й окажа помощ” ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на проверка и съгласно правомощията си, прие следното : С присъда от 02.06.2009 г., постановена or СРС, НО, 102-ри състав по н.о.х.д. № 8428/2008 г., подсъдимият Б. Т. Н. е признат за виновен в това, че на 27.07.2006 г. в 9,00-9,30 ч., в гр. София, на бул. „Ал. С." № 188, бл.54, вх. А, ет. 3, пред ап. 9-10, е причинил на Ю. А. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на четири ребра в ляво, което затруднило движенията на снагата, като я блъс­нал в металния парапет на стълбището на горепосочения адрес , поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 4, алт. 2 вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 54 НК е осъден на „лишаване от свобо­да" за срок от четири месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Подсъдимият Н. е осъден , съгласно чл. 52 от ЗЗД, да запла­ти на гражданската ищца К. сумата от 5 000 лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на деянието, до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния размер от 10 000 лева на предявеният граждански иск, той е отхвърлен. Осъден е да заплати в полза на държавата държавна такса в размер на 200 лв. и 5 лв. такса за издаване на изпълнителен лист. С определение по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК е осъден да заплати и сумата от 350 лв. разноски по делото в полза на частната обвинителка и гражданска ищца. С въззивно решение № 809/02.07.2010г. по вонхд № 4304/09г., на СГС, 11с-в, съдът е ИЗМЕНИЛ присъдата на Софийския районен съд, като е ПРИЗНАЛ подсъдимия Борислал Т. Н. за невиновен в това, че на 27.07.2006 г. около 9,00-9.30 ч. в гр. София, бул.„Ал. С.”, № 188, бл. 54, вх. А. ет, 3, пред an. 9-10 да е причинил на Ю. Ата­насова К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на четири ребра в ляво, което е затруднило движенията на снагата, като я блъснал в металния парапет на стълбището на горепосочения адрес, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 4, алт. 2 вр. ал. 1 от НК., и вместо това е признат за виновен, че по същото време и място е причинил по непредпазли­вост на Ю. А. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на четири ребра вляво, което е затруднило движенията на снагата, като я блъснал в металния парапет на стълбището на горепосочения адрес - престъпление по чл. 133 от НК, като на осн. чл. 24 ал. 1,т. 2 НПК, във връзка с чл.1,ал.1 от Закона за амнистията, обн.,ДВ, бр.26 от 7 април 2009 г., не му е наложил наказание. Съдът е потвърдил присъдата в ГРАЖДАНСКО-ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ и е ПРЕКРАТИЛ ИЗЦЯЛО наказателното производство . Не са налице сочените в жалбата съществени процесуални нарушения. По първото оплакване ВКС установи, че жалбоподателката и нейният повереник са участвали във всички стадии на процеса, включително и в съдебното заседание на 25.03.2010 год. пред въззованата инстанция и са изразявали винаги своето становище. Получили са отговор в мотивите на въззивното решение по реда на чл.339, ал.2 НПК на всички доводи в жалбата, след като правото на жалба надлежно е упражнено от страната по делото частната обвинителка и гражданска ищца - Ю. К.. По второто оплакване, правилно СГС първо е изменил присъдата и след това е прекратил наказателното производство. Неоснователно касаторката твърди, че въззивната инстанция неправилно не е упражнила правомощията си за отмяна на ревизирания от нея съдебен акт - присъдата. В случая с прилагане на закона за амнистия по отношение на преквалифицираното от въззивната инстанция деяние, не е имало основание за отмяна на присъдата. Правилото на чл.334, т.4 НПК е относимо само в случаите, когато самата неизменена присъда на първоинстанционния съд е приела квалификация, обхваната от приложението на съответния закон за амнистия, в случая това е Законът за амнистията ( обн.,ДВ, бр.26 от 7 април 2009 г.). Затова, в конкретната процесуална хипотеза, при която въззивната инстанция е изменила правната квалификация на деянието и тя попада под уредбата на закона за амнистия, съдът не е бил длъжен първо да отмени присъдата, а след това да прекрати производството в наказателната му част, а да я измени. Следователно е допустимо и с решение съдът да се произнесе по формата на вината и отговорността на подсъдимия( спр. чл. 337, ал. 1,т. 2 НК), когато случаят, както е по настоящето дело, не попада в обхвата на чл.336 НПК. По третото оплакване, не е налице съществено нарушение на процесуални правила, тъй като страната не е била лишена от възможността да се защити относно приетите за установени от съда фактически констатации и правни изводи за деянието, вината на подсъдимия и променената правна квалификация. Дори и да не е изрично формулирал, коя точно форма на непредпазлива вина съдът е възприел в поведението на дееца, в мотивите на въззивното решение има разсъждения относно вида и формата на вината. Те се извеждат от съдържанието им като непредпазливост под формата на небрежност. В мотивите на въззивната инстанция се чете, че от субективна страна Н. е съзнавал, че блъска пострадалата силно към парапета, но едновременно с това “не осъзнавал, че в следствие на това блъскане свид. К. ще се удари в парапета и не е допускал, че може да „полети" към стълбищата площадка, т. е. не е съзнавал и общественоопасния характер на деянието си, не е и предвидил настъпването на обшественоопасните последици” (виж. стр.5, предпосл. абзац от мотивите на решението). Следователно, приетото от фактическа страна от въззивната инстанция, че в съзнанието на подсъдимия са липсвали представи относно общественоопасния характер на деянието и представи за възможността от настъпването на общественоопасните последици, но които е могъл и е бил длъжен да предвиди и предотврати настъпването им, имплицира че изведената от съда вина е непредпазливост, под формата на небрежност. Не е налице соченото в жалбата нарушение на материалния закон. Правилно въззивният съд е приел, че деецът нито е искал, нито е допускал настъпването на уврежданията на пострадалата. Но е бил длъжен и е можел да ги предвиди. Безспорно е установено, че подсъдимият се е стремял да изблъска пострадалата жена извън апартамента и затова е употребил сила. Но не е допускал, че след изблъскването на жената, тя ще се удари в парапета и още по-малко е допускал, че ще се получат тези нежелани наранявания. Не е предполагал, че изблъскването ще доведе до такъв резултат, в противен случай не би го направил. Тези изводи почиват на установените факти за деянието, изразено в хващане на пострадалата за китките, дърпането й към входната врата на жилишето, отваряне рязко на входна­та врата на същото и блъскане на пострадалата към стълбите, където е имало парапет, направен от железни пръчки, разположени на 15-20 см. една от друга. Разгледани в динамика, действията на блъскането на свид. К. са довели до политането й към ъгъла на парапета, удар в него, усещането за непоносима болка в лявата страна на гърба и падане на тялото на циментовата площадка, в резултат на което не можела да диша. Установените увреждания: счупване на четири ребра в ляво с дислокация на костните фрагменти на 7-мо ребро и оток и кръвонасядане в лявата гръдна половина 12 x7 см. са отнесени правилно към медикобиологичните признаци на средна телесна повреда поради трайното затруд­нение в движението на снагата на пострадалата за срок по-дълъг от 30 дни. Отокът и кръвонасяданията на лявата гръдна половина, причинили страдание, основателно са приети като погълнати от по-тежкият резултат - средната телесна повреда. ВКС подкрепя извода на съдилищата, направен въз основа на СМЕ-за, че въпросните счупвания са получени в резултат на деянието, а не на напреднал остеопоротичен процес в областта на гръдния кош. Ето защо, отхвърля като неоснователен доводът на защитата на подсъдимия срещу жалбата за несъставомерност на деянието. При тези данни квалификацията на деянието е правилна и решението следва да се остави в сила в тази му част. Настоящият състав на ВКС възприема за правилни изводите на въззивната инстанция, че поради преквалифицирането на престъплението под признаците на чл.133 НК, което е непред­пазливо и за него се предвижда наказание лишаване от свобода под пет години или друго по-леко наказание и е извършено на 27.07.2006г., то попада в правната уредба на чл.1, ал.1 от Закона за амнистията (ДВ, бр. 26/07.04.2009г., в сила от 22.04.2009г.). При наличието и на изрично отправеното от защитата на подсъдимия, в присъствието му, алтернативно искане във въззивната инстанция за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1,т.2 НПК, ако съдът приеме за законосъобразна квалификацията на деянието по чл. 133 НК, СГС правилно е приложил закона като е освободил подсъдимия от наказателна отговорност. Основателно се явява оплакването в жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца за неправилно извършеното цялостно прекратяване на наказателното производство по нохд № 8428 /2008г., по описа на СРС, НК, 17 със­тав и по внохд №4304 /2009г., по описа на СГС, н.о., 11 въззивен състав. С този диспозитив производството е прекратено и в наказателно-оправдателната и в гражданско -осъдителната част на решението, където присъдата е съответно изменена и потвърдена в останалата й част. Още повече, СГС се е произнесъл с решението си по правилността на присъдата в гражданската й част и я е потвърдил като правилна. Прекратяването на производството по делото е възможно само частично, по отношение на наказателно- осъдителната част на решението, но не и в останалата наказателна и гражданска част. Съгласно чл.307, вр.с чл.305, ал.5,вр. с чл.24,ал.1,т.2 НПК, съдът дължи произнасяне по гражданския иск в и при амнистия на дееца, когато е освободен от наказателна отговорност и от последиците от осъждането, както е в случая . Това още по-малко СГС е могъл да стори, при положение, че в мотивите на решението си се е произнесъл по същество по отношение на въззивната жалба на гражданската ищца и е оставил в сила присъдата в гражданската й част. Извършеното е съществено процесуално нарушение, което е остранимо от ВКС, поради възможността за изменяване на прекратителния диспозитив само в частта, в която има правно основание за прекратяване на част от производството по делото с прилагане на Закона за амнистията от 2009 г., но не и в останалата наказателна и гражданска части. Основателно е и оплакването за нарушение на закона при определяне справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди от деянието. Деецът трябва да отговаря и да обезщети реално причинените увреждания, респ. болки и страдания. Причинени са множество средни телесни повреди на пострадалата. Всяко счупено ребро с разместване на фрагментите води до трайно затрудняване движението на снагата и само по себе си е средна телесна повреда. Сумарно те са четири. Налице е и неизлечимо изкривяване на гръбначния стълб. Претърпяни са значителни болки и страдания. Такива болки и страдания пострадалата ще търпи и за в бъдеще, предвид изкривяването на гръбначния стълб. В. това дава основние да се приеме, че претенцията за обезщетение в размер на 10 000 лева е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена като в този смисъл решението на СГС ще следва да бъде изменено и подсъдимият – осъден да заплати и дължимата 6% държавна такса върху увеличения размер на присъденото обезщетение. Предвид тези мотиви и на основание чл.354, ал.1,т.3 и ал.2,т.5 НПК, ВКС на РБ, в настоящият съдебен състав Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение №809 /от 02.07.2010 г., постановено по внохд № 4304/09г. на Софийски градски съд, 11с-в, В ЧАСТТА, в която е прекратено наказателното производство КАТО ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ПРОИЗВОДСТВОТО ДА СЕ СЧИТА САМО В НАКАЗАТЕЛНО-ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ. ИЗМЕНЯВА решение №809 / от 02.07.2010 г., постановено по внохд №4304/09г. на СГС, 11с-в, В ГРАЖДАНСКО-ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА част като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от деянието, от сумата 5 000 лева, на сумата 10 000 лева (десет хиляди лева) И ОСЪЖДА подсъдимия Б. Т. Н. ДА ЗАПЛАТИ на гражданската ищца Ю. Ата­насова К. сумата 10 000 лева (десет хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането 27.07.2006 г., до окончателното плащане на главницата и държавна такса от 300 лв. (триста лева). В останалата част ОСТАВЯ В СИЛА решението. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Вероника Имова: Изразявам несъгласие с мнението на мнозинството от членовете на съдебния състав относно изводите за вината на дееца при извършване на инкриминираното деяние и за правната квалификация на престъплението, за което следва да отговаря. При правилно установените факти от инстанциионните съдилища, споделям извода, че извършеното от подсъдимият е престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 4, алт. 2 вр. ал. 1 НК, а не непредпазливо деяние по чл. 133 от НК. Налице е деяние при форма на вината евентуален умисъл, а не по непредпазливост, при това , без да се изведе коя от двете й форми е осъществена в конкретния случай. Изводът, че подсъдимият е извършил деянието при евентуален умисъл следва от цялостния анализ на възприетите от съдилищата и неоспорени от страните факти. Вината е изразеното в умисъл или непредпазливост конкретно психическо отношение на дееца към извършеното общественопасно деяние и неговите общественопасни последици. По делото са установени интелектуалният и волеви момент от съдържанието на евентуалния умисъл на конкретното умишлено деяние. В тази връзка напълно споделям изводите в мотивите на присъдата на първостепенния съд. Тази форма на вина у подсъдимия Н. се обективира от установените данни, че деецът е млад мъж и физически много по-силен от пострадалата К., която е слаба, крехка и възрастна жена, от разположението на телата им по време на деянието, при което пострадалата е била изблъсквана и от силата, с която е изблъскана от подсъдимия, от данните за конкретното място и особеностите на терена. Механизмът на фактическите действия на подсъдимия спрямо пострадалата е изразен в изблъскването на К. извън апартамента, с употреба на сила от подсъдимия. Тя се израява в принудително хващане на пострадалата за китките, дърпането й към входната врата на жилишето, отваряне рязко на входна­та врата на същото и блъскането й към стълбите, където е имало парапет, направен от железни пръчки, на 15-20 см. една от друга. От блъскането на пострадалата, тя е политнала към ъгъла на парапета на стълбищната площадка, ударила се е с лявата страна на гърба си в парапета и след това е паднала на циментовата площадка, като не е можела да диша. Употребената физическа сила от дееца спрямо пострадалата се състои именно в осъществяването на силно блъскане на пострадалата, с изтласкването й с ръце от вътрешната част на апартамента извън входната му врата. Ако това не беше сторено, тя не би полетяла към парапета и не би се ударила в металните пръчки на парапета. При така възприетата фактическа обстановка е била задължителна преценката, която е следвало да се направи от съда относно представите, които тази обстановка и конкретните действия на подсъдимия са се формирали в съзнанието на дееца, с оглед обективната възможност да осъзнае обществеоноопасния му характер и да предвиди възможното настъпване на допълнителни, вторични последици последици за пострадалата, които са общественоопасни. Тези представи са спрямо две групи обстоятелства: първо, представа за деянието и неговия общественоопасен характер, поради употребената сила, хващането на пострадалата за ръцете, избутването й от апартамента, а след това и блъскането на пострадалата навън, където е стълбищната площадка и железния парапет и второ, представата у дееца за възможния, вследствие на изблъскването, обществеоопасен резултат от физическо нараняване при въздействието на употребената сила или от последващ удар в твърди предмети на мястото на изблъскването. Правилно въззивният съд е приел, че деецът е съзнавал, че блъска силно пострадалата. Но не може да се сподели изводът на съда, че подс.Н. не е съзнавал настъпването и на последиците от деянието, изразени в удряне на К. в твърдите повърхности на терена и причиняване на травма. Следователно, общественоопасният резултат може да се раздели на две подгрупи: удар в резултат на блъскането или получаването на наранявания в резултат на удара. След това уточнение, налага се точно обратният извод, от направения от въззивният съд, предвид конкретните обстоятелства: когато по-силен физически човек от пострадалия, го блъсне, а в случая е установено, че К. е и относително , и обективно много по-слаб индивид от дееца като телосложение, тегло и възраст, към намиращ се наблизо предмет - преграда, стена, парапет и др., представата в съзнанието на дееца е, че неминуемо ще настъпи именно удар ,възможно придружен и/или с падане на блъснатият, а не нещо друго. Около човешкото тяло няма такива енергийни полета, които да могат да предотвратяват съприкосновението му с преграда, когато то със сила е запратено към нея. Този извод закономерно следва по силата на законите на физиката и динамиката. В този случай, нормалната представа в съзнанието на нормално прихофизически развит човек, с нормален житейски опит, какъвто е подсъдимият, е именно представата за неминуем удар между тялото на блъснатия от него и преградата. Това е по отношение на първата подгрупа на общественоопасния резултат. Възможно е, разбира се, в съзнанието на дееца да не се оформи точна представа за нараняванията, които ще се получат, т.е. по отношение на втората подгрупа, но това е без значение за наказателната (деликтна) отговорност за извършителя на деянието, тъй като извършителят отговаря за реално настъпилия резултат, а не за резултат, който си е представял, че може или не, да настъпи. Ето защо, макар и подсъдимият да не е искал настъпването на общественоопасните последици, той ги е предвиждал , но се е съгласявал с тях, преследвайки друга цел. Налице е евентуален умисъл. Деецът е съзнавал, че след блъскането ще последва удар (или удар с някакви наранявания), допускал е този резултат, но се е отнасял безразлично към него. При този извод трябва да се приеме, че е допуснато касационното основание – неправилно приложение на материалния закон по чл.348, ал.1,т.1 НПК относно правната квалификация на деянието, което е престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 4, алт. 2, вр. ал. 1 от НК, а не както е прието с въззивното решение по чл.133 НК. ВКС следва да упражни правомощието си по чл.354,ал.3,т.3 като отмени решението на въззивната инстанция и върне делото за ново разглеждане от СГС , в друг състав, със задължителни указания по правилното приложение на материалния закон. Съдия- докладчик В. И.