Ключови фрази
Укриване и неплащане на данъчни задължения * основание за възобновяване на наказателното дело * неправилно приложение на материалния закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 299

гр. София, 24 юни 2015 г

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
СПАС ИВАНЧЕВ

при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурор Мария Михайлова , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 705 по описа за 2015г.
Производството е по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Направено е искане за възобновяване от главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателно дело – НОХД № 4586/2014г. на Софийски градски съд, н.о.,23-ти състав.
С определение от 23.02.2015г. съдът от първата инстанция е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебно заседание между подс.М. Г. и прокурор от С. градска прокуратура, с което е приложен чл.78а от НК и подсъдимата е освободена от наказателна отговорност, като и е наложено административно наказание.
В искането се сочи, че решаването на делото по глава 29-та от НПК е самостоятелно диференцирана процедура, в която било процесуално недопустимо приложението на чл.78а от НК и това не може да бъде предмет на споразумение между страните. Освобождаването от наказателна отговорност следвало да се осъществи по общия ред или по реда на глава 28-ма от НПК.
Иска се възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебното заседание прокурорът от ВКП поддържа направеното искане и моли делото да се върне за ново разглеждане.
Подсъдимата, редовно призована не се явява, представлява се от защитник, който твърди, че искането било допустимо, по същество обаче било неоснователно. Оспорва, че са били нарушени правата на държавното обвинение, тъй като прокурорът от СГП се би съгласил със споразумението, а наложеното наказание било приведено в изпълнение. Връщането на делото не би променило изхода му и поради това настоява искането да не се уважава.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Искането е направено в срока определен в закона – съгласно чл.421 ал.1 от НПК, разгледано по същество то се явява основателно.
Разглеждането на делото, образувано по внесен обвинителен акт срещу подс.М. Г. за извършено престъпление по 255, ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.1-во, т.6, пр.2-ро и т.7, вр.чл.26, ар.1 от НК, е започнало по общия ред. В хода на производство и преди приключването на съдебното следствие пред съда от първата инстанция, поради внасяне в бюджета на данъчното задължение ведно с лихвите, страните по делото са пристъпили към споразумение, с което са решили да приложат института на чл.78а от НК с налагане на съответна глоба в размер на 2000лв., като съдът е одобрил в този смисъл представеното му споразумение с надлежно определение.
Законът в чл.381 от НПК не предвижда приложението на института на чл.78а от НК, в тази норма изчерпателно са изброени какви въпроси се решават със сключване на споразумение, като освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не влиза в този кръг.
Страните по делото могат да решават основните въпроси за вината и отговорността, без да могат да ги изключват обаче, за размера на наказанието и начина на определянето му, но не и освобождаването от наказателна отговорност. Приложението на този институт е императивно при определени законови предпоставки, които следва да бъдат преценени не от страните, а от съда, който решава делото. В случая съдът от първата инстанция недопустимо е предоставил това свое правомощие на страните по делото, напуснал е ролята си на арбитър, като не се е съобразил и със задължението си по чл.382 ал.7 от НПК, изискващо да приложи правилно закона, пък бил той и процесуален.
При това нарушение на закона е безпредметно да се отговаря на възражението на защитата на подс.Г. за това дали има нарушено право на защита и какъв ще бъде изхода от делото. Една от основните цели на правораздаването е да бъде предпазен закона от нарушаването му.

Изложеното мотивира съставът на съда да приеме, че искането за възобновяване се явява основателно и като такова следва да бъде уважено.

Водим от горното и чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение,


РЕ Ш И :



ВЪЗОБНОВЯВА наказателно дело № 4586/2014г. на Софийски градски съд, н.о.,23-ти състав, като отменя определение от 23.02.2015г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебно заседание между подс.М. Г. и прокурор от С. градска прокуратура, и производството е прекратено.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.




Председател:

Членове: