Р Е Ш Е Н И Е № 64 Гр.София, 04.06.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май, 2020 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА При участието на секретаря ТАКЕВА В присъствието на прокурора АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.283/20 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 12.09.18 г., постановена от ОС-Монтана по Н.Д.137/18 г., подсъдимият А. К. А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.278, ал.6, пр.3 НК вр.чл.9,ал.2 НК. На основание чл.278,ал.7 НК са отнети в полза на държавата 83 бр.археологически обекти-81 бр.римски монети,1 бр.шпора и 1 бр. пръстен. По въззивен протест на прокурор от ОП-Монтана е образувано В.Н.Д.1652/18 г. по описа на АС-София /САС/, НО, 5 състав. Присъдата е потвърдена с решение №59/12.02.19 г. Срещу въззивния акт е постъпил касационен протест, въз основа на който е образувано К.Н.Д.298/19 г. С решение №75/11.07.19 г., постановено от ВКС,НК, 3 н.о. той е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въз основа на това решение е образувано В.Н.Д.846/19 г.по описа на САС, НО, 3 състав. С решение №432/06.11.19 г. отново е потвърдена присъдата на МОС. Срещу последното е постъпил касационен протест от представител на САП, в който са развити касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Въз основа на него е образувано К.Н.Д.283/20 г., обект на разглеждане пред този съд. Иска се решението на САС да бъде отменено и делото-върнато на друг състав от същия съд за ново гледане. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста с отразеното в него искане. Подсъдимият и упълномощеният му защитник молят решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и аргументацията и искането по него, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл. НПК, намира за установено следното: Според прокурорския протест с атакуваното решение не са спазени правилата на НПК по оценката на доказателствения материал, поради което незаконосъобразно е изведен материалният закон с приложението на чл.9,ал.2 НК. Най-общо казано, така следва да бъдат формулирани оплакванията по протеста, макар и прочитът на същия да установява известно объркване при обосноваване на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. В подкрепа на своята теза представителят на държавното обвинение е отразил следните обстоятелства: макар и да е счетено, че броят на вещите, предмет на процесното обвинение, многократно надвишава минимума, заложен в квалифицирания състав на престъплението по чл.278, ал.6,пр.3 НК, САС е приел, че това следва да се съотнесе към обективните им характеристики и стойността -дребен номинал, без наименование, от бронз и мед, ниска пазарна стойност, неопределени като национално богатство, бидейки всекидневни вещи. Същевременно, не е отчетено, че не паричната равностойност следва да бъде определяща, а обстоятелството, че представляват част от културното наследство на държавата; че са носители на ценна информация за историческия период- 3-4 век- и имат своя културна и историческа стойност. Затова се твърди,че поведението на подсъдимия не може да обоснове ниска степен на обществена опасност от една страна. От друга, въззивната инстанция не е взела под внимание намереното в дома на подсъдимия техническо средство-металдетектор, както и факта, че обектите са били наскоро извадени от земята. Изложените от прокурора аргументи несъмнено следва да бъдат отнесени към процесуалните предписания, дадени по решение №75/11.07.19 г., постановено от 3 н.о. на ВКС по К.Н.Д.298/19 г., въз основа на което делото е било разглеждано за втори път /по един и същи обвинителен инструмент/ пред въззивен съд и постановеният по него акт е предмет на настоящото произнасяне на върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Те се отнасят до внимателната преценка на имуществения характер на престъплението по чл.278,ал.6 НК, което засяга изпълнението на функции на самата държава и „реализацията на основни конституционни права на гражданите“, според посочената аргументация в решение №7/09 г. на Конституционния съд на РБ. В този ред на мисли е припомнено, че „обектите на собственост на културни ценности /каквито са археологическите обекти/, нямат само икономическа стойност, защото от тях гражданите могат да извличат научна, познавателна, естетическа полза, поради което те не представляват обикновен елемент от имуществото на техния собственик“. В този смисъл ВКС е указал да бъде преценена внимателно културната стойност на инкриминираните вещи. На следващо място, във връзка с дадените от подсъдимия обяснения, че голяма част от археологическите обекти са наследени от неговия дядо, касационният съд е указал да се съобрази наличието на апаратура с геофизическо предназначение /металдетектор/ и това обстоятелство да се отнесе към изводите по приложената по делото историко-археологическа експертиза, относно установените по обектите следи, че са извадени от земята “в близко време“. Този съдебен състав добавя, че при новото разглеждане на делото е следвало и всички изтъкнати неблагополучия по атакуваното пред 3 н.о. на ВКС решение да бъдат съобразени с факторите, отразени от представителя на първо-инстанционната прокуратура в изготвения въззивен протест срещу оправдателната присъда на МОС. На този фон разглежданото решение се явява основателно атакувано. И това е така, защото мотивите на САС не са от характер да бъдат осмислени като изготвени при спазване на дадените в отменителното решение указания по начин, че законосъобразно да се стигне до изхода, посочен от първоинстанционния съд. Няма съмнение, че процесните 81 бр.римски монети, 1 пръстен и 1 шпора са били намерени в жилището в [населено място], обитавано от подсъдимия. Няма съмнение каква е тяхната пазарна стойност /невисока/, което, както бе заявено вече, не е от решаващ характер с оглед наказателноправната квалификация на извършеното от дееца. Въпреки че стойността на обектите е била изследвана в хода на досъдебното производство и е била сочена от представителя на държавното обвинение още в обвинителния инструмент, същността на обществените отношения, които се закрилят в конкретния случай, не разрешават нейно извеждане на предна позиция. Същата отново е оценена приоритетно от решаващия съдебен състав, макар и по-важна да е стойността на вещите като културно-исторически ценности, достижение на човешката цивилизация, която за пореден път е приета за невисока поради обстоятелството, че не иде реч за национално богатство. В тази насока са изложени разясненията на експерта-археолог в коментирания аспект /стр.8 от решението, в средата/. Но ако ставаше дума за обекти-национално богатство, то стореното би се субсумирало под състава на престъплението по чл.278,ал.6,пр.2 НК, каквото обвинение никога не е било предявявано. Както е видно от закона, самото противоправно държане и на един архелогически обект съставлява престъпно посегателство. ВКС се солидаризира със становището, изразено от представителя на ВКП в съдебно заседание в сочения смисъл. Изложените обстоятелства са разчетени като решителни фактори при формулиране на съдебната позиция, стояща в основата на преценката за приложение на нормата на чл.9,ал.2 НК, което установява несъблюдаване на дадените в отменителното решение указания по дължима процедурна оценка. В светлината на казаното с оглед предявената престъпна деятелност, е без значение обмисляното от САС обстоятелство каква е била първопричината, за да се извърши претърсване и изземване в дома на подсъдимия- сигнал основно за незаконно държане на боеприпаси. По-нататък, изведената липса на конкретизация по обясненията на дееца относно това каква част от вещите е наследил от дядо си, и кои-лично е намерил, както и как ги е придобил /с оглед оспорване на очертано от обвинението обстоятелство за осъществяване от А. на иманярска дейност/, е обусловила извода, че той няма принос за съществено намаляване на най-високата им по принцип стойност-археологическа, като времеви ориентир за съответния обект. Този аргумент се явява несъстоятелен на фона на инкриминираната престъпна деятелност. Мотивно неубедително са анализирани и данните за изкопаване на определени обекти от земята в близко време преди изземването им и притежаване на металдетектор от страна на дееца, предвид задължителната преценка и нейното обосноваване дали не се касае за трайни занимания на подсъдимия в тази връзка. Казаното дотук обуславя извод за порок при извличане на заключението за процедурно правилно доказателствено обезпечаване на фактори, стоящи в основата на приложение на нормата на чл.9,ал.2 НК. Затова атакуваният съдебен акт трябва да бъде отменен и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. И на последно място, в настоящия касационен протест е залегнало още едно оплакване, което е било заявено в протеста, въз основа но който е било образувано К.Н.Д.298/19 г., но не е намерило място за обсъждане в цитираното вече отменително решение на ВКС, 3 н.о. Става дума за това, че макар и първоинстанционният съд да е оправдал подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.278,ал.6 НК във връзка с чл.9,ал.2 НК, той е приложил нормата на ал.7 на цитирания законов текст, отнемайки в полза на държавата предмета на престъпно посегателство. САС не е взел никакво отношение по въпроса и е потвърдил присъдата и в тази част. Такъв подход е незаконосъобразен. Отнемането на предмета на престъплението по силата на ал.7 на чл.278 НК може да стане тогава, когато фактическата деятелност на подсъдимото лице е приета за престъпна и въобще са налице всички признаци на престъплението като такова. Когато не е така, вещите се връщат, освен ако не подлежат на отнемане по правилата на чл.53 НК. Допуснатият порок поначало е отстраним от въззивната инстанция, при положение, че тя потвърди оправдателната присъда на МОС, но не е сторено в конкретния казус. При това постановеният от нея съдебен акт в тази връзка би подлежал на разглеждане по инстанционен ред, по какъвто начин би било осигурено в максимална степен правото на защита на засегнатото лице. Такъв извод не би могло да бъде направен за касационния съд /освен в случаите на чл.354,ал.5, изр.2 НПК/, тъй като явявайки се само съд по правото, той постановява окончателен по съответното производство съдебен акт. Обсъжданото нарушение на материалния закон обуславя необходимост при следващото разглеждане на делото въззивната инстанция да се изправи пред коментираното изследване, когато изпълнява задължителните указания по приложението на процесуалното право и в случай, че при самостоятелната си анализаторска дейност мотивно годно потвърди приложението на разпоредбата на чл.9,ал.2 НК. Ако не достигне до подобно заключение, то трябва не само да съобрази последиците с оглед прилагането на чл.278,ал.7 НК, но и да приложи верния материален закон предвид неблагополучията по актуалния за това производство обвинителен акт, по който на подсъдимия е повдигнато обвинение, че е държал повече от три археологически обекта; за разлика от по-тесния обхват по обвинителния инструмент по Н.Д.128/17 г., постановената въз основа на който присъда е била отменена по инстанционен ред по жалба на подсъдимия и делото- върнато на ДП. В този смисъл се е произнесъл и ВКС на РБ, 3 н.о. в неколкократно соченото вече решение №75/11.07.19 г. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 и 3 вр.ал.5 вр.чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №432/06.11.19 г., постановено от АС-София, НО, 3 състав по В.Н.Д.846/19 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/