Ключови фрази
Частна касационна жалба * прекратяване на производството по делото * Иск за съществуване на вземането

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 433
гр. София, 28.07.2017 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1333/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :


Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби, подадени от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и [община], срещу определение № 199 от 29.03.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 100/2017 г. на Апелативен съд - В.. С посоченото определение са оставени без уважение частните жалби на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и [община] срещу определение № 280 от 20.12.2016 г. по гр. д. № 282/2015 г. на Окръжен съд - Търговище, с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК.
В частната касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството /по-долу МРРБ/ се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното определение и се прави искане то да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск. Частният жалбоподател поддържа, че вследствие неправилно тълкуване и прилагане на относимите към спора материалноправни и процесуалноправни норми въззивният съд е направил грешни правни изводи за характера на писмото, с което управляващият орган на Оперативна програма „Регионално развитие” е уведомил [община] за наложена финансова корекция по повод констатирани нарушения при изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, и за реда за реализиране на вземането за заплащане на сумата, съответстваща на стойността на финансовата корекция. Навежда оплакване, че съдът не е изследвал фактите, релевантни за договорното правоотношение между страните, както и доводите в частната му жалба относно основанието за налагане на финансовата корекция и правната природа на писмото, с което ответникът е уведомен за корекцията, а механично е пренесъл в определението си мотивите към решение № 14 от 12.02.2017 г. по гр. д. № 50320/2016 г. на ВКС, І г. о., неотносимо към предмета на конкретния правен спор.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател МРРБ е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поддържа с аргументи, че въззивният съд е разрешил значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди всички относими към делото доказателства и становища на страните в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 241/17.10.2012 г. по гр. д. № 850/2011 г. на ВКС, ІІ г. о. За основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се твърди, че обжалваното определение съдържа произнасяне по материалноправни въпроси „от значение за правилното решаване на настоящия спор”, по които липсва съдебна практика : „Направените преди влизане в сила на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (З.) изявления за налагане на финансови корекции от страна на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие” (О.) представляват ли административни актове; До влизането в сила на З. какъв е бил редът за осъществяване на защита във връзка с наложени финансови корекции от УО на О. - гражданскоправен или административноправен; Какъв е характерът на сключените и изпълнени до влизане в сила на З. договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по О.”.
С частната касационна жалба на [община] са въведени оплаквания за постановяване на въззивното определение в нарушение на материалния закон. Допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика по чл.290 ГПК в решение № 66/21.03.2017 г. по гр. д. № 60146/2016 г. на ВКС, ІV г. о., по следния обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос : „Допустим ли е иск за връщане, заради финансова корекция, на част от безвъзмездната финансова помощ, платена по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 - 2013 г.”, сключен преди влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявен също преди влизането в сила на този закон”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба на МРРБ е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Частната касационна жалба на [община] е недопустима и следва да се остави без разглеждане. За ответника [община] не съществува правен интерес да обжалва определението на съда, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения срещу него осъдителен иск. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата и липсата на правен интерес от предприетото обжалване обуславя недопустимост на частната касационна жалба. Поради недопустимостта на жалбата не би могла да се обсъжда допустимостта на въззивното определение в частта, с която е оставена без уважение въззивната частна жалба на [община].
Производството по гр. д. № 282/2015 г. е образувано пред Окръжен съд - Търговище след изпращане по подсъдност на искова молба вх. № 100993/12.08.2015 г., с която е предявен иск от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, против [община] за установяване съществуването на вземане за сумата 1 200 200.86 лв., произтичащо от наложена финансова корекция за неизпълнение от страна на ответника на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № B. 001/2.1-02/2007/002/04.06.2008 г. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че в качеството на бенефициент ответната община е получила договорената финансова помощ, но при осъществен последващ контрол върху изпълнението на договора са констатирани нарушения, послужили като основание управляващият орган по оперативната програма да наложи финансова корекция по реда на т.18.5 от общите условия към договора и приложимите нормативни актове в размер на исковата сума и да претендира от ответника възстановяване на сумата по корекцията. В хода на производството е уточнено, че ищец по иска е МРРБ, и е предприето изменение на иска от установителен в осъдителен за сумата 1 200 200.86 лв.
С определение № 280/20.12.2016 г. Окръжен съд - Търговище е прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК поради недопустимост на предявения иск, съобразявайки извършената от ищеца промяна на вида на търсената защита. След анализ на приложимата към спора нормативна уредба първоинстанционният съд е приел, че договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ има характер на административен договор, а актовете за налагане на финансови корекции, с които се анулира изцяло или отчасти публичния принос за оперативната програма, са индивидуални административни актове по смисъла на АПК и по същество установяват публични държавни вземания, съгласно чл.162, ал.2, т.8 ДОПК. Изразявайки становище, че уредената в Регламент (ЕО) № 1083/2006 г. на Съвета и Регламент (ЕО) № 1303/2013 г., ПМС № 121/31.05.2007 г., ПМС № 285/2009 г. и ПМС № 134/05.07.2010 г. процедура за установяване и събиране на вземания от рода на процесното е административна, съдът е направил извод, че спорът по делото не е гражданскоправен, а административноправен - за дължимост на публично държавно вземане за суми от финансова корекция поради нарушения на ЗОП, което вземане - поради наличие на специален административен ред за установяване и събиране на публичните държавни вземания, е недопустимо да бъде присъдено по общия гражданскоправен ред. Съдът е посочил, че гражданският съд няма правомощия да упражнява контрол над административния акт за налагане на финансовата корекция и че доколкото след влизането му в сила актът е годно изпълнително основание за предприемане на действия от страна на НАП за принудително удовлетворяване на публичното вземане, ищецът няма правен интерес от водене на паричен иск за вземането си към ответника. В мотивите към определението са изложени и съображения, че към спора е неприложима разпоредбата на § 10, ал.3 З. в сила от 25.12.2015 г., тъй като производството не е образувано по иск на общината - бенефициент срещу изявление за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган, а по искова молба на МРРБ за присъждане на публично държавно вземане за наложената от управляващия орган финансова корекция.
Определението за прекратяване на делото е обжалвано от ищеца МРРБ с частна жалба пред Апелативен съд - В.. В частната жалба са развити подробни оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно административния характер на правоотношението, възникнало от сключения между страните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, реда за удовлетворяване на вземането на ищеца, произтичащо от наложената финансова корекция, и правното естество на писмо изх. № 08-П-5/20.01.2011 г. на главния директор на ГД „Програмиране на регионалното развитие”, с което ответната община е уведомена за наложената финансова корекция. Оплакванията са аргументирани с действалата към момента на сключване на договора правна уредба на отношенията по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие” и с клаузи от договора и общите условия към него, които - според жалбоподателя, са породили правото за налагане на корекцията и предопределят разглеждане на спора по общия гражданскоправен ред. Против определението за прекратяване на делото е подадена частна жалба и от ответника [община], която въззивният съд е счел за допустима.
С обжалваното определение № 199 от 29.03.2017 г. Апелативен съд - В. е оставил частните жалби без уважение, приемайки, че предявеният от МРРБ иск, изменен по реда на чл.214 ГПК от установителен в осъдителен, е недопустим. Въззивният съд е посочил коя е приложимата към спора правна уредба, анализирал е принципно отношенията по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от структурните фондове на ЕС и контрола по изпълнението на сключените договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, и след позоваване на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 14/21.02.2017 г. по гр. д. № 50320/2016 г. на ВКС, І г. о., е възпроизвел в мотивите към определението си съдържащите се в тълкувателната част на решението разсъждения и изводи по въпросите „Подведомствени ли са на гражданските съдилища исковете на ДФ „Земеделие” за връщане на платените суми, заедно със законните лихви върху тях, по договора по Наредба № 9/03.04.2008 г., сключен с ползвателя на безвъзмездната финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. след издаден акт от органите на Разплащателната агенция - ДФ „Земеделие” за връщане на изплатената по договора сума, заедно със законните лихви; Тези искове попадат ли в обхвата на § 10, ал.3 ПЗР на З. (нова - ДВ бр.74/2015 г., в сила от 25.12.2015 г.)”. В заключение съдът е формирал извод, че „обжалваното определение следва да се потвърди”.
По допускане на касационното обжалване :
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първата група въпроси, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата на МРРБ, за които се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На първо място, самото твърдение на жалбоподателя, че въпросите са „от значение за правилното решаване на настоящия спор”, препятства възможността определението да се допусне до касационен контрол по повод на тях. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които са от значение за правилността на въззивното решение/определение, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да послужат като общо основание за достъп до касационно обжалване. На второ място, мотивите към обжалваното определение съдържат абстрактни съждения относно характера на сключените до влизане в сила на З. договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие” и правната природа на направените преди влизане в сила на З. от страна на управляващия орган по оперативната програма изявления за налагане на финансови корекции, но не и произнасяне по въпросите какъв е характера на конкретния договор, от който произтича възникналият между страните по делото правен спор, и дали писмото, с което ответникът е уведомен за наложената финансова корекция за неизпълнение на договора, носи белезите на индивидуален административен акт. След като на въпросите не е даден отговор, относим към предмета на конкретния спор, не е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички относими към делото доказателства и становищата на страните е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. От съдържанието на мотивите към въззивното определение може да се направи извод, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС, на която се е позовал жалбоподателят, и от служебно известната на съдебния състав задължителна практика по чл.290 ГПК в решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 186/14.01.2016 г. по гр. д. № 5980/2014 г. на ВКС, решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., и др., според която въззивната инстанция е задължена да обсъди в мотивите на решението си всички факти, доказателства и доводи на страните, които имат значение за правилното решаване на спора по делото. Отклонението от задължителната практика на ВС и ВКС е основание обжалваното определение да се допусне до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основателни са оплакванията в частната касационна жалба за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение при разглеждане на подадената от МРРБ въззивна частна жалба. Разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК задължава съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Посочената разпоредба е приложима съответно и за определението, с което съдът прекратява производството по делото поради недопустимост на предявения иск, доколкото изводът дали един иск е допустим винаги предполага преценка на конкретните фактически твърдения, от които ищецът извежда спорното право, предмет на конкретното дело. В случай на обжалване на определението за прекратяване на делото въззивният съд също е задължен да извърши преценка за допустимостта на иска въз основа на конкретните твърдения на ищеца и в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК да се произнесе по всички доводи в жалбата, с които е аргументирана неправилността на прекратителното определение.
С адресираната до Апелативен съд - В. въззивна частна жалба ищецът - жалбоподател МРРБ е въвел подробни доводи в подкрепа на тезата, че сключеният с [община] договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № B. 001/2.1-02/2007/002/04.06.2008 г. по оперативна програма „Регионално развитие 2007 - 2013 г.” е гражданскоправен; че писмо изх. № 08-П-5/20.01.2011 г. на главния директор на ГД „Програмиране на регионалното развитие”, с което [община] е уведомена за наложена /в съответствие с общите условия към договора/ финансова корекция за нарушения при изпълнението на договора, няма характер на индивидуален административен акт; че претендираното с иска вземане за сумата на финансовата корекция произтича от констатираното неизпълнение/нарушение на договора и поради облигационната си същност предполага разглеждане на иска по реда на общия граждански съдопроизводствен ред. В мотивите към обжалваното определение няма произнасяне по нито един от тези доводи и същевременно решаващият извод на въззивния съд за недопустимост на иска не произтича от анализ и преценка на конкретните фактически твърдения в исковата молба, на които е основана исковата претенция за възстановяване/заплащане на сумата на финансовата корекция. Мотивите към определението са абстрактни и както основателно поддържа жалбоподателят, в тях са пренесени механично мотивите към постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 14/21.02.2017 г. по гр. д. № 50320/2016 г. на ВКС, ІV г. о., без да се обсъди доколко съдържащите се в тях разрешения са относими към повдигнатия с иска на МРРБ спор, дали с иска се цели разрешаване на правен спор относно законосъобразността на наложена финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от структурните фондове на ЕС или защита на вземане, произтичащо от неизпълнение на договора от страна на бенефициента, и дали за същото вземане е издаден индивидуален административен акт, позволяващ реализирането му чрез способите за принудително изпълнение на държавни вземания. Преценката допустим ли е предявеният иск /за който въззивният съд е приел, че е изменен надлежно от установителен в осъдителен/ не може да бъде извършена изолирано от предмета на спора, без да бъде даден отговор на изброените по-горе въпроси, а такъв отговор не се съдържа в мотивите към обжалваното определение. В действителност мотивите не отразяват осъществена от въззивния съд правораздавателна дейност по разглеждане на частната жалба и произнасяне по допустимостта на иска с оглед на твърдените от ищеца правопораждащи факти, а обективират общи съждения на съда по принципни въпроси за характера на сключените преди влизане в сила на З. договори за предоставяне на финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие” и процесуалния ред за разглеждане на спорове по повод на такива договори. Липсата на произнасяне по доводите в частната жалба и необсъждането на специфичните за спора факти, от които зависи преценката за допустимостта на предявения иск, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е довело до неправилност на въззивното определение.
По изложените съображения определението следва да бъде отменено в допуснатата до касационен контрол част и делото да бъде върнато на Апелативен съд - В. за разглеждане от друг състав на подадената от МРРБ въззивна частна жалба вх. № 91/10.01.2017 г., тъй като отсъствието на произнасяне по доводите в частната жалба лишава касационната инстанция от възможността да извърши проверка на правилността на крайния извод на въззивния съд за недопустимост на предявения иск.
Предвид изхода на касационното производство разноски не следва да се присъждат с настоящото определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [община] - [населено място], срещу определение № 199 от 29.03.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 100/2017 г. на Апелативен съд - В..

ОТМЕНЯ постановеното от Апелативен съд - В. определение № 199 от 29.03.2017 г. по ч. гр. д. № 100/2017 г. в частта, с която е оставена без уважение подадената от Министерство на регионалното развитие и благоустройството частна жалба вх. № 91/10.01.2017 г. срещу определение № 280 от 20.12.2016 г. по гр. д. № 282/2015 г. на Окръжен съд - Търговище, и ВРЪЩА делото на Апелативен съд - В. за разглеждане на жалбата от друг състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта, с която е оставена без разглеждане на частната касационна жалба на [община], а в останалата част не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :