Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание * обезщетение за оставане без работа * незаконно уволнение * възстановяване на длъжност * прекратяване на трудовото правоотношение


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 247

ГР. С. 05.10.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 18 септември през 2012 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

При участието на секретаря Ан. Б.,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1644/11 г. ,
за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Градски съд С./ГС/ по гр.д. №8044/10 г. Обжалването е допуснато в частта по първоначалните искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ и по насрещния иск с пр. осн. чл.221, ал.2 от КТ на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК след констатацията, че по процесуалноправните въпроси: 1. може ли съдът да се произнася по въпрос, по който няма направени искания и възражения и 2. може ли въззивният съд да се произнася за правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при ограничението по чл.269, изр.2 от ГПК, въззивното решение противоречи на практика на ВКС по чл.290 от ГПК.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба И. И. я оспорва като недопустима на осн. чл.280, ал.2 от ГПК при цената на иска с пр. осн. чл.225, ал.1 от КТ, която е под 5 000 лв. и неоснователна.
ВКС намира възражението на ответника за недопустимост на жалбата за неоснователно – поради обусловеността на паричните искове с пр. осн. чл.225, ал.1 и чл.221, ал.2 от КТ от неоценяемия конститутивен иск с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 от КТ, постановеното по тях въззивно решение подлежи на касационно обжалване.
ВКС на РБ, трето гр. отделение, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: С решението са уважени предявените от И. И. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 от КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „контрольор автомобилен транспорт – скоби” при ответника, извършено със заповед от 21.11.09 г. Прието е, че преди налагане на наказанието работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ да поиска от работника и приеме писмените му обяснения за нарушенията. Само на това основание уволнението е незаконно и следва да се отмени, след отмяна на първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени като неоснователни.
В практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – цитираното при допускане на обжалването р. по гр.д. №127/10 г., р. по гр.д. №475/11 г. на четвърто г.о. и др. - е прието, че „предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба”/ р. по гр.д. №475/11 г. на четвърто г.о./. „Спорното материално субективно право е предмет на правния спор. То се въвежда в процеса като негов предмет чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба. Предметът на делото се определя именно от ищеца, като нито съдът, нито ответникът могат да внесат в него изменения. Единствено ищецът е властен да го измени чрез изменение на иска. Предметът на делото е твърдяно право, което се индивидуализира чрез правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Тези белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и петитума на иска, по тях ответникът организира защитата си и съдът дължи разрешение на спора по предмета на делото, както той е заявен от ищеца” / р. по гр.д. №127/10 г. на четвърто г.о./. За правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на решението е прието, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 ГПК / р. по гр.д. №954/10 г. на четвърто г.о./.
Въз основа на тази практика ВКС постановява решението си по настоящото дело – чл.291,т.1 от ГПК.
Изводите на въззивния съд за основателността на въззивната жалба и на исковете са формирани при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и са необосновани: В исковата молба не се твърди, че работодателят не е изпълнил задължението по чл.193, ал.1 от КТ да изиска и приеме обясненията на работника преди налагане на дисциплинарното наказание. П. решение не съдържа произнасяне по такъв довод и във въззивната жалба няма оплакване за това. Освен това в тази жалба – на л.5, изрично е посочено, че обяснения са дадени. От приложените по делото доказателства също е видно, че за нарушението от 14.10.09 г., за което е наложено наказанието, от работника са поискани обяснения и той ги е дал писмено на 21.10.09 г.
В. решение в допуснатата до обжалване част е неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд, който да се произнесе за правилността на първоинстанционното решение съобразно посоченото във въззивната жалба от предмета на спора, въведен с исковата молба – чл.269, пр.2 от ГПК.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №8044/10 г. от 19.02.11 г. по първоначалните искове с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ и по насрещния иск с пр. осн. чл.221, ал.2 от КТ.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: