Р Е Ш Е Н И Е № 379 Гр. София, 26 октомври 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА БОНКА ЯНКОВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора И. Симов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 745/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба от подс. С. Н. М. против решение № 66/23. 05. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 91/2023 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С жалбата е заявено единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Оспорва се заключението на въззивната инстанция за висока степен на обществена опасност на дееца и се акцентира върху семейното положение на подсъдимия, направените от него признания и критичността му към извършеното, като се твърди, че тези обстоятелства не са били отчетени при индивидуализация на наказанието. В подкрепа на развитата в жалбата теза е изтъкнат и фактът, че деянието е извършено повече от година след освобождаване на М. от местата за лишаване от свобода. Поддържа се, че определеното от долустоящите съдилища наказание няма да съдейства за постигане на индивидуалната превенция, която има приоритет пред генералната такава и се настоява за намаляването му до минимума, предвиден в чл. 39, ал. 1 от НК. Подс. М., редовно уведомен, не участва в съдебното заседание пред касационната инстанция и не изразява лично или чрез защитник становище по основателността на депозираната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 1/20. 01. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 233/2023 год. Окръжен съд – Кърджали е признал подсъдимите Г. С. А. и С. Н. М. за виновни в това, че на 11. 01. 2022 год. в [населено място], в съучастие като извършители без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) разпространили на П. Д. В. високорисково наркотично вещество – амфетамин с примес на кофеин, със съдържание на амфетамин 19,2 тегловни % , с нетно тегло 0,437 грама, на стойност 13,11 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 5, т. 4 вр. ал. 1, пр. 5 вр. с чл. 29 ал. 1, б. „а“ вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК ги е осъдил на по две години лишаване от свобода, което да изтърпят при първоначален строг режим. На основание чл. 354а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, а направените по делото разноски е възложил в тежест на подсъдимите. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подс. М. и с решение № 66/23. 05. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 91/2023 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, е потвърден. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Непредубеденият прочит на материалите по делото не дава основание да се приеме, че съществува явно несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна и отмерения обем държавна принуда – от друга. Безспорно минималното количество амфетамин, предоставено на свид. П., и ниската му стойност се отразяват върху обществената опасност на деянието, но извън това не са налице други обстоятелства, останали извън вниманието на инстанциите по фактите, които да превалират съществено над отегчаващите обстоятелства и да изискват по-нататъшно смекчаване на отговорността на подсъдимия, към когото и без това е проявено значително снизхождение. За разлика от долустоящите съдилища, настоящият касационен състав не намира, че концентрацията на активен компонент на наркотичното вещество е дотолкова минимална, че да представлява значим фактор при определяне на вида и размера на наказанието. Това се отнася и за направените частични признания и демонстрираното критично отношение към извършеното, както и за тежкото семейно положение на подсъдимия. Макар по своето естество последните коментирани обстоятелства да са смекчаващи, те нямат онази тежест, която им придава защитата и не могат да бъдат противопоставени успешно на множеството предходни осъждания на подс. М. извън онези, определящи правната квалификация на деянието като опасен рецидив. Освен че като цяло престъпната активност на касатора се характеризира със значително разнообразие, прави впечатление, че тя е стартирала още при достигането на непълнолетие и единствените периоди, в които той не е извършвал нови посегателства, са тези, през които е пребивавал в различни пенитенциарни заведения, с оглед на което се налага извод, че изтърпените до момента наказания не са постигнали нужния корективен ефект върху поведението му. За тази констатация способстват и показанията на свид. П., съгласно които той многократно се е снабдявал с наркотични вещества не само от необжалвалия подсъдим А., но и от жалбоподателя М.. Именно последното обстоятелство опровергава тезата в касационната жалба, че настоящото деяние е инцидентна проява, извършена лекомислено под въздействието на Г. А.. Изложеното убедително показва, че за постигане целите по чл. 36 от НК и преди всичко на индивидуалната превенция, на която е поставен акцент в жалбата, е необходимо подсъдимият да бъде изолиран от обществото за определения от първата инстанция и потвърден от въззивния съд по-продължителен период от време. С оглед завишената обществена опасност на касатора претендираното от него намаляване на наказанието би представлявало проява на неоправдано снизхождение, която освен че няма да съдейства за поправянето и превъзпитанието на дееца, би създала и чувство за безнаказаност у останалите членове на обществото. В заключение – при индивидуализация на наказанието са били отчетени всички обстоятелства от значение за вида и размера му, без едни от тях да бъдат надценени неоснователно за сметка на останалите, поради което не е налице необходимост касационната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Съдебният акт не страда от недостатъците, посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66/23. 05. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 91/2023 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.