Р Е Ш Е Н И Е № 301 гр. София, 20 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 юни, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1582/2011 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдената Р. И. Г. от гр. Горна Оряховица, чрез нейния защитник – адвокат П. Ц., за възобновяване на наказателно дело № 1172/2009 г., на Районен съд гр. Горна Оряховица, 7-ми състав. Твърди се, че съдебният акт – влязла в сила присъда, е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Направено е искане за възобновяване на производството, отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или приложение на чл. 66 НК. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, счита искането за неоснователно. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С влязлата в сила присъда № 332/17.06.2010 г., Горнооряховският районен съд, 7-ми състав, е осъдил подс. Р. И. Г., за извършено престъпление на 13.06.2006 г., в гр. Горна Оряховица, по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК, й е наложил наказание от три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, уважил е предявеният граждански иск за 14 038 лв., претърпени имуществени вреди от Й. А. К. и се е произнесъл по веществените доказателства, направените разноски и държавната такса. С решение от 03.11.2010 г., постановено по внохд № 493/2010 г., Великотърновският окръжен съд, е изменил първоинстанционната присъда, като е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК и постановил наложеното наказание на подс. Р. И. Г. от три години лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно при „строг” първоначален режим в „закрит” тип затворническо общежитие. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода в искането за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание за възобновяване - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в тази връзка, по същество се свеждат до твърдения за необосновани изводи, относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства и виновността на подсъдимата в извършване на инкриминираното деяние по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. По своята същност е налице, оспорване обосноваността на съдебният акт. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед на препращащите норми на чл. 426 НПК, към нормите на чл. 348 НПК. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността, като основание за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правно - релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. Р. Г., са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите: Й. К. - пострадал, разпознал подсъдимата категорично по снимки, в съдебно заседание и проведената очна ставка, К., К., П. – присъствувал като поемно лице при извършване на разпознаване по снимки от пострадалия, на които законосъобразно и обосновано е дадена пълна вяра, от експертните заключения и приложените писмени доказателства подробно изброени в мотивите, включително протокол за разпознаване, които сочат подсъдимата като автор на извършеното престъпление. Предходните съдилища са дали подробен и убедителен отговор на поддържаните и пред тях, такива възражения. Същите, след самостоятелна проверка и преценка на целия събран доказателствен материал, са аргументирали убедително извода си, че подс. Г. е извършител на инкриминираното с обвинението деяние. Следователно, вътрешното им убеждение, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това, законосъобразно подсъдимата е била призната за виновна в извършване на престъплението, точно квалифицирано по посочения текст от НК. Тези изводи се основават на пълна и точна преценка, на посочените свидетелски показания, на писмените доказателства и експертни заключения. Приложен е бил законът, който е следвало да бъде приложен. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени и от двете съдебни инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че са осъществени от обективна и субективна страна признаците на това престъпление. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимата, няма никакво основание за контролиране по този ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. Събрани са били достатъчно преки и косвени доказателства, подробно посочени по-горе, които преценени поотделно и в съвкупност, установяват по несъмнен начин участието й в извършване на инкриминираното деяние. Фактите по делото недвусмислено сочат, че подс. Г., в съучастие като съизвършител с неизвестни лица, с цел да набави за себе си и за тях имотна облага, е възбудила и поддържала в Й. А. Качуров заблуждение, причинявайки му имотна вреда в размер на 14 038 лв. Ето защо, отразените в искането възражения по този довод, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Настоящата инстанция, по реда на посоченото производство, споделя изцяло изводите на инстанционните съдилища, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите им в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразни са направените изводи, че е налице обективната и субективна съставомерност на престъплението, по посоченят текст от НК, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата. С оглед на приетите данни по делото, подкрепени изцяло от разбора на посочените по – горе доказателства, същите са напълно законосъобразни. В тази връзка са точни и изводите, че са неоснователни възраженията на защитата, за неучастие на подсъдимата в извършеното престъпление. Изложени са убедителни съображения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Атакуваният съдебен акт не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 426 НПК и наличието на които са само основания за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Г., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно, поведението и действията й през инкриминираният период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила състава на инкриминираното с обвинението престъпление, правилно е била осъдена за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимата. Проверена е била от второинстанционният съд изцяло правилността на присъдата по реда на чл. 313 и 314 НПК, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Изложени са подробни съображения във връзка с направените правни изводи. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна и че са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с извършеното разпознаване по снимки. За това възраженията, че не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения, е неоснователно. Видно от изложените мотиви подробно, поотделно и съвкупност, са били преценени всички събрани, гласни и писмени доказателства и точно е посочено, на кои се дава пълна вяра и на кои не и на кои се изграждат изводите за виновността на подсъдимата. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните й права. Неоснователно е оплакването, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като досъдебното производство не било проведено в „разумен срок”. Такова не е предвидено в разпоредбите на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, към които препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради което въобще не следва да бъде обсъждано. Предмет на внимание са били и доводите на защитата – за липса на достатъчно доказателства, за вината на подсъдимата, за нарушения при извършеното разпознаване по снимки, за наличие на противоречия изразяващи се в посочване, респ. не посочване на различни белези на подс. Г. от св. К., за наличие на субективната и обективна страна на престъплението, като са изложени убедителни и законосъобразни съображения защо не се възприемат. С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, които са единствените основания, за отмяна на съдебния акт. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишено от основание и това направено възражение. При определяне размера на санкцията и начина на изтърпяването й, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона са от значение за това. При строго спазване на принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК, с оглед на обремененото съдебно минало и завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца, справедливо е било наложено наказание от три години лишаване от свобода, като е точен и извода на въззивната инстанция, с оглед на начина на извършване, предишните осъждания на подс. Г., включително и за престъпление по чл. 209 и 311 НК с приложение на чл. 66 НК, че за постигане целите му по чл. 36 НК, задачите на индивидуалната и генерална превенции е наложително в случая неговото ефективно изтърпяване. Ето защо, искането за възобновяване на производството по наказателното дело, се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Р. И. Г. от гр. Горна Оряховица, за възобновяване на наказателно общ характер дело № 1172/2009 г., на Горнооряховския районен съд, 7-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: