3 Р Е Ш Е Н И Е № 118 С., 06,11, 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 22 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при участието на секретаря Н. Т. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров т. дело № 812/ 2009 година Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. М., Н. Д. и В. Т. от П. против решение № 565/5.06.2009 г. по гр.д. № 616/2009 г. на Софийски АС в частта, с която са отхвърлени предявените срещу ЗК Б. АД-С. искове на Н.Д. и В.Т. по чл.407-отм. ТЗ изцяло по 40 000 лв. за всяка от тях, както и иска на Л.М. за сумата над 20 000 лв. до 40 000 лв. Ответникът по касационната жалба ЗК Б. АД е подал писмен отговор, че не са налице предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, а освен това, че същата е неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че материалноправния въпрос за предявяване на прекия иск от пострадалия срещу застрахователя по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, е решен в противоречие с Р № 893/16.11.2007 г. по гр.д. № 1124/2006 г. на ВКС-І г.о. и решаван противоречиво от съдилищата, като са представени две решения на ВТАС и СРС. Но за последните няма данни да са влезли в сила. С обжалваното решение е прието, че след като исковете на Н.Д. и В.Т. по чл.45 ЗЗД срещу деликвента са уважени, то исковете по чл.407,ал.1-отм.ТЗ срещу застрахователя са неоснователни. Твърдяното противоречие в тази част е налице, тъй като с представеното Р № 893/16.11.2007 г. по гр.д. № 1124/2006 г. на ВКС-І г.о. е прието, че изводът на съда, че получаването на застрахователното обезщетение от застрахователя погасява правото на пострадалия към прекия причинител на деликтно основание, не намира опора в закона. Няма изложение по размера на неимуществените вреди претендирани от Л.М.. Затова, с определение № 6/12.01.2010 г. е допуснато касационно обжалване само в частта, с която са отхвърлени изцяло исковете по чл.407,ал.1-отм. ТЗ предявени от Н.Д. и В.Т.. Налице е нова задължителна практика на ВКС. Съгласно т.1 ТР 1/2012 г. по тълк.д. № 1/2010 г. ОСТК, при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, съответно по чл.226,ал.1 КЗ, срещу застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. Плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 ЗЗД, има евентуално значение само за основателността на прекия иск по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, съответно по чл.226,ал.1 КЗ. Деликтното право и прякото право не съществуват в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, а те съществуват успоредно, като конкуриращи се, без да се изключват взаимно. Въззивният съд е приел, че ищците имат две алтернативи - по чл.45 ЗЗД или по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, и тъй като исковете по чл.45 ЗЗД били уважени, то само на това основание е отхвърлил исковете по чл.407,ал.1-отм.ТЗ. Следователно, няма произнасяне, както по същество на тези искове, така и по размера. По изложените съображения, обжалваното решение в частта, с която исковете по чл.407,ал.1-отм.ТЗ са отхвърлени, е неправилно и трябва да бъде отменено, след което делото в отменената част да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Изложеното обуславя и частична отмяна на определение № 947/1.07.2009 г. на САС в частта, с която Н.Д. и В.Т. са осъдени всяка за по 400 лв. разноски за въззивната инстанция. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнеси и по разноските за водене на делото във ВКС-чл.294,ал.2 ГПК. Водим от горното и на основание чл.293,ал.3 ГПК, ВКС-І т.о. Р Е Ш И : Отменя решение № 565/5.06.2009 г. по гр.д. № 616/2009 г. на Софийски АС само в частта, с която са отхвърлени изцяло исковете по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, предявени от Н.Д. и В.Т. срещу ЗК Б. АД-С., както и определение № 947/1.07.2009 г. в частта, с която Н.Д. и В.Т. са осъдени всяка по 400 лв. разноски за въззивната инстанция. Връща делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Софийски АС. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: