1 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 172 гр. София, 27.03.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2448 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. П. Д. С. и А. Д. Д. обжалват решение № 1298/19 г., САС, ГО – 7 състав, с което е отменено решението на Софийски градски съд в частта, с която „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Д. А. Д. над сумата от 54 000 лв за П. Д. С. и над сумата 42 000 лв за А. Д. Д. и вместо това е отхвърлен иска на „ОЗК Застраховане“ АД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Д. А. Д., настъпила при ПТП на 17.02.2015 г. за разликата над 54 000 лв до 96 000 лв на П. Д. С. и за разликата над 42 000 лв до 80 000 лв на А. Д. Д.. Излагат съображения, че намаляването на обезщетението след отмяна на решението на СГС частично и отхвърляне на исковете им за разликата над посочените суми, не е съобразен с практиката на СГС по дела от такъв тип. Присъдената сума от първонистанционния съд била в съответствие с практиката на съдилищата по чл. 52 от ЗЗД и била съобразена с всички обстоятелства като възраст, социални контакти, емоционална връзка между пострадалия и ищците. Не били съгласни и с извода на въззивния съд относно процента на съпричиняване 40 %. Излага съображения, че застрахователният договор покрива вредите, причинени от виновния водач Р. М.. Моли да се отмени обжалваното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите чрез процесуалния им представител адв. С. Рударски, формулират следните правни въпроси, разрешени от въззивния съд: 1. Въпросът относно приложение на принципа на справедливост, предвиден в чл. 52 от ЗЗД и критериите за определяне на обезщетението съобразно този принцип. Сочи, че съдът при разрешаване на спора не е обосновал в съответствие със задължителната практика на ВКС решението си по този въпрос и това е обусловило крайния извод на спора. Това от своя страна било основание за допускане на решението до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. 2. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно критериите за определяне на справедливо обезщетение, разрешен от въззивния съд като този въпрос бил решаван противоречиво от съдилищата, основание по чл. 280, ал.1, т. 2 то ГПК, според касатора. Обосновава противоречие на разрешения по делото въпрос относно критериите за определяне на справедливо обезщетение с решения на ВКС, по наказателни дела и с решения на Софийски апелативен съд по граждански дела. 3. Сочи основание по чл. 280, ал.1 , т. 3 от ГПК по правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото относно установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и за размера на обезщетението за неимуществени вреди. 4. Формулира въпрос за това, следва ли обезщетението по чл. 52 от ЗЗД да бъде съобразено с размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл. 266 КЗ и § 27 от ПЗР на КЗ. 5. Формулира въпрос за критериите за определяне на драстично разминаващи се обезщетения на един и същи наследник. 6. Освен това различно бил разрешен и въпросът относно обезщетението при определяне на висок процент съпричиняване. Моли да се отмени решението в обжалваната част. Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е подал отговор в срок, в който оспорва касационната жалба. Счита, че не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване, изведения правен въпрос, разрешен от въззивния съд. Счита, че не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. А също така и цитираната практика по наказателни дела, не може да бъде включена в хипотезата на чл. 280 от ГПК. Излага подробни съображения, че въззвният съд не е определил незаконосъобразно и в нарушение на чл. 52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на касационните жалбоподатели на 06.06.2019 г. чрез пълномощника им адв. С. Рударски. Касационната жалба е подадена на 08.7.2019 г. Едномесечният срок изтича на 06.07.2019 г. в събота, неприсъствен ден. Следователно с подаването й в първия присъствен ден, на основание чл. 60, ал. 5 от ГПК касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК. За да постанови обжалваното решение по прекия иск на касаторите ищци срещу „ОЗК Застраховане“ АД, с правно основание чл. 226, ал. от КЗ отм, с предмет обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния баща, настъпила при пътно-транспортно произшествие на 7.02.2015 г. в [населено място], въззивният съд е приел, че е настъпило пътно-транспортното произшествие и при него е загинал бащата на П. и А., Д. Д.. Към този момент те са били съответно на 39 г. П. и на 41 г – А.. Съдът е приел, че с оглед възрастта им не е бил висок интезитетът на преживените от ищците болки и душевни страдания, предвид липсата на доказателства за силна връзка приживе с починалия им баща, особено по отношение на А. Д.. Съдът описва, че е взел предвид конкретно обществено икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, както и общественото разбиране за справедливост. Така е приел, че за П. обезщетението следва да е 90 000 лв, а за А. 70 000 лв, както и е определил, че с оглед доказателствата по делото, е налице съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя в размер на 40 %. Това е мотивирало съдът да приеме, че справедливото обезщетение за П. е 54 000 лв, а за А. 42 000 лв и е отменил решението в частите над тези размери, като за П. е отхвърлил иска за разликата над 54 000 лв до уважения от първата инстанция размер от 96 000 лв, а за А. е отхвърлил за разликата над 42 000 лв до 80 000 лв. . Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280 , ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК – касационният жалбоподател да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за решението по конкретното дело, за решаващата воля на съда и е обусловил изхода на делото. Задължение на касатора е да посочи правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това сочените от касатора въпроси следва да отговарят на допълнителните основания, предвидени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, а именно въпросът да: 1. е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. да е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз; 3. Въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Преценката на Върховния касационен съд за допускане на решението до касационно обжалване се прави въз основа на изложеното от касатора с оглед посочените от законодателя критерии. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР 1/19.2.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед тези разяснения в конкретния случай формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси следва да се преценят дали отговарят на посочените предпоставки. В конкретния случай с посочения материално правен въпрос относно критериите за определяне на размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД по справедливост касаторът е обосновал общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Въззивният съд се е произнесъл по въпроса за справедливия размер на следващите се обезщетения на ищците като неговият извод е обусловил изхода на спора, при който размера на обезщетенията е посочен в паричен еквивалент. С оглед на така изложените съображения от въззивния съд настоящият съдебен състав намира, че посоченият от касатора въпрос относно приложението на чл. 52 от ЗЗД е разрешен от въззивния съд и е обусловил изхода на спора с присъдените конкретни размери. Поради това е налице общо основание за допускане на решението до касационно обжалване и за проверка съответствието му с посочената задължителна практика на ВКС – ППВС 4/68 г. Това съставлява основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. По отношение конкретно зададения въпрос 4 - използва ли се критерият относно лимитите на отговорността на застрахователите като критерий за определяне на обезщетенията, настоящият съдебен състав намира, че не съставлява самостоятелно основание за допускане на решението до касационно обжалване. Също така зададеният въпрос 5 следва да се приеме, че се включва в поставения от касатора правен въпрос за критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост. Мотивиран от горното съдът намира, че следва да допусне решението до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 то ГПК по отношение на правния въпрос относно критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост и съответствието му със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС 4/68 г. По отношение на поставения въпрос с посочено допълнително основание по чл. 280, ал.1 т. 2 от ГПК – противоречиво разрешаваните въпроси от различни съдилища, към момента на подаване на касационната жалба 8.7.2019 г. не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Със ЗИД ГПК ДВ бр. 86/2017 г. е променена нормата на чл. 280 от ГПК. Съгласно редакцията, приложима към разглежданата касационна жалба основанието по чл. 280, ал. 1 т. 2 от ГПК включва противоречие на разрешения от въззвния съд правен въпрос, обусловил изхода на делото, с решение на Конституционния съд на Р България, каквито доводи касаторите не са изложили. Соченото противоречие на разрешения от въззивния съд въпрос за критериите за определяне на справедливо обезщетение с практика на Апелативен съд – София, не може да се приеме, че обуславя приложението на чл. 280, ал. 1 , т. 2 от ГПК към настоящия момент. Нормата на чл. 280, ал.1, т. 2 от ГПК в редакцията преди изменението със ЗИДГПК ДВ бр. 86/17 г. предвижда допускане на въззивното решение до касационно обжалване тогава когато касаторът е обосновал правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния и по който въпрос е налице противоречиво разрешаване от съдилищата. В случая тази норма не е част то действащото право и не може да се разгледа соченото от касатора основание. Наличието на задължителна практика на ВКС, изразена в ППВС 4/68 и константна практика, изразена в множество решения на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 от ЗЗД изключва основанието по чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК , посочено от касаторите. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1298 от 31.05.2019 г. по гр.д. 5596/18 г. Апелативен съд – София в обжалваната част. УКАЗВА на касатора П. Д. С. да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 840 лв, определена с оглед обжалваемия интерес за разликата над 54 000 лв до 96 000 лв., определен на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. УКАЗВА на касатора А. Д. Д. да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 760 лв, с оглед обжалваемия интерес над 42 000 лв до 80 000 лв., определен на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Указанията да се изпълнят едноседмичен срок от връчване на съобщение за настоящето определение. Съобщение с препис от настоящето определение да се изпрати след изтичане на срока на мерките мерки за превенция на covid-19 за съдилищата на територията на Р България за периода от 16.03 до 13.04 2020 г., въведени с решение на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет от 15.03.2020 г. При неизпълнение на това задължение касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. При своевременно изпълнение на указанията, делото да се докладва за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд. При неизпълнение на указанията в дадения срок, делото да се докладва за връщане на касационната жалба. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: