Р Е Ш Е Н И Е № 241 гр. София, 24 април 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 610 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане на осъдения Е. Х. Х., депозирано на 5.03.2012 г, за възобновяване на производството по НОХД № 811/11 по описа на Районен съд, Кърджали, по което е постановено определение за одобряване на споразумение от 15.11.11, с което молителят е признат за виновен в това, че през периода от 10.10.2002 г до 12.12.2002 г, в [населено място], при условията на продължавано престъпление, повторно и в немаловажен случай, в съучастие като съизвършител с Г. М. М., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 2 152, 25 лв, от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода”, при „строг режим, настаняване в затворническо заведение от закрит тип, и, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието една година „лишаване от свобода”, наложено по присъда, по НОХД № 525/02 по описа на Районен съд, Кърджали, влязла в сила на 24.09.2002 г, което да бъде изтърпяно при „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК. Сочи се, че молителят искрено се разкайва за престъпленията, извършени през 2002 г, че междувременно е сключил брак, а съпругата му не е информирана за проявите му от 2002 г, че ефективното изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода” би се отразило негативно на семейния му живот и би могло да стане причина за разтрогване на брака му, че при подписване на споразумението не му е станало ясно, че се прилага чл. 68 НК. Иска се възобновяване на производството с цел смекчаване наказателноправното положение на осъдения, респективно, отпадане приложението на чл. 68 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Счита, че неправилно е приложен чл. 68 НК предвид изтичане на изпълнителската давност за условната присъда. Молителят не участва лично в производството пред ВКС. Представителят на ВКП счита искането за частично основателно. Намира, че следва да отпадне приложението на чл. 68 НК предвид изтичането на давността за изпълнение на наказанието по условната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. То е подадено от лице, имащо право на това, при спазване на срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Изложените от молителя доводи, касаещи неговото разкаяние за извършените през 2002 г престъпления, предмет на влезлите в сила присъди / определение от 15.11.11 г, с което е одобрено споразумение, по НОХД № 811/11 по описа на Районен съд, Кърджали, и присъда, по НОХД № 525/02 по описа на същия съд / са ирелевантни при преценка на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Аналогично е положението относно аргумента, че изтърпяването на наказанията „лишаване от свобода” би се отразило неблагоприятно на семейните му отношения и би довело до разтрогване на брака му. Неоснователно е и оплакването, че молителят не е узнал за приложението на чл. 68 НК, включено като елемент от споразумението / друг е въпросът, че произнасянето по чл. 68 НК следва да се осъществи, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК /. В декларация, приложена към проекта за споразумение, осъденият е заявил, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред, че е съгласен с постигнатото споразумение и го подписва доброволно, както и че е запознат с последиците от споразумението. В съдебното заседание от 15.11.11 г е потвърдил, че желае приключване на делото, по реда на Гл. 29 НПК. В протокола от заседанието е възпроизведен текстът на споразумението и молителят е положил своя подпис под него, с което е удостоверил, че е запознат със съдържанието на споразумението и е съгласен с него. Неоснователно се твърди, че изпълнителската давност за престъплението, предмет на условната присъда, е изтекла, което препятства приложението на чл. 68 НК. Началният момент на давността за изпълнение на наказанието по чл. 82 НК започва да тече от момента, в който наложеното наказание е изпълнимо - по силата на ефективно налагаща го присъда / чл. 82, ал. 2, пр. 1 НК / или впоследствие, при условията на чл. 68 НК, когато с друг акт / присъда или определение / е постановено отложеното наказание да бъде изтърпяно / чл. 82, ал. 2, пр. 2 НК /. Това означава, че когато с осъдителната присъда е наложено ефективно наказание, сроковете по чл. 82 НК започват да текат от влизане на присъдата в сила, а когато наказанието е отложено по чл. 66 НК и с последващ съдебен акт бъде приложен чл. 68 НК, срокът на давността за изпълнение на приведеното в изпълнение наказание започва да тече от влизане в сила на акта, с който е приложен чл. 68 НК / Решение № 289 от 8.06.2011 г, по н. д. № 1564/11, ВКС, І НО /. Друго би било положението, ако в течение на изпитателния срок осъденият не извърши друго престъпление / тогава не би възникнала и хипотезата на чл. 68 НК /. В случая, съдът е имал основание да приведе в изпълнение наказанието по условната присъда, тъй като деянието, предмет на споразумението, е извършено в нейния изпитателен срок. Ето защо, чл. 68 НК е приложен законосъобразно, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на съдебния акт в частта, касаеща чл. 68 НК. Не е налице и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Не може да бъде уважено и искането на осъдения за смекчаване на наказателноправното му положение. Наложеното наказание за престъплението, предмет на споразумението, е минималното възможно / три месеца „лишаване от свобода” /, поради което то не подлежи на по-нататъшно смекчаване. Що се отнася до наказанието, приведено по чл. 68 НК / една година „лишаване от свобода” /, то съответства на размера, наложен с условната присъда, а, както е известно, наказанието, приведено по чл. 68 НК, е такова, каквото е определено в присъдата, която се активира. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. Х. Х. за възобновяване на НОХД № 811/11 по описа на Районен съд, Кърджали. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: