Ключови фрази
Грабеж на движима вещ, придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт * справедливост на наказание


5
Р Е Ш Е Н И Е
№.122

гр.София , 18 юли 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ЛАДА ПАУНОВА

при участието на секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 406/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимия Л. Г. Н., чрез служебно назначения му защитник – адв. Ц. Ц., срещу решение № 38 от 17.02.2016г. по внохд № 369/2015г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание.
С присъда № 67 от 26.11.2015г., постановена по нохд № 490/2015г. на Плевенски окръжен съд, подсъдимите Т. М. Т. и Л. Г. Н. са признати за виновни в това, през периода 16.02.2013г. – 26.02.2013г. в [населено място], Плевенска област, в съучастие като извършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 333.33 лв. от владението на собственика им Б. Б. Я., като употребили за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, от която е последвала смъртта на Б. Я., и Т. е извършил деянието при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК подсъдимият Т. М. Т. е осъден на дванадесет години лишаване от свобода при първоначален „строг режим” в затвор и на основание чл. 199, ал. 2, т. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК подсъдимият Л. Г. Н. е осъден на десет години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален „строг режим” в затвор. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагане на разноските по делото.
Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от подсъдимия Л. Н. и с Решение № 38 от 17.02.2016г. по внохд № 369/2015г. по описа на Великотърновски апелативен съд, е била изменена, като подс. Л. Н. е оправдан да е извършил престъплението при условията на опасен рецидив, а в останалата част е била потвърдена.
В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена чрез служебно назначения защитник на подсъдимия Л. Н., се навеждат съображения за необоснована тежест на наложеното на подсъдимия наказание. Излагат се доводи, че не са взети предвид смекчаващи вината обстоятелства – направените от подс. Н. самопризнания, възраст, битов и социален статус, наличието на психично заболяване, изразени самокритичност и разкаяние. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като наказанието на този подсъдим бъде определено в хипотезата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК или бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на предвидения минимум.
В кориците на делото, освен описаната касационна жалба, са приложени копия от жалби, подадени лично от подс. Л. Н.. Този подсъдим е подал лично жалба срещу въззивното решение, постъпила в АС - Велико Търново на 29.02.2016г., като съдията-докладчик е приел, че тази жалба не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 348 от НПК и е дал срок на жалбоподателя да поправи недостатъците. След получаване на съобщението, подс. Н. е депозирал отново жалба, постъпила на 12.03.2016г. Съдията докладчик е преценил, че жалбата не е приведена в съответствие с изискванията на чл. 348 от НПК в указания срок и е постановил връщането й. Подсъдимият Л. Н. е бил уведомен за връщането на жалбата, като съобщението му е връчено на 18.03.2016г. и не го е обжалвал. Видно е, че жалбите, подадени лично от подсъдимия, са върнати и не могат да бъдат предмет на разглеждане в касационното производство. Поради тези съображения, на разглеждане подлежи единствено жалбата, подадена от служебния защитник на подс. Н..
В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на подсъдимия Л. Н. – адв. Ц., поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения, както и направените искания.
Назначеният пред настоящата инстанция служебен защитник на подс. Т. Т. моли за по-леко наказание. Този подсъдим не е подал касационна жалба срещу въззивното решение.
Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не е налице соченото в жалбата касационно основание.
Подс. Л. Н. моли да бъде намалена присъдата.
Подс. Т. Т. също моли за намаляване на присъдата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира разглежданата касационна жалба за процесуално допустима, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като двамата подсъдими – Т. и Н., са признали фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти.
Решаващите съдилища законосъобразно са приели, че наказанието на подс. Н. подлежи на определяне по правилата на чл. 58а от НК, като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК. Правилно наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 58а, ал. 1 от НК, при спазване на изискванията за определяне на най-подходящото по вид наказание измежду алтернативно предвидените санкции за извършеното престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, както и на принципите за индивидуализация на избраното наказание „лишаване от свобода“ и редукцията му с една трета. Двете съдебни инстанции са подложили на преценка данните по делото, обосноваващи изводите за степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като са наложили справедливо по вид и размер наказание с оглед на целите на специалната и генералната превенция. Процесът на индивидуализация на наказанието спрямо подс. Н. е обективиран в мотивите на съдебните актове, което позволява да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища и спазването на изискванията по чл. 54 и чл. 36 от НК. При определяне на вида и размера на наказанието правилно са установени отегчаващите вината обстоятелства. На тази плоскост е съобразена преценката за висока степен на обществена опасност на деянието предвид на начина на извършването му, свързан с посегателство върху телесния интегритет и имуществената сфера на самотно живеещ възрастен човек, обстоятелството, че пострадалият се е доверявал на подс. Н. и му е заплащал за извършени от него битови услуги. Не е останала без внимание и преценката за степента на обществена опасност на подсъдимия, предвид предходното му осъждане, невлияещо върху правната квалификация, другите му осъждания след деянието, както и липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от изтърпяване на наказание по предходна присъда.
Несъстоятелно е твърдението в жалбата за това, че при определяне на наказанието не са били съобразени смекчаващите вината обстоятелства. Сочените от защитата обстоятелства – младата възраст на подс. Н., тежкия битов и социален статус, неблагоприятна семейна среда, наличието на заболяване – лека умствена изостаналост, изразеното съжаление за извършеното, са били взети предвид при индивидуализация на наказанието и са възприети като преобладаващи над отегчаващите такива. Критичност към извършеното, извън декларативното съжаление, подсъдимият Н. не е изразил.
Без основание е претенцията като смекчаващо вината обстоятелства по отношение на подс. Н. да бъде отчетено направеното от него самопризнание и процесуалното му поведение. Обстоятелството, че подсъдимият е признал фактите по обвинителния акт не може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото тази негова процесуална позиция е премирана чрез предвидената в закона редукция на наказанието. Смекчаващо вината обстоятелство би било налице, ако с поведението си подсъдимият е допринесъл за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител (в този смисъл ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС), каквото поведение в случая не се установява – липсват негови обяснения в качеството му на обвиняем, допринесли за разкриване на обективната истина. Поради това, признанието по чл. 371, т. 2 от НПК, направено от подс. Н. не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.
В тази връзка, възражението в жалбата, че доказателствения материал по делото е оскъден и решаващи се явяват самопризнанията на подсъдимия, не може да бъде възприето като основателно. Това възражение се прави само в подкрепа на оплакването за явна несправедливост, макар този довод в същността си да е такъв за допуснати нарушения на процесуалните правила. Липсата на твърдяното от защитника нарушение се обосновава от извършената от първостепенния съд преценка за подкрепеност на направеното от всеки един от подсъдимите признание на фактите по обвинението от валидно събраните на досъдебното производство доказателства.
Не се констатират неотчетени при определяне на наказанието смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват смекчаване на наказателно правното положение на подс. Н.. Процесът на определяне на наказанието е сложна логическа дейност, а не механичен сбор от изводимите по делото данни за обстоятелствата, визирани в чл. 54 от НК и при извършване на тази дейност контролираните съдилища не са допуснали подценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства, нито надценяване на отегчаващите такива. Съвкупната преценка на тези обстоятелствата е довела до индивидуализация на размера на наказанието лишаване от свобода на шестнадесет години, който размер е намален с 1/3 - на десет години и осем месеца, предвид на проведената диференцирана процедура. Така определеното на подс. Н. наказание е и в унисон с целите по чл. 36 от НК, доколкото чрез този срок на изолиране на подсъдимия би се реализирало неговото поправяне и превъзпитание, а също и би се постигнал превантивния ефект по отношение на други членове на обществото.
Претенцията пред касационната инстанция за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и определяне на наказанието спрямо подсъдимия под предвидения в специалната норма минимум, не може да бъде удовлетворена. За да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, съдът трябва да констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, характеризиращи конкретното деяние и дееца като такива със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за съответния вид престъпления, като кумулативно да извърши преценка, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко в конкретния случай. Обсъдените по-горе смекчаващи вината на подс. Н. обстоятелства нямат характер на многобройни, както и никое от тях не се отличава с изключителност. При липсата на многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства не може да се направи и извод за значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното в сравнение с типичната за този вид престъпления, поради което не са налице предпоставките за определяне на наказание на подс. Н. по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че оплакванията, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, са неоснователни. Поради това, не може да бъде удовлетворена претенцията в касационната жалба за изменение на атакувания съдебен акт с определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК или с намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание.
Заявената в съдебно заседание пред касационната инстанция претенция от подс. Т. Т. за намаляване на наложеното му наказание не може да бъде разгледана, тъй като този подсъдим не е подал касационна жалба срещу въззивното решение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 38 от 17.02.2016г., постановено по внохд № 369/2015г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.