6 Р Е Ш Е Н И Е № 50101 гр.София, 12.01.2024г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1619 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на И. В. Р. – синдик на „Енергийна финансова група“ АД /н/, [населено място], „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД (с ново наименование „Електрохолд трейд“ ЕАД), [населено място] и „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД /н/, [населено място], срещу въззивно решение № 722/24.11.2021 г., постановено по т.д.№ 907/2021 г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение от 02.07.2021 г. по т.д.№ 1737/2019 г. на Софийски градски съд и е прогласен за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Енергийна финансова група“ АД /н/ договор за цесия, сключен на 21.06.2018 г. между „Енергийна финансова група“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, по иск, предявен от синдика на „Енергийна финансова група“ АД /н/ - И. В. Р. против „Енергийна финансова група“ АД /н/ и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД на основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ, както и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск на синдика на „Енергийна финансова група „АД /н/ за присъждане в полза на масата на несъстоятелността на сумата от 700000 лв. В частта, с която въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от синдика на „Енергийна финансова група“ АД /н/ срещу „Енергийна финансова група“ АД /н/ и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД иск за обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на договор за цесия от 21.06.2018 г. на основание чл.649 ТЗ във връзка с чл.135 ЗЗД, касационно обжалване не е допуснато. Касаторът И. В. Р. – синдик на „Енергийна финансова група“ АД /н/ поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано в частта за отхвърляне на предявения осъдителен иск, като е прието, че същият не е обусловен иск по смисъла на чл.649, ал.2 ТЗ. Касаторът „Електрохолд трейд“ ЕАД въвежда довод за недопустимост и неправилност на решението в частта за обявяване на относителната недействителност на договора за цесия на основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ. Касаторът „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД /н/ се основава на допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила предвид нищожността на договора за цесия и неправилното отхвърляне на осъдителния иск. Третото лице помагач „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД оспорва жалбата на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД (с ново наименование „Електрохолд трейд“ ЕАД) и намира за основателна жалбата на синдика на „Енергийна финансова група“ АД /н/. Ответникът „Енергийна финансова група“ АД /н/ не е депозирал отговори на касационните жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че на 21.06.2018 г. е сключен договор, по силата на който „Енергийна финансова група“ АД е прехвърлило на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД вземанията си към „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД на обща стойност от 2857237,41 лв. по четири фактури за неплатена цена на доставена от цедента и получена от длъжника електрическа енергия. В договора за цесия е било посочено, че в полза на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е учреден особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на цедента от длъжника по сключени между тях споразумение от 31.07.2015 г. и меморандум от 24.11.2016 г. Според клаузата на чл.4 от договора за цесия е постигнато съгласие, че събирането от страна на цесионера изцяло или отчасти на цедираните вземания се счита за автоматично съответно погасяване на задълженията на „Енергийна финансова група“ АД, като главницата на задълженията се намалява с такава сума, каквато част от главницата на цедираните вземания е събрал цесионерът. С решение от 28.08.2018 г. е открито производство по несъстоятелност на „Енергийна финансова група“ АД с начална дата на несъстоятелността 31.12.2015 г. С две писма от 14.08.2018 г. и от 21.08.2018 г. „Енергийна финансова група“ АД е уведомило съответно „Водоснабдяване и канализация Д.“ ЕАД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, че поради липса на съгласие по чл.17, ал.3 ЗОЗ на заложния кредитор „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД договорът за цесия не е породил правно действие, а с писмо от 24.10.2018 г. синдикът на „Енергийна финансова група“ АД е поканил „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД да изпълни задълженията си. В списъка на одобрените от съда предявени в производство по несъстоятелност вземания е включено вземането на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД в размер на 2857237,41 лв. Съгласно счетоводните записвания „Водоснабдяване и канализация Д.“ ЕАД е платило на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД сумата от 773230,20 лв. по фактура от 31.01.2018 г., вземането по която е част от прехвърлените с договора за цесия от 21.06.2018 г. вземания. Софийският апелативен съд е изложил съображения, че договорът за цесия е породил правно действие, независимо че към датата на сключването му прехвърлените вземания са били предмет на особен залог. Липсата на съгласие по чл.17, ал.3 ЗОЗ на заложния кредитор не обосновавала нищожност на договора за цесия. Предявеният от синдика иск бил предявен за обявяване за недействителен на договора за цесия на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, който бил сключен в периода от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо цедента до постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност – 28.08.2018 г. и попадал в хипотезата по чл.647, ал.2 ТЗ. Според решаващия състав договорът за цесия нямал възмезден характер, тъй като в него не е уговорена цена за прехвърленото вземане. Цесионерът е поел задължение в случай на събиране на цялото или на част от прехвърленото вземане да прихване събраната сума от своето насрещно спрямо цедента вземане, което е в същия размер от 2857237,41 лв. Погасяването на вземането на цедента спрямо цесионера било поставено в зависимост от бъдещо несигурно събитие – събиране на цедираното вземане от цесионера, както и от волята на цесионера – до положи усилия и активност за събирането му и от реално събраната сума. Транслативният ефект на прехвърлянето настъпил със сключването на договора за цесия без уговорена насрещна престация. С оглед на приетия безвъзмезден характер на договора въззивният съд е приел, че искът за обявяване на недействителност следва да се разгледа на основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ. Посочено е, че правната квалификация не обвързвала съда, който бил длъжен да се основе на фактическите и правни твърдения на ищеца в исковата молба и да изследва всички отделни хипотези по чл.647, ал.1 ТЗ. Искът за връщане на сумата от 700000 лв. в масата на несъстоятелността е отхвърлен, тъй като е прието, че той не е обусловен иск по смисъла на чл.649, ал.2 ТЗ. С договора за цесия ответникът „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД получавал вземане, което се връщало в масата на несъстоятелността по силата на уважения отменителен иск и подлежало на събиране в рамките на производството по несъстоятелност спрямо длъжника „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД. С определение № 50493/12.07.2023 г. ВКС допусна частично касационно обжалване за проверка за вероятна недопустимост на обжалваното решение в частта по предявения отменителен иск и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали при обявена относителна недействителност на договор за цесия предявеният осъдителен иск за осъждане на цесионера да върне в масата на несъстоятелността полученото от него вземане, платено от третото лице – длъжник, представлява обусловен иск по смисъла на чл.649, ал.2 ТЗ. Становището на състава на ВКС произтича от следното: В исковата молба синдикът на „Енергийна финансова група“ АД /н/ е изложил твърдения за фактите по сключения договор за цесия и за съобщаването му, включително за направеното плащане от длъжника на цесионера както и довод, че договорът не е породил действие. Искано е да се обяви за недействителен договорът за цесия на основание чл.135 ЗЗД и да се възстановят платените от длъжника суми в масата на несъстоятелността. С молба от 11.10.2019 г. в изпълнение на указания на първоинстанционния съд ищецът е заявил, че основанието на което предявява иска е по чл.647, ал.1, т.3 във връзка с чл.649, ал.2 ТЗ, а с молба от 26.11.2019 г. - че отменителният иск е по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ по отношение на сключения договор, доколкото същият е за цесия, но е налице очевидна нееквивалентност на престациите и даденото значително надвишава полученото, тъй като „няма реално плащане на сума по договора от страна на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, а е предвидено прихващане на насрещни задължения, които дружеството в несъстоятелност има към „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД“. Въззивният съд, тълкувайки клаузите на договора за цесия, е приел, че същият е безвъзмезден и е уважил иска, като го е квалифицирал по чл.647, ал.1, т.2 във връзка с чл.647, ал.2 ТЗ. С оглед на тези изводи не е изследвана твърдяната нееквивалентност на престациите. Принципно правилно е изразеното съображение на въззивната инстанция, че в производството по отменителните искове съдът е длъжен да се основе на фактическите и правни твърдения на ищеца в исковата молба, но в случая правното основание, на което е разгледан искът – по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, е определено при игнориране на част от твърденията и доводите на ищеца. Въззивният съд е тълкувал уговорките в договора за цесия и е приел, че същият има безвъзмезден характер, без да обсъди твърдението на ищеца, че срещу прехвърлените вземания е уговорено прихващане с насрещни задължения на цедента към цесионера, от което обстоятелство е изведено твърдението за нееквивалентност на престациите. Прихващането представлява способ за погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши – чл.104, ал.2 ЗЗД, а съгласно нормата на чл.65, ал.3 ЗЗД при прехвърляне на едно вземане вместо дължимото, задължението се погасява, след като бъде събрано вземането, ако не е уговорено друго. Ищецът е твърдял, че независимо, че в договора за цесия не е уговорена цена на прехвърлените вземания, то чрез прихващане ще се погасяват неговите задължения спрямо цесионера и поради това даденото значително надхвърля по стойност полученото. В този смисъл твърденията на ищеца съответстват на заявеното изрично от него основание на иска – по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, поради което съдът е задължен да изследва и евентуалната нееквивалентност на престациите по договора. По тези съображения съставът на ВКС приема, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл.293, ал.4 във връзка с чл.270, ал.3, изр.3 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане по иска с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по осъдителния иск по чл.649, ал.2 ТЗ, в практиката на ВКС (решение № 104/09.09.2019 г. по т.д.№ 1954/2018 г. на ІІ т.о., определение № 200/26.04.2021 г. по ч.т.д.№ 317/2021 г. на ІІ т.о., определение № 60500/20.10.2021 г. по ч.т.д.№ 76/2021 г. на ІІ т.о. и решение № 11/22.06.2021 г. по гр.д.№ 977/2020 г. на ІІ г.о.) е прието, че са допустими осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, предявени от синдика, когато тези искове са обусловени от уважаването на исковете по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД. При обявяване на относителна недействителност на договор исковете се предявяват срещу страната, която е съконтрахент на несъстоятелния длъжник и е получила нещо по тази сделка, което следва да се върне в масата на несъстоятелността. При прехвърлено вземане и изпълнение от длъжника на цесионера плащането може да е с погасителен ефект за задължението на длъжника по смисъла на чл.75, ал.2 ЗЗД (решение № 242/21.03.2019 г. по т.д.№ 3097/2017 г. на І т.о.), поради което да се дължи връщане на полученото от цесионера в масата на несъстоятелността. Въззивният съд неправилно е приел, че предявеният осъдителен иск не е обусловен иск съгласно чл.649, ал.2 ТЗ и съответно не е приложил последиците от обявената относителна недействителност. В случай, че договорът е възмезден, страната, която е договаряла с несъстоятелния длъжник и е получила изпълнение, следва да върне полученото в масата на несъстоятелността. Основателността на предявения осъдителен иск е поставена в зависимост от основателността на иска за недействителност на договора за цесия, поради което въззивното решение следва да се отмени и в тази част и делото да се върне за ново разглеждане на Софийски апелативен съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 722/24.11.2021 г., постановено по т.д.№ 907/2021 г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение от 02.07.2021 г. по т.д.№ 1737/2019 г. на Софийски градски съд и е прогласен за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Енергийна финансова група“ АД /н/ договор за цесия, сключен на 21.06.2018 г. между „Енергийна финансова група“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД (с ново наименование „Електрохолд трейд“ ЕАД), по иск, предявен от синдика на „Енергийна финансова група“ АД /н/ - И. В. Р. против „Енергийна финансова група“ АД /н/ и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД (с ново наименование „Електрохолд трейд“ ЕАД) на основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ. ОТМЕНЯ въззивно решение № 722/24.11.2021 г., постановено по т.д.№ 907/2021 г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 02.07.2021 г. по т.д.№ 1737/2019 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения иск на синдика на „Енергийна финансова група „АД /н/ за присъждане в полза на масата на несъстоятелността на сумата от 700000 лв. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд в обезсилената и отменена част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.