Р Е Ш Е Н И Е № 153 София, 23.12.2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Надалия Т., като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 255 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Допуснат е касационен контрол по жалба на [фирма] срещу решение №85 от 14.10.2009г., постановено по т.дело №193/2009г. на Бургаския апелативен съд само в частта, с което е потвърдено решение №348 от 12.02.2009г. по т.дело № 397/2008г. на Бургаския окръжен съд само относно началната дата на неплатежоспособност 31.12.2004г. В открито съдебно заседание и с писмена защита касаторът [фирма] поддържа касационната си жалба относно допуснатите от въззивния съд нарушения на процесуални правила свързани с отказа му да бъдат допуснати нови доказателства по въззивната жалба за установяване към кой момент длъжника е спрял плащанията не само към конкретния кредитор, по чиято молба е открито производството по несъстоятелност, а с оглед на момента на спиране на обслужване на задълженията на длъжника. Касаторът счита, че въззивният съд е действал като контролна инстанция по отношение на първоинстанционното решение, не е изложил самостоятелни мотиви и с оглед на представените пред въззивния съд доказателства е следвало служебно да допусне експертиза, чрез която да бъде установен момента на спиране на плащанията на задълженията длъжника. С писмена защита и подробно изложени в нея съображения дружеството “Т. Авал Л.” – Н. поддържа искането си за оставяне в сила на решението в обжалваната му част. С определение № 429 от 1.06.2010г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.288 ГПК касационния контрол на въззивното решение е допуснат при двете хипотези на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК: по процесуалния въпрос за съотношението между преклузията на процесуални права и действия на съда в изпълнение на принципа на служебното начало / чл.266 и чл.7 ГПК/ в т.ч. когато съдът разполага с правомощието да събира доказателства и по служебен почин / чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ/ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, както и по материалноправния въпрос, решен от решаващия съд в противоречие с практика на ВКС дали спирането на плащането следва да се определи съобразно последното плащане на кредитора, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност или и спрямо останалите кредитори. Като взе предвид доводите и оплакванията на касатора относно неправилността на атакуваното въззивно решение в допуснатата му до касация част, както и становището на ответника по касация, Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, прие следното: Становището на настоящата съдебна инстанция по обуславящите правни въпроси е следното: С решение №348 от 12.02.2009г. Бургаският окръжен съд е обявил неплатежоспособността и свръхзадължеността на дружеството – касатор с начална дата 31.12.2004г. въз основа на установен от ССЕ процент на ликвидност. Бургаският апелативен съд не е изложил мотиви относно приетата от първоинстанционния съд дата 31.12.2004г. Въззивният съд в нарушение на разпоредба на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ е отказал приемане и събиране на доказателства, относими към определяне на датата на спиране на плащанията. Разпоредбата се явява специална по отношение на нормата на чл. 266, ал.1 ГПК, с която се преклудира правото на страната да се позовава на нови обстоятелства, да сочи и представя доказателства, които е могла да посочи и представи в първоинстанционното производство, освен ако е налице обстоятелството по ал.3. С определението от 1.10.2009г., постановено в отрито съдебно заседание, Бургаският апелативен съд е отказал на въззивника [фирма] да му бъдат допуснати доказателствените искания, по причина, че са направени с въззивната жалба от 14.03.2009г., за която е прието с влязло в сила определение за просрочена, а не с въззивната жалба, предмет на разглеждане. При постановяване на определението си съдът следваше да съобрази, че с чл.621а / ДВ бр.38 от 2006г./ се въведоха особени процесуални правила в производството по несъстоятелност. С разпоредбата на чл.621а, ал.1 т.2 ТЗ се засили служебното начало в производството по несъстоятелност, като се предостави възможност на съда да установява факти и събира доказателства по свой почин, които ще са от значение за неговите решения и определения. С тази разпоредба законодателят цели, както да се осигури бързина на производството, така и в пълнота да се изяснят отношенията между страните в производството по несъстоятелност. Горното означава, че по своя инициатива съдът може да задължава страните да представят необходимите доказателства, вкл. и чрез използване на специалните знания на експерти във всяка една от фазите на производството по несъстоятелност. Следва да се има предвид динамиката в търговските отношения, която може да даде отражение върху материалното и финансово състояние на дружеството – длъжник в отделните фази на процеса по откриване на производство по несъстоятелност, която ако се прилага преклузията на чл.266, ал.1 ГПК във въззивното производство, няма как да бъде съобразена от съда. След като ГПК по принцип разрешава събиране на доказателства от въззивния съд, разпоредбата на чл. 621а, ал.1, т.2 ТЗ е приложима, както за първоинстанционния, така и за въззивния съд. С оглед на изложеното, становището на ВКС по тълкуването на закона, е че в производството по несъстоятелност е приложима специалната разпоредба на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ. Отказа на съда да изясни спора от фактическа страна относно факта на спиране на плащанията от длъжника не само спрямо кредитора – молител, но и към останалите кредитори на длъжника, в какъвто смисъл е практика на ВКС, е довело до незаконосъобразност на решението относно дата на неплатежоспособността и определената към същата дата свръхзадълженост. На основание чл. 293, ал.2 ГПК решението ще следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд за произнасяне по този материалноправен въпрос, поради необходимостта от събиране на поисканите от касатора доказателства-писмени и назначаване на ССЕ. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №85 от 14.10.2009г., постановено по т.дело №193/2009г. на Бургаския апелативен съд, само в частта, с която е обявена неплатежоспособността и свръхзадължеността на [фирма] – Б. с начална дата 31.12.2004г. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд в отменената част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: