5 Р Е Ш Е Н И Е № 51 София, 09 февруари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КАПКА КОСТОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 3085/2011 година Производството е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдената В. К. И. за възобновяване на производството по ВНОХД № 724/2011 г. по описа на Софийски градски съд. В искането за възобновяване се поддържа, че осъдителните съдебни актове почиват само на показанията на свидетелите Ю. Б. и А. Д.; незаконосъобразен отказ на инстанциите по същество да допуснат гласни доказателствени средства; непълнота на доказателствата; „явна несправедливост на присъдата”. В подкрепа на възраженията са представени и диспозитиви на оправдателни съдебни актове на СРС и СГС, постановени по други наказателни производства, които, според осъдената, имат за предмет идентични казуси. Отправеното искане е за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание осъдената В. И. се явява лично и с процесуален представител, който поддържа становище за основателност на искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С първоинстанционната присъда от 08.12.2010г., постановена по НОХД № 410/2008 г. от Софийски районен съд, подсъдимата И. е била призната за виновна и осъдена за извършено на 22.03.2005 г. престъпление по чл. 210, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 209 от НК. Наложеното наказание е в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 от НК. По жалба на осъдената И. е постановено въззивното решение № 876/02.08.2011г. по ВНОХД № 724/2011 г. по описа на Софийски градски съд и с него присъдата е потвърдена. І. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в срок, допустимо е, но неоснователно. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната пред него присъда и след обстоен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил установените от първата инстанция фактически положения. С оглед принципите, заложени в чл. 13 и чл. 14 от НПК, втората инстанция е допуснала и провела допълнително съдебно следствие, въпреки че във въззивната жалба на осъдената И. не са се съдържали доказателствени искания. В хода на проведеното допълнително съдебно следствие е извършен повторен разпит на свидетелката Б., подновени са опитите да бъде установена и призована Л. М. М., приети са представените от защитата писмени доказателства. Тоест, въззивният съд е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Преди приключване на съдебното следствие, проведено пред втората инстанция, защитата на осъдената изрично е заявила, че няма доказателствени искания. Сега поддържаните доводи за неизяснени обстоятелства, поради отказа на съда да уважи доказателствени искания, е очевидно некоректен при посоченото по-горе. Обясненията на осъдената И., че е предала сумата от 2000 долара на лицето М., за да ги транспортира до Израел, са отхвърлени убедително от съда при решаващите съображения : Първо, представеният предавателно-приемателен протокол, който според осъдената удостоверява предаването на парите на лицето Л. М., не е подписван от последната, какъвто е категоричният извод на графическата експертиза, назначена в съдебното следствие при първоинстанционното разглеждане на делото. Не случайно, в тази връзка, сега се поставя под съмнение това заключение, с доводи, че е възможно М. да е променила начина си на подписване, тъй като „експертизата е работила по сравнителен материал при подаване на молба за лична карта”. Пропуска се обаче, че сравнителният материал, използван от експертизата, са две заявления за издаване на документи за самоличност на М. от 04.12.2001 г. и от 10.07.2006 г., а цитираният протокол е от дата 15.08.2005 г., времево разположена между първите две. В заключението си експертът изрично е посочил различия в общите и частните графически признаци на обекта на изследване и на сравнителния материал, дало му основание да направи и съответния извод, поради което изразените съмнения на осъдената са явно неубедителни. Второ, за да отхвърли твърденията на осъдената И. относно обстоятелствата по предаването на паричната сума, същите са обсъдени в контекста на съдържанието на сключения договор между нея и свидетелката Б. (изрично третиращ начина, по който тази парична сума ще бъде транспортирана до Израел - лично от свидетелката), както и липсата на каквото и да е логично обяснение, дадено от осъдената, защо е използвала твърдения от нея друг способ, при всичките й уверения за предстоящо заминаване на Б.. Въззивната инстанция е изпълнила задължението си да посочи в решението кои доказателствени източници приема за достоверни и защо, съответно кои отхвърля като недостоверни и защо. Затова, неоснователни са възраженията на осъдената за нарушение на процесуалните изисквания, произтичащо от кредитирането на показанията на свидетелите Б. и Д.. Последните са обсъдени надлежно и вярно интерпретирани като данните, съобщени от свидетелите, относно съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване, са еднопосочни и съответни на информацията, съдържаща се в другите доказателствени източници. Фактът, че Б. е пострадала от деянието, сам по себе си не води до недостоверност на показанията й и до невъзможност същите да бъдат поставени в основата на осъдителния съдебен акт. Неоснователно се поддържа, че съдът е събирал неотносими доказателства по делото – визира се писмото на Посолството на Израел в Р България. От данните, съдържащи се в същото, се установява, че не е инициирана процедура по издаване на работна или каквато и да е друга виза на Б. за периода 2005-2006 г., респективно, че такава не е издавана или отказвана. Всъщност, в искането за възобновяване не се оспорва фактът, че не е стартирана процедурата по издаване на работна виза. Опитът да се обоснове нарушение на чл. 13 от НПК, с твърдения за неизследване на въпроса дали в „съответните министерства в държавата Израел са подадени документите на Б.”, е неуспешен. Това се дължи на установените данни по делото : осъдената е уверявала свидетелката, че визата е издадена, намира се в посолството на Израел, от където и следва да я получи (виж показанията на Б., писмо от Посолството на Израел, л. 56 от досието на досъдебното производство). Представените с искането за възобновяване копия от оправдателни съдебни актове на СРС и СГС не обслужват тезата на осъдената за неуредени гражданскоправни отношения, защото предмет на настоящето производство е деятелността й по конкретно повдигнатото обвинение.Вярно е, че не всяко неизпълнение на договорености следва да бъде квалифицирано като измама, но е и вярно, че договорните отношения могат да бъдат използвани като способ за измама и в тази насока практиката на ВКС е изобилна. По настоящето дело въззивният съд е направил заключението си за изначална липса на намерение у осъдената И. да изпълни поетите задължения, при комплексната оценка на всички обстоятелства, установени по делото, за част от които вече стана дума. Въведеното възражение за явна несправедливост на наказанието е без собствена аргументация, а и ВКС не намира основанието да смекчи наказателноправното положение на осъдената. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода и начина на изпълнението му, съдебните инстанции са съобразили всички относими обстоятелства, в това число и продължителността на наказателната процедура. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В. К. И. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивно решение № 876/02.08.2011г., постановено по ВНОХД № 724/2011 г. от Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.