Ключови фрази
делба * международна компетентност на български съд

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

395

 

София 09.08.2010

 

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 29 юли 2010 година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА                                                  

                ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

                                                                    ВАСИЛКА ИЛИЕВА

 

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 140/09 г. по описа на ВКС, І г.о.  и за да се произнесе, взе предвид :

 

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. Т. А., приподписана от неговия пълномощник адв. С. С. , против определение № 2* от 07.11.2008 г. по в.ч.гр.д. № 3111/08 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението, като се твърди, че въззивният съд неправилно е приложил чл. 22, т.1 от Регламент /ЕО/ № 44/ 2001 г. при разрешаване на въпроса компетентен ли е българският съд да разгледа спора между бивши съпрузи за делба на недвижим имот, намиращ се извън територията на Република България. За да обоснове допустимост на касационното обжалване, жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че разрешеният с него процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, приема следното:

С определение от 24.06.2008 г. по гр.д. № 3323/ 07 г. на Пловдивския районен съд е прекратено частично производството по делото досежно включените в делбената маса по реда на чл. 278, ал.2 ГПК/ отм./ по искане на жалбоподателя недвижими имоти, находящи се в К. И. , провинция Балеарес, по съображения, че този спор не е подведомствен на българските съдилища по аргумент от чл. 22, т.1 от Регламент /ЕО/ № 44/ 2001 г. на Съвета на Европейската общност относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

За да остави в сила това определение, въззивният съд е възприел тези съображения, като допълнително е посочил, че цитирания регламент изключва приложението на нормите на вътрешното законодателство в идентични сфери на правно регулиране. Намерил е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че в случая следва да се приложат нормите на чл. 7 и чл. 8 от КМЧП, като е посочил, че първата разпоредба касае компетентността относно брачни искове, каквито в случая не са предявени, а втората - компетентността по дела за лични и имуществени отношения между съпрузи, т.е. между лица, които са в брак.

Към частната жалба не е приложена и цитирана съдебна практика, която касае поставения процесуалноправен въпрос и доколкото на настоящия състав не е известна такава, приема, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Частната жалба е неоснователна. Обоснован е изводът на въззивния съд за липса на компетентност на българския съд да разгледа спор за делба на съсобствен недвижим имот, находящ се извън територията на Република България, като в случая следва да намери приложение правилото на чл. 22, т.1 от Регламент /ЕО/ № 44/ 2001 г., тъй като недвижимият имот, предмет на делбата се намира на територията на друга държава членка. Спорът за делба на съсобствен недвижим имот е включен в обхвата на чл. 109 ГПК, а по тези спорове изключителната компетентност на българския съд, уредена в чл. 12 КМЧП, е налице, когато недвижимият имот се намира на територията на Република България. Обстоятелството, че съделителите са бивши съпрузи, не променя този извод. Неправилно е разбирането, поддържано в частната жалба, че спорът касае уреждане на имуществени отношения между съпрузите и следователно подлежи на разглеждане по общия исков ред пред българския съд на основание чл. 8 КМЧП. Разпоредбата е приложима към случаите, които са извън обхвата на Регламент /ЕО/ № 44/ 2001 г.

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 07.11.2008 г. по в.ч.гр.д. № 3111/08 г. на Пловдивския окръжен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2* от 07.11.2008 г. по в.ч.гр.д. № 3111/08 г. на Пловдивския окръжен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ: