Р Е Ш Е НИ Е № 68 гр. София, 11 април 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ИВАЙЛО СИМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 230/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Пред ВКС е оспорено въззивно решение № 166/02.12.2016г., постановено по внохд № 109/2016г. на Бургаски апелативен съд, като са подадени касационни жалби от адв. Я. като защитник на подсъдимия Б. В. Б., адв. Д. – защитник на същия подсъдим, и от повереника на частния обвинител и граждански ищец Р. И. Ж. – адв. Д.. В трите жалби са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. С присъда № 8 от 18.03.2016г., постановена по нохд № 448/2015г. по описа на Окръжен съд - Сливен, подсъдимият Б. В. Б. е признат за виновен в това, че на 13.07.2014 г. в [населено място] , /община/, е направил опит умишлено да умъртви Р. И. Ж., като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, и е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и вр. чл. 54 от НК е осъден на единадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание от четири месеца лишаване от свобода по нохд № 59/2012г. на Районен съд – Елена, като е определен първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подсъдимият Н. В. Б. е признат за виновен в това, че на 13.07.2014г. в [населено място] , /община/, в съучастие като съизвършител с Б. В. Б., Р. Я. Б. и В. Р. Б., по хулигански подбуди, причинил на Р. И. Ж. средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване с проникване в черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, изр. 1, предл. 2, вр. чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и два месеца при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият В. Р. Б. е признат за виновен в това, че на 13.07.2014г. в [населено място] , /община/, в съучастие като съизвършител с Б. В. Б., Р. Я. Б. и Н. В. Б., по хулигански подбуди, причинил на Р. И. Ж. средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване с проникване в черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, изр. 1, предл. 2, вр. чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и два месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият Р. Я. Б. е признат за виновен в това, че на 13.07.2014г. в [населено място] , /община/, в съучастие като съизвършител с Б. В. Б., Н. В. Б. и В. Р. Б., по хулигански подбуди, причинил на Р. И. Ж. средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване с проникване в черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, изр. 1, предл. 2, вр. чл. 20, ал. 1 и 2 и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и два месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата на Сливенския окръжен съд подсъдимите Б. Б., Н. Б., В. Б. и Р. Б. са осъдени солидарно да заплатят на Р. И. Ж. сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск за разликата до пълния му предявен размер от 60 000лв. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските, на държавната такса, както и по разпореждането с веществените доказателства. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по депозирани жалби от защитниците на четиримата подсъдими. С решение № 166 от 02.12.2016г. по внохд № 109/2016г. Бургаският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал осъщественото от подсъдимия Б. В. Б. деяние като такова по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а извършеното от подсъдимите Н. Б., В. Б. и Р. Б. престъпление като такова по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от НК. С решението си въззивният съд е признал четиримата подсъдими за невиновни и ги е оправдал да са извършили престъпленията по хулигански подбуди. Втората инстанция е изменила присъдата на окръжния съд и в частта относно наложените наказания, като е намалила размера им, както следва: за подсъдимия Б. В. Б. от единадесет години на осем години лишаване от свобода; за подсъдимия Н. В. Б. от пет години и два месеца на три години лишаване от свобода; за подсъдимите Р. Я. Б. и В. Р. Б. от пет години и два месеца на две години и шест месеца лишаване от свобода. Съдебният акт на първостепенния съд е изменен, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, апелативният съд е отложил изтърпяването на наложените на подсъдимите Р. Б. и В. Б. наказания лишаване от свобода за изпитателен срок от по четири години, а наложеното на подсъдимия Н. Б. наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. В касационната жалба, депозирана от единия упълномощен защитник на подс. Б. Б. – адв. М. Я., се посочват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК. Като съществено процесуално нарушение се сочи това, че въззивният съд в разрез с разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК не е допуснал нова или допълнителна съдебномедицинска експертиза, макар приетата в хода на съдебното следствие да е неточна и непълна и да не е могла да се ползва като способ за проверка на свидетелски показания и обяснения. Доводът се аргументира със съображенията, че иззетите веществени доказателства /дървени колове/ не са били предмет на изследване от страна на експертите, като са останали неизяснени въпросите относно това какво представляват червеникаво-кафеникавите петна върху коловете и дали с някой от тях е причинено счупването на черепа на пострадалия; че не било извършено освидетелстване на пострадалия и не било взето предвид изследване с компютърен томограф. В подкрепа на заявеното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание се претендира, че същото е прекомерно тежко и не би способствало за постигане целите на генералната и лична превенция. Твърди се, че въззивният съд не е взел предвид това, че поведението на подсъдимия се дължи на предшестващи неправомерни действия от страна на пострадалия, поради което съдът е следвало да установи липсата или наличието на „физиологичен афект“ у подсъдимия. Прави се искане за отмяна на решението на въззивната инстанция, алтернативно намаляване на наказанието до законоустановения минимум. С касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от другия упълномощен защитник на същия подсъдим Б. Б. – адв. Д. Д., се мотивират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Релевира се оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело да ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. В тази връзка е наведен довод, че иззетите и приложени по делото веществени доказателства – дървени колове, не са били изследвани и при направено изрично искане за това, същото е било отхвърлено от съда, поради което и по делото е останало недоказано дали именно с тези предмети е извършено престъплението. По заявената претенция за нарушение на материалния закон се посочва, че коректната правилна правна квалификация на деянието е по чл. 118, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, от което следва и приложение на чл. 55 от НК. По оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание се посочва конкретно, че при индивидуализация на наказанието не е отчетено, че деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или с друго противозаконно действие, от което са настъпили и е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия и неговите ближни. Излагат се аргументи в подкрепа на предизвикателното и провокативно поведение на пострадалия, което според касатора неправилно не е било отчетено при определяне на наказанието. Прави се оплакване и за прекомерна завишеност на присъденото на пострадалия обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Исканията са алтернативни - за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения; за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. С подадената касационна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец Р. Ж. – адв. Д., се заявява неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложените на подсъдимите Б. Б., Р. Б. и В. Б. наказания. Излагат се съображения, че правилно първоинстанционният съд е квалифицирал деянията и на четиримата подсъдими като извършени по хулигански подбуди. Изтъкват се доводи в подкрепа на тезата за наличие на квалифициращия признак хулигански подбуди. Акцентира се върху установеното обстоятелство за това, че върху пострадалия е нанесен побой с особена дързост и жестокост, като деянието е извършено пред множество хора, поради което и същото следва да се квалифицира като извършено по хулигански подбуди. Излагат се съображения за заниженост и прекомерна снизходителност на наложеното на подсъдимия Б. Б. наказание, като се сочи, че по този начин не биха могли да се постигнат целите на чл. 36 от НК. Претендира се, че наложените на подсъдимите Р. Б. и В. Б. наказания също са явно несправедливи. Твърди се, че тежестта извършеното деяние и неговото социално отражение в аспекта на генералната превенция обосновава извода, че за постигане целите на наказанието е необходимо и двамата подсъдими да бъдат поставени в изолация от обществото. Прави се искане за отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане с цел увеличаване на наказанията на подсъдимите и отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалния и материалния закон. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимите Б. Б. и Н. Б. – адв. Я., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Развива пространни съображения за допуснато процесуално нарушение от апелативния съд, който е отказал да назначи допълнителна съдебномедицинска експертиза и това е довело до неизясняване на въпроса дали ударът представлява „посечна“ рана, което е от съществено значение за деятелността на всички подсъдими. Оспорва оценката на гласните доказателства. Навежда и съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, като моли съда да вземе предвид, че деянието е останало във фазата на опита, да съобрази тежкото семейно и материално положение на подсъдимия. Пледира за намаляване на наказанието до 4-5 години лишаване от свобода. По отношение на подсъдимия Н. Б. защитата счита, че спрямо него присъдата е влязла в сила, доколкото жалбата на частния обвинител и граждански ищец не е насочена срещу него. Упълномощеният защитник на подсъдимите Р. Б. и В. Б. – адв. М., изразява становище за справедливост на наложените на подзащитните му наказания, като намира жалбата на частния обвинител и граждански ищец за неоснователна. Гражданският ищец и частен обвинител Р. Ж. и неговия повереник - адв. Д., не се явяват и не вземат участие в производство. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на подадените жалби и пледира за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Подсъдимите Б. Б., Н. Б., Р. Б. и В. Б. не участват лично в касационното производство. Подс. Б. Б. представя писмена защита, в която дава обяснения по случая. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: На първо място следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК, проверката на атакуваното въззивно решение на Бургаския апелативен съд следва да е по отношение на обжалвалия подсъдим Б. Б. и на подсъдимите Р. Б. и В. Б., доколкото е депозирана жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец, насочена срещу тези подсъдими. Подс. Н. Б. не е обжалвал въззивния съдебен акт, по отношение на него няма протест или жалба от частния обвинител, така че проверката на касационния съд не може да засегне този подсъдим /освен при наличие на предпоставки в хипотезата на чл. 347, ал. 2 от НПК/. І. По отношение на оплакването за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото, релевирани в двете жалби от защитниците на подс. Б. Б.. Необходимо е произнасяне преди всичко по тези оплаквания, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от решаващите съдилища фактическа обстановка, и то само, ако са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. В настоящия случай, с оглед на наведените доводи, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, проверката на съдебния акт сочи, че процесуални нарушения от категорията на съществените не са допуснати. Въззивният съд, изпълнявайки задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, е подложил на собствен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване, като е обективирал този анализ в решението си. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства – гласни, писмени и веществени и експертното заключение са били обсъдени поотделно и в съвкупността им. Оценъчната дейност на апелативния съд е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание, изложени са убедителни мотиви във връзка с кредитирането им. Обстоятелствата, подлежащи на установяване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени въз основа на изпълнение на изискванията за обективност, всестранност и пълнота. Основно оплакване в касационните жалби е това, за отхвърлянето от въззивния съд на искането на защитата за назначаване на допълнителна или нова съдебномедицинска експертиза. Във връзка с доводите на касаторите преди всичко трябва да се посочи, че те не демонстрират ясна позиция за това, дали приетата и обсъдена от инстанционните съдилища СМЕ е необоснована и неправилна, така че да са били налице основания за повторна експертиза, още повече, че подс. Б. Б. и защитниците му не са се противопоставили на приемане на заключението, или претендират непълнота и неяснота на експертното заключение – изискващи допълнителна експертиза по отношение на неизяснени въпроси. При все това, възражението в касационните жалби следва да бъде обсъдено от настоящата инстанция, защото отказът да бъде допусната и изслушана допълнителна или повторна експертиза би могъл да има за последица ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, или да доведе до нарушаване на процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Касационният съдебен състав намира, че такива нарушения не са допуснати в настоящето производство. Процесуалните права на страните не са били нарушени, защото въззивният съд, след като е бил сезиран с искане за назначаване на допълнителна съдебномедецинска експертиза, е изпълнил задължението си да се произнесе по него. За въззивния съд не съществува задължение да допусне поисканите доказателства, но при всички случаи с определението си по чл. 327 от НПК трябва да даде мотивиран отговор защо оставя без уважение конкретното доказателствено искане. Това е сторено в определението от 22.06.2016 г. на Бургаски апелативен съд, като са изложени пространни и задълбочени съображения във връзка с преценката за необходимостта да бъде назначена допълнителна СМЕ. Тази преценка не е била произволна, а е подробно аргументирана с оглед на събраната пред първия съд доказателствена съвкупност и възможността въз основа на нея да бъдат изведени фактите, обосноваващи наказателната отговорност на подсъдимите. Поради това, отказът да бъде назначена поисканата от защитата допълнителна експертиза не е лишил от възможност подсъдимите да доказват защитните си тези. По-нататък, като е отказано назначаване на поисканата експертиза, не се е стигнало до нарушаване на законовото изискване за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и до доказателствени непълноти. Пред въззивния съд от защитника на подсъдимите Б. Б. и Н. Б. е направено искане за допускане на нова или допълнителна съдебномедицинска експертиза за установяване на това, дали увреждането е представлявало „посечна рана“, както и за установяване дали с някое от иззетите веществени доказателства-дървени колове, е причинено счупването на черепа. Освен че мотивировката на апелативния съд да отклони искането е правилна, отказът да бъде допусната такава експертиза не се е отразил на пълноценното изясняване на обстоятелствата по делото. Това е така, защото от приетото заключение на СМЕ, оценено като обективно и обосновано, е бил установен характера на увреждането като „посечна рана“, а и този експертен извод е преценен във връзка с гласните доказателства за това, от кого и с какво оръжие – брадва, е било нанесено това нараняване на пострадалия. Липсата на изследване на биологичните следи върху веществените доказателства също не води до доказателствена непълнота, понеже събраната доказателствена съвкупност е позволила на съдилищата стабилни фактически изводи за нанасянето на най-тежкото увреждане - посечна рана в лявата слепоочна област с подлежаща многофрагментарна и импресионна фрактура, от подс. Б. Б., с брадва, за нанасяне на удари с дървени колове на пострадалия от други от подсъдимите, като уврежданията, причинени от тези въздействия са добре диференцирани от вещото лице. Въззивният съд обосновано е споделил изводите на първата инстанция за кредитиране с доверие на заключението на съдебномедицинската експертиза, като е изложил и собствени съображения за преценката си за пълнота и обективност на експертното заключение. Така е отговорил на доводите, направени пред него, във връзка с обсъжданото заключение. Контролираният съд не е имал основание да не възприеме заключението на СМЕ, като правилно е съобразил, че то е изготвено въз основа на цялостната медицинска документация за лечението на пострадалия свид. Ж., както и че вещото лице е било разпитано и е защитило заключението след като е изслушало разпитите на свидетелите в хода на съдебното следствие. Това, че веществените доказателства не са били предмет на изследване и че не е било съобразено от експерта изследването на пострадалия/компютърна томография/,не се отразява на обективността и пълнотата на заключението поради посочената вече достатъчна емпирична база, въз основа на която е изготвено то. В атакуваното въззивно решение се съдържа внимателна и задълбочена преценка на доказателствените факти, изводими от показанията на свидетелите - очевидци – К. Р., К. Р., И. Ж., К. А., Р. Д., Й. Г. /приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК/, писмените доказателства, предявените на страните по законоустановения ред веществени доказателства и експертното заключение на СМЕ за характеристиките на причинените на пострадалия увреждания и механизма на тяхното причиняване. Лишено от основание е оплакването, че показанията на свидетеля Г. не кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и че тези показания дават основание да се изследва по експертен път възможността за причиняване на раната в лявата темпорална област от удар с дървен кол. Безспорно по делото е установено, че свидетелите К. и К. Р., Р. Д. и Й. Г. непосредствено са възприели действията на четиримата подсъдими при началото на побоя над пострадалия Р. Ж., като след падането на последния и на подсъдимия Р. Б., свидетелят Г. е напуснал мястото на инцидента и поради което не би могъл да свидетелства за нанесения от подсъдимия Б. Б. удар с брадва. Това не е основание да се счита, че показанията му не кореспондират с доказателствената маса по делото или че индицират на друга версия, която да бъде проверена по експертен път. Посочените по-горе гласни доказателствени средства съдържат еднопосочна информация за това, че подс. Б. Б., намирайки се зад гърба на пострадалия, замахнал силно с брадва към главата му и му нанесъл удар. Изводимото от посочените свидетелски показания е преценено като достоверно, подкрепящо се от дадените от подсъдимите Р. Б. и В. Б. обяснения и във връзка със заключението на СМЕ, според което, посечната рана в лявата слепоочна област на пострадалото лице е причинена от удар с предмет с режещ ръб и голяма маса – отговарящ на описания удар с режещата част на брадва. II. По отношение на заявената претенция в касационните жалби от защитниците на подс. Б. Б. и в жалбата от частния обвинител Ж. за неправилно приложение на материалния закон. Правилно и законосъобразно предходната инстанция е приложила материалния закон, като е преквалифицирала извършеното от подсъдимия Б. Б. в по-леко наказуемо престъпление - по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, както и извършеното от останалите подсъдими – Н. Б., В. Б. и Р. Б., по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1,вр. чл. 20, ал. 2 от НК и е оправдала четиримата подсъдими за това, деянието да е извършено по хулигански подбуди. В принципен план, за да е извършено деянието по хулигански подбуди, е необходимо да се осъществи действие, с което субектът цели да покаже явно неуважение към обществото, грубо и демонстративно нарушение на обществения ред, пренебрежение и неглижиране на правните норми, правилата на морала и устоите на човешката личност, т.е. мотивът за извършване на деянието да е хулигански и тези действия непосредствено да предхождат или съпровождат осъществяването на престъплението. Правилно и в синхрон с трайната съдебна практика въззивният съд е установил, че в случая е налице личен мотив, много близки родствени взаимоотношения между подсъдимите и пострадалия, налична вражда между В. Б. и Р. Ж., която датира от много години и очевидно се е проявила по време на инцидента, което категорично и несъмнено изключва наличието на хулигански мотив. Законосъобразно последната инстанция по фактите не е неглижирала укоримото и предизвикателно поведение на пострадалото лице през целия ден, предхождащо действията на подсъдимите, които са се отправили към дома му с цел изясняване на провокативното му поведение, проявило се на сватбата в [населено място] и в палатковия лагер над [населено място] , където при възникнал конфликт същият е ударил няколко шамара на подс. В. Б.. Непристойното поведение на Р. Ж. е продължило и в хода на инцидента пред неговия дом, нанасяйки множество удари с дървен кол по лекия автомобил, собственост на подсъдимия Р. Б.. В случая, деянието е извършено по време на битов конфликт, който е бил проява на враждебни отношения между участниците в инцидента, които са близки роднини, което безспорно сочи на лични мотиви в реализирането на престъпното деяние, в основата на поведението на подсъдимите е разрешаването на предшестващ конфликт, и това сочи на липса на хулигански подбуди. Въпреки че несъмнено са налице непристойни действия, то подбудите на подсъдимите не са такива, да нарушават грубо и демонстративно обществения ред и да манифестират явно неуважение към обществото и незачитане на правните норми чрез посегателството върху пострадалото лице. Следва да се подчертае, че осъществяването на деянието на обществено място само по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че е извършено по хулигански подбуди. Поради което наведените от повереника на частния обвинител и граждански ищец доводи за наличие на хулигански подбуди при извършване на деянията от подсъдимите Б. Б. и Р. и В. Б., съответно неправилно приложение на материалния закон, са лишени от основание и не може да бъде удовлетворена претенцията за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Инвокираната претенция от защитата на подсъдимия Б. Б. за преквалификация на извършеното от него деяние и приложение на привилегирован състав по чл. 118 от НК е неоснователна. От доказателствата по делото безспорно е установено, че деянието не е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия по визирания в закона начин. Независимо от емоционалното състояние на подс. Б. Б., и въпреки че причина за поведението му са били провокативните действия на жертвата – пострадалия Р. Ж., липсва състояние на физиологичен афект у подсъдимия. Не са налице фактически основания, за да се приеме, че деянието покрива признаците на силно раздразнение, причинено от пострадалия с противозаконно действие, от което да са настъпили или да са могли да настъпят тежки последици за подсъдимия. За да се приеме, че деянието е осъществено от подсъдимия в състояние на афект, следва да се установи поведение на пострадалия, което съставлява насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие спрямо дееца, което поведение да предизвика съответна реакция у последния. Пострадалият Р. Ж. е манифестирал провокативно и предизвикателно поведение, спрямо подсъдимите и други лица, през деня в [населено място] и вечерта в [населено място]. Но тези действия на пострадалото лице не са извършени конкретно спрямо подс. Б. Б. и не непосредствено преди да започне разправата на подсъдимите с Ж.. Следователно, не е налице непосредствано предхождащо поведение на пострадалия, което да бъде преценено като „отключващо“ бурна нервна реакция. Подсъдимият Б. Б. спонтанно е реагирал при възникналия конфликт, като за това е допринесъл и приетият от него алкохол, като не са налице характеристиките на афектно състояние. Още повече, че конфликтът е възникнал не между него и пострадалото лице, а между последния и Р. Б., които от своя страна имали стара вражда. В тази връзка, въззивният съд правилно е отчел предизвикателното и непристойно поведение на пострадалия само като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не и на плоскостта на правната квалификация на деянието. Правилни са и изводите на съдилищата по отношение на субективната страна на деянието, за това, че в случая е налице ексцес на умисъла. Подсъдимият Б. Б. се е отклонил от общия умисъл на четиримата подсъдими да „потърсят сметка на пострадалия“. При него е възникнал внезапен умисъл за извършване на друго по-тежко престъпление, като съзнателно се е отклонил от общия умисъл за целения резултат. Законосъобразно е прието, че отношението на подсъдимия към деянието и неговия резултат сочи на пряк умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда. Съобразно трайната съдебна практика, за умисъла на дееца се съди по обективни факти, каквито са насоченост и сила на ударите, засягане с ударите на части от тялото, съдържащи жизнено важни органи и системи, оръжието, с което деецът действа, като тези обективни факти могат да обосноват извод за субективното психическо отношение на дееца към резултата, независимо от заявеното от него като целени последици. Обективно установените обстоятелства, от които са направени изводите за пряк умисъл за лишаване от живот на пострадалия Р. Ж., са обсъдени пространно и правилно от въззивния съд. За тези изводи правилно са послужили обстоятелствата, свързани с нанасянето на силен удар с режещата част на предмет с голяма маса /брадва/, годен да причини смърт на пострадалия, в жизненоважна част на човешкото тяло - областта на главата /лявото слепоочие/. Тези обективни обстоятелства сочат на умисъл за умъртвяване, а не за нанасяне само на телесно увреждане, което спонтанно възникнало намерение не е било известно на останалите подсъдими. Не са налице основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 118 от НК, като материалният закон е приложен правилно, доколкото се касае до опит за умишлено умъртвяване. III. По отношение на оплакването за явна несправедливост на наложените наказания, релевирано както от подс. Б. Б., така и от частния обвинител. Не се констатира наличието на касационното основание явна несправедливост на наложеното на подс. Б. Б. наказание за така извършеното престъпление - осем години лишаване от свобода. Второинстанционният съд е обосновал преценката си за наличие на основания за определяне на наказанието на подсъдимия на основание чл. 58, б. „а“ от НК, тъй като деянието е осъществено при условията на опит по чл. 18, ал. 1 от НК, като е отчел наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Ревизия на размера на наложеното на подсъдимия наказание не се налага, защото така определеният размер не сочи на явна несправедливост. При индивидуализирането му правилно и съобразно разпоредбите на закона са съобразени смекчаващите отговорността обстоятелства: сравнително младата му възраст, изразеното искрено съжаление за стореното, трудовата ангажираност, която макар и сезонна, му дава възможност да се грижи за семейството си, както и провокативните действия от страна на пострадалия, предхождащи престъпната деятелност и на четиримата подсъдими. Не се установяват неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават допълнително смекчаване на наказателно правното положение на подсъдимия. Като отегчаващо отговорността обстоятелство правилно е отчетено предишно осъждане на подсъдимия Б. Б.. Определеното му наказание е в съответствие с изискването за постигане на целите за поправяне и превъзпитание на дееца, както и на тези, свързани с генералната превенция. Поради което, лишени от основание се явяват наведените от защитниците на подсъдимия доводи за прекомерна тежест на наказанието, при определянето на което не било взето предвид предизвикателното поведение на пострадалия. Това поведение без съмнение е отчетено за смекчаване на отговорността на подсъдимия. Неоснователни се явяват и релевираните възражения от повереника на частния обвинител и граждански ищец за прекомерна снизходителност, предвид особената жестокост, с която е нанесен ударът, защото е правилна преценка за степента на обществена опасност на извършеното от подс. Б. Б.. Изложените съображения мотивират изводите на касационния съдебен състав за липса на предпоставки за корекция на въззивното решение по отношение на наказанието, наложено на подс. Б. Б., за извършеното от него престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Следва да се отбележи, че в съответствие с разпоредбите на закона правилно втората инстанция на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привела в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца по нохд № 59/2012 г. на Районен съд – гр. Елена. По отношение на наведеното оплакване за наложените наказания на Р. Б. и В. Б., с аргумент, че за постигане на целите на наказанието е необходимо подсъдимите да бъдат поставени в изолация от обществото, то също е несъстоятелно. Правилно предходната инстанция при индивидуализация на наказанието е отчела като смекчаващи отговорността обстоятелства: младата възраст на подсъдимите, чистото им съдебно минало, искрено изразеното съжаление за извършеното от тях, трудовата им ангажираност, както и непристойните и предизвикателни действия от страна на пострадалия, предхождащи престъпната деятелност и на четиримата подсъдими. В съответствие с разпоредбите на закона въззивният съд правилно е определил наказанията на Р. и В. Б. при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като е наложил на всеки от тях наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изтърпяване е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от по четири години. Прилагането на института на условното осъждане е винаги свързано с конкретно установяване на материално-правните предпоставки за това и извършване на внимателна преценка за възможността чрез него да бъдат постигнати както целите на специалната, така и на генералната превенция. Несъмнено ниската лична степен на обществена опасност на подсъдимите Р. Б. и В. Б., възрастта им и обстоятелството, че работят, макар и сезонна работа, са предпоставките, мотивиращи извод за съответствие на отлагането на изпълнението на наказанието с целта за поправяне и превъзпитание на подсъдимите. По отношение на генералната превенция, тя също може да бъде постигната с прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, защото условното осъждане оказва в съществена степен предупредителен и възпиращ ефект както върху подсъдимите, така и спрямо останалите членове на обществото, понеже не отпада възможността за привеждане в изпълнение на отложеното наказание при извършване на ново престъпление. Този ефект се постига и чрез размера на изпитателния срок от четири години. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че оплакването, свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, е неоснователно, защото не се набелязва несъответствие на определеното на подсъдимите Р. и В. Б. наказание с обстоятелствата, влияещи върху отговорността им и с целите по чл. 36 от НК, нито е налице неправилно приложение на условното осъждане. Поради това, не може да бъде удовлетворена претенцията в касационната жалба от частния обвинител за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. IV. Направеното оплакване за незаконосъобразност на решението в гражданско осъдителната част, черпено от доводи за несправедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на размера на присъденото на гражданския ищец Р. Ж. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, касационната инстанция намира за неоснователно. Правилно инстанциите по фактите са отчели критериите за справедливост на обезщетението за претърпените от пострадалия неимуществени вреди, съобразно изискването на чл. 52 от ЗЗД. Съобразено е, че гражданският ищец е активно легитимирано лице, което има право да претендира обезщетяване на причинени увреждания от неимуществен характер, изразяващи се в болки и страдания. Отчели са обстоятелствата на претърпяна от Ж. животоспасяваща хирургическа интервенция, дълъг период на възстановяване след оперативната намеса и последвалите тази намеса негативни усещания. Решаващите съдилища са мотивирали с конкретни съображения обективните критерии, които са съобразили в преценката за справедливост на размера на обезщетението. Настоящата съдебна инстанция споделя извода за справедливост на присъденото в полза на гражданския ищец обезщетение в размер на 50 000лв. и не намира то да е завишено. Касационният съдебен състав, като взе предвид измененията в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / ДВ бр.13 от 2017 г./, в сила от 07.02.2017 г., намира, че въззивното решение следва да бъде изменено в частта относно определянето на вида на пенетенциарното заведение, в което подсъдимият Б. В. Б. следва да бъде настанен първоначално. Разпоредбата на чл. 57 от ЗИНЗС предвижда, че съдът определя единствено първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а разпределението на осъдените в затворническите заведения се осъществява по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. С оглед изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 166/02.12.2016 г. по внохд № 109/2016 г. на Бургаски апелативен съд само в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно определянето на вида пенитенциарно заведение, в което подсъдимият Б. В. Б. да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода и приведеното му в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода, като ги отменя. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.