Р Е Ш Е Н И Е №60168 гр. София,17.01.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1317 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Б.Л.Лизинг“ АД срещу решение №308 от 03.02.2020г. по в.т.д. №4123/2018г. на Апелативен съд- София. С въззивното решение се отменя решение №335/15.02.2018г., постановено по т.д.№1444/2017г. по описа на СГС, ТО, VI-12 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/- А. Д. и К. М. против „Б.Л.Лизинг“ АД иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, както и в частта за разноските и вместо него се обявяват за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, по натам „КТБ“ АД /н/, на основание чл. 59, ал.5 Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, следните изявления за прихващане, а именно: 1. Изявление за прихващане с вх. № 9893/27.10.2014г., допълнено с Изявление за прихващане с вх.№10007/29.10.2014г. по регистъра на банката, отправено от „Б.Л.Лизинг“ АД до „КТБ“ АД /н/, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 224 000 евро, придобито от „Б.Л.Лизинг“ АД чрез договор за цесия от 01.08.2014г., съгласно Уведомление за извършена цесия с вх.№7862/07.08.2014 г., според което „КИА Моторс България“ АД е прехвърлило на „Б.Л.Лизинг“ АД свое вземане в размер на 224 000 евро, произтичащо от сключен между „КИА Моторс България“ АД и „КТБ“ АД /н/ Договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен търговец №103472/24.04.2007г. и прилежащите му анекси; 2. Изявление за прихващане с вх.№10150/30.10.2014г. по регистъра на банката, отправено от „Б.Л.Лизинг“ АД до „КТБ“ АД /н/ с вземане по изявлението за прихващане в размер на 1 089 261 евро, придобито от „Б.Л.Лизинг“ АД чрез договор за цесия от 30.10.2014г., съгласно Уведомление за извършена цесия с вх.№10143/30.10.2014г., според което „Датекс“ ООД е прехвърлило на „Б.Л.Лизинг“ АД свое вземане в размер на 1 089 261 евро, произтичащо от сключен между „Датекс“ ООД и „КТБ“ АД /н/ Договор №35712/19.02.2014г. за индивидуален срочен депозит, които са извършени срещу задължения на „Б.Л.Лизинг“ АД към „КТБ“ АД /н/, произтичащи от Договор за банков кредит от 05.07.2011г. С въззивното решение се обезсилва първоинстанционното решение в частта, с която по иск с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН, предявен от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/- А. Д. и К. М. против „Б.Л.Лизинг“ АД са обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността извършените от „Б.Л.Лизинг“ АД прихващания, обективирани в изявления с вх.№9893/27.10.2014г., вх.№10007/29.10.2014г. и вх. №10150/30.10.2014г. и се оставя без разглеждане иска, като ответникът е осъден да плати по сметка на Софийски градски съд сумата от 102 739.03 лева, представляваща държавна такса, а по сметка на Апелативен съд-София държавна такса в размер на сумата от 51 369.51 лева. В касационната жалба се твърди, че въззивното решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени и да се постанови ново за отхвърляне както на главния иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, така и на евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. Касаторът поддържа становището, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията след изменението с §9, т.1 на ЗИД на ЗДБ на РБ за 2013г. /ДВ бр.98/28.11.2014г./ и при съобразяване с изменението с §8 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./. Излага подробни доводи за неправилността на обжалвания съдебен акт в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, като оспорва изводите на съда, че последната редакция на разпоредбата е приложима в настоящата хипотеза, тъй като обхваща всички прихващания, извършени след 20.06.2014г. Навежда подробни аргументи, че актуалната редакция на чл.59, ал.5 ЗБН е неприложима, тъй като противоречи на Конституцията на РБ и на ЕКЗПЧОС. Излага доводи за неоснователност и на евентуално предявения иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН. Претендира разноски за всички инстанции. Ответниците синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, по натам /“КТБ“ АД /н/ - А. Д. и К. М. оспорват жалбата, като излагат доводи за нейната недопустимост поради просрочие, както и за нейната неоснователност. Неоснователно е възражението на ответника, че касационната жалба е подадена след изтичане на законоустановения 1-месечен срок, започнал да тече на 02.03.2020г., тъй като в периода 13.03-21.05.2020г. процесуалните срокове са спрели да текат /чл.3, ал.1 ЗМДВИП /ДВ бр.28 от 24.03.2020г./ вр. §13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ /ДВ бр.44 от 13.05.2020г./. Предвид изложеното и подадената на 08.06.2020г. касационна жалба е подадена в срок и е допустима. С определение №60482/21.07.2021г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за произнасяне по материалноправния въпрос - коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 Закона за банковата несъстоятелност към прихващанията, извършени преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на РБългария за 2014г. /ДВ, бр.98 от 21.11.2014г./, вр. с §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /ДВ, бр.22 от 13.03.2018г./. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен главният иск на основание чл.59, ал.5 ЗБН и да обяви за недействителни процесните прихващания по отношение на кредиторите на „КТБ“ АД /н/, въззивният съд приема, че съгласно §8 от ПЗР на ЗИДЗБН нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, в редакцията на ЗИДЗБН ДВ бр.98 от 2014г., се прилага за прихващанията, извършени след 20.06.2014г. Стига до краен извод, че преценени към 20.06.2014г. извършените от ответното дружество „Б.Л.Лизинг“ АД прихващания, съобщени на „КТБ“ АД /н/ на 27.10.2014г., на 29.10.2014г. и на 30.10.2014г., са относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността . С оглед уважаването на главния иск въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение по евентуалния иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН и го оставя без разглеждане. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: До 28.11.2014г. редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН е: „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения”. След тази дата законодателят е изменил разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН /ДВ бр.98 от 28.11.2014г./, като новата редакция е: „Недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1.” Съгласно § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/2018г./ разпоредбите на чл.59, ал. 5, 6 и 7, с които се въвеждат нови основания за относителна недействителност на вече извършени прихващания от банката или от неин кредитор след началната дата на неплатежоспособността, се прилагат, считано от 20 юни 2014г., т.е. законодателят е придал обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията й от 28.11.2014г. В хода на настоящото дело е образувано конституционно дело №9/2020г., като касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК- след постановяване на решение №8 от 27.05.2021г., обнародвано в ДВ бр.48/08.06.2021г., с което Конституционният съд на Република България обявява за противоконституционни разпоредбите на §5, ал.1 – 4, §6, ал.1 и 2, §7 и §8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр.22 от 2018г.; доп., бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), чл.60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2015 г.; доп., бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), §16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015г.) и чл.60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр.22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г.). Конституционният съд излага мотиви, че нормата §8 от ПЗР на ЗИДЗБН, според която „Член чл.59, ал.5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014г.“, приложена от въззивния съд с обжалваното решение, е противоконституционна, тъй като „се преуреждат определени юридически факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, заличавайки или променяйки вече настъпили правни последици съобразно закона, действал при възникване на фактите. Последицата е накърняване по конституционно нетърпим начин на имуществената сфера на широк кръг от лица– както длъжници на една конкретна обявена в несъстоятелност търговска банка, така и трети лица– техни частни правоприемници. Несъвместимо с правната сигурност е заличаването с обратна сила на ефекта на законосъобразно извършено прихващане, уредено като погасителен способ в закон“. С решение №3 от 28.04.2020г. по конституционно дело №5/2019г. Конституционният съд постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. Съдът излага мотиви, че „не се прилага“ означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила, т.е. противоконституционният закон фактически не е част от правната система. В този смисъл при предявен иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН за оспорване като относително недействителни на прихващания, извършени преди промяната на нормата, обнародвана в ДВ бр.98 от 28.11.2014г., приложима е тази редакция на закона, която е била действаща към датата на тяхното извършване. По съществото на касационната жалба: Настоящото дело е образувано по искове, предявени от синдиците на „КТБ“ АД /н./, основани на редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г., според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1.след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.116, ал.2, т.2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1. Това е и редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН, неправилно приложена от въззивния съд. Процесните прихващания са извършени в периода 27.10.2014г.-30.10.2014г. /когато изявленията на ответното дружество са достигнали до банката/- при действието на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН /в редакцията на ДВ, бр.59 от 2006г./ преди изменението от 28.11.2014г., според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Оосвен въвеждането на ново основание за недействителност с т.2 на чл.59, ал.5 ЗБН от 28.11.2014г., е налице разлика и в прихващанията, които може да се обявят за недействителни, предвид кръга на лицата, упражнили правото на прихващане. Докато в редакцията от 2006г. това са само прихващанията, извършени от „длъжника“, в редакцията от 28.11.2014г. – това са прихващанията, извършени „от кредитор или от банката“. Именно понятието „длъжник“ е спорно и по настоящото дело. Настоящият съдебен състав напълно споделя практиката на ВКС, че понятието „длъжник“ в редакцията от 2006г. индивидуализира само банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. Няма спор, че в правоотношението по прихващане на две насрещни вземания /чл.103-чл.104 ЗЗД/ всяко от лицата е едновременно кредитор и длъжник. Закона за банковата несъстоятелност регламентира участниците в производството- кредитори и банка, като длъжник в несъстоятелността е банката, а единствено в посочената норма е използвано обозначението на банката като „длъжника“. По този начин прихващанията от банката- длъжник по ал.5 на чл.59 ЗБН са разграничени от прихващанията, извършени от кредиторите /ал.1 и ал.3 на чл.59 ЗБН/. До същия извод се стига и при граматическото тълкуване на нормата – относително недействително е не прихващане, извършено от някой „длъжник“- участник в производство, а от „длъжника“, който може да се разбира само като несъстоятелния длъжник, а именно банката. При всички случаи понятието „длъжник“ не може да се свърже с кредитора по активното вземане, т.е. с лицето, отправило изявлението за прихващане. В този смисъл – решения на ВКС по т.д.№679/2020г., т.д.№656/2020г., т.д.№1372/2018г., т.д.№1715/2020г., т.д.№1534/2020г. и др. С оглед изложените аргументи, настоящият състав на ВКС намира, че относително недействителни до влизане в сила на изменението на чл.59, ал.5 ЗБН от 2014г. са прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. Разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН /в сила от 28.11.2014г./ за обявяване за относително недействителни на прихващания, извършени от кредитор на банката е материалноправна и има действие за в бъдеще, поради което е неприложима за прихващания, извършени до влизането й в сила. Според редакцията, действаща към момента на атакуваните процесни прихващания, извършени от „Б.Л.Лизинг“ АД, прихващанията, извършени с изявление на кредитор на банката не са относително недействителни на основание чл.59, ал.5 ЗБН. По изложените съображения, ВКС намира, че предявените искове са неоснователни, поради което въззивното решение следва да се отмени изцяло и искове по чл.59, ал.5 ЗБН да се отхвърлят. На основание чл.293, ал.3 във връзка с чл.271, ал.2 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по евентуалните искове, предявени на основание чл.59, ал.3 ЗБН. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №308 от 03.02.2020г. по в.т.д. №4123/2018г. на Апелативен съд- София, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/- А. Д. и К. М. против „Б.Л.Лизинг“ АД искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ на следните изявления за прихващане, а именно: 1. Изявление за прихващане с вх. № 9893/27.10.2014г., допълнено с Изявление за прихващане с вх.№10007/29.10.2014г. по регистъра на банката, отправено от „Б.Л.Лизинг“ АД до „КТБ“ АД /н/, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 224 000 евро, придобито от „Б.Л.Лизинг“ АД чрез договор за цесия от 01.08.2014г., съгласно Уведомление за извършена цесия с вх.№7862/07.08.2014 г., според което „КИА Моторс България“ АД е прехвърлило на „Б.Л.Лизинг“ АД свое вземане в размер на 224 000 евро, произтичащо от сключен между „КИА Моторс България“ АД и „КТБ“ АД /н/ Договор за разплащателна сметка на юридическо лице или на едноличен търговец №103472/24.04.2007г. и прилежащите му анекси; 2. Изявление за прихващане с вх.№10150/30.10.2014г. по регистъра на банката, отправено от „Б.Л.Лизинг“ АД до „КТБ“ АД /н/ с вземане по изявлението за прихващане в размер на 1 089 261 евро, придобито от „Б.Л.Лизинг“ АД чрез договор за цесия от 30.10.2014г., съгласно Уведомление за извършена цесия с вх.№10143/30.10.2014г., според което „Датекс“ ООД е прехвърлило на „Б.Л.Лизинг“ АД свое вземане в размер на 1 089 261 евро, произтичащо от сключен между „Датекс“ ООД и „КТБ“ АД /н/ Договор №35712/19.02.2014г. за индивидуален срочен депозит, които са извършени срещу задължения на „Б.Л.Лизинг“ АД към „КТБ“ АД /н/, произтичащи от Договор за банков кредит от 05.07.2011г. ВРЪЩА делото на Апелативен съд- София за произнасяне по евентуалните искове, предявени на основание чл.59, ал.3 ЗБН. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.