2 Р Е Ш Е Н И Е № 235 София, 03.07. 2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 969/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Д., срещу въззивно решение №2122 от 25.10.2013 г. по гр.д. №2435/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №3293 от 05.07.2013 г. на Варненския районен съд по гр.д. №1957/2013 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. Д. С. срещу ГД „П.” – МВР искове за сумата 5 100 лв. – обезщетение по чл.222, ал.3 КТ и за сумата 271.22 лв. - мораторна лихва. Въззивният съд е приел, че на ищеца не се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, защото е получил обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба през 1999 год. и му е отпусната пенсия. Право на пенсия може да се придобие само веднъж и това е станало през 1999 г. преди ищецът да започне работа по трудово правоотношение при ответника. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са доводи за неправилност на изводите на въззивния съд. Според касатора полученото обезщетение по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ/отм./ през 1999 г. не е обвързано с придобиването право на пенсия. Обстоятелството, че трудовото му правоотношение е възникнало след като вече е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст е относимо само към основанието, на което трудовото му правоотношение е прекратено, но не и относно правото му на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. Ответникът по жалбата ГД „П.” – МВР, [населено място], не е заявил становище. С определение №468 от 01.04.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №2122 от 25.10.2013 г. по гр.д. №2435/2013 г. на Варненския окръжен съд. Обжалването е допуснато поради противоречивото решаване на въпроса за това дали получаването на обезщетение по ЗОВСРБ/отм./ и придобиването на пенсия като кадрови военнослужещ представлява пречка за получаване и на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: При прекратяване на трудовото правоотношение в определени случаи работодателят дължи обезщетения, които в едни хипотези са свързани с неупражнени права от работника или служителя, а в други имат гратификационен характер или осигуряват материално работника или служителя за известен период след прекратяване на трудовото правоотношение. Според разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж при придобиването на право на пенсия. Последното също може да бъде придобито само един път. Предпоставки за възникване правото на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това обезщетение се дължи еднократно – само при първоначалното придобиване право на пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Въззивното решение е правилно. В случая е безспорно установено по делото, че ищецът през 1999 г. при освобождаване му от кадрова военна служба е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж без оглед на възрастта. След това първоначално придобиване и упражняване правото на пенсия е възникнало трудовото му правоотношение с ответника по исковете. При прекратяването на последващото процесно трудово правоотношение през 2012 г. ищецът няма право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, защото към този момент няма придобиване право на пенсия. По тази причина правилно исковете са отхвърлени като неоснователни. От изложеното следва, че въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №2122 от 25.10.2013 год. по гр.д. №2435/2013 г. на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.