3 Р Е Ш Е Н И Е № 860 С. 11.01.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми декември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1524/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. К.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Г., срещу въззивно решение №88 от 02.06.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №87/2009 г. в частта, с която е отменено решение №1938 от 18.12.2008 г. по гр. дело №2069/2008 год. на Пловдивския окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора срещу Министерство на отбраната,[населено място], искове с правно основание чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./ за сумите 50 120 лв. и 17 197.60 лв. и 4 890.49 - мораторни лихви върху тях за периода 01.04.2008 г. – 07.07.2008 г. Въззивният съд е приел, че в базата за определяне на дължимите обезщетения по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./ следва да се включат основното възнаграждение и тези допълнителни възнаграждения, които са с постоянен характер. Сред последните не е допълнителното възнаграждение за продължителна летателна дейност. То е целева награда по смисъла на чл.227 ЗОВСРБ/отм./ Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че възнаграждението за стимулиране на летателната дейност, изплащано на основание Инструкция за допълнителните възнаграждения на летателния и авиационно - инженерния състав от БА е възнаграждение по чл.227 ЗОВСРБ/отм./ и като такова не трябва да се включва в базата за определяне на дължимите обезщетения по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./. Ответникът по жалбата Министерство на отбраната, [населено място], не е заявил становище. С определение №122 от 27.01.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №88 от 02.06.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №87/2009 г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Обжалването е допуснато по материалноправните въпроси относно това дали допълнителните възнаграждения, изплащани на летателния състав в поделенията на бюджетна издръжка от системата на МО се включват в брутното трудово възнаграждение, което служи за база за определяне на дължимите обезщетения по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпросите, обусловили допускане на касационната жалба до разглеждане по същество вече има постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК. /решение № 329 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 946/2009г, ІІІ г.о и решение №370 от 28.07.2010 г. по гр.д. № 949/2009 г., ІV г.о. /. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер. Според тях разпоредбата на чл. 238, ал. 3 ЗОВСРБ/отм./ определя като база при изчисляване на еднократното парично обезщетение размера на брутното месечно възнаграждение, получено преди датата на освобождаването от кадрова военна служба . В § 2 от ПЗР на ЗОВСРБ/отм./ е посочено, че обезщетенията по този закон се изчисляват към размера на брутното месечно възнаграждение, получавано през месеца, предхождащ датата на освобождаването, увреждането или смъртта на военнослужещия. В брутното месечно възнаграждение се включват основното месечно възнаграждение на военнослужещия и другите допълнителни възнаграждения, които са законоустановени и имат постоянен характер. Сред тях не са наградите и възнагражденията за годишни резултати по чл. 227 ЗОВСРБ/отм./, които нямат постоянен характер. Според чл.230 ал.1 ЗОВСРБ/отм./ брутното месечно възнаграждение включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения. Допълнителните възнаграждения са уредени в закона изрично като наградите и възнагражденията за годишни резултати по чл.227 ЗОВСРБ /отм./, не са определени като допълнителни възнаграждения, поради което не се включват в брутното месечно възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за неоснователна поради следните съображения: Въззивният съд правилно е приел, че възнаграждението за стимулиране на летателната дейност, изплатено на ищеца на основание Инструкция за допълнителните възнаграждения на летателния и авиационно- инженерния състав от БА е възнаграждение по чл.227 ЗОВСРБ/отм./ и като такова не трябва да се включва в базата за определяне на дължимите му обезщетения по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №88 от 02.06.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №87/2009 г. в обжалваната част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.