О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 47 София, 14.03. 2022 г. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 3309 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното: Постъпила е молба от Е. Г. Д. и Г. Б. Д., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.З. Т. от САК, с искане да бъде допълнено определение №60447 от 20.12.2021г., постановено по настоящето дело, в частта му за разноските, като поддържат, че са поискали присъждане на разноски в подадения отговор на касационната жалба и са представили списък за разноските по чл. 80 ГПК, но разноски с постановеното по делото определение не са им присъдени. В писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата К. Н. Н., чрез процесуалния си представител адв.И. С., изразява становище, че искането е неоснователно. Навежда довод за прекомерност на претендираните разноски, като поддържа, че доколкото адв.Т. е изготвил само отговор по касационната жалба без процесуално представителство, то неговото възнаграждение следва да бъде в размер на 3/4 от предвиденото такова в чл. 7, ал. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или в размер на 500 лв. съгласно чл. 9 от наредбата. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е основателна. С определение №60447 от 20.12.2021г., постановено по настоящето дело, въззивно решение №260128, постановено на 28.04.2021г. от Софийски окръжен съд, Първи въззивен граждански състав по в.гр.д.№689/2020г., не е допуснато до касационно обжалване в обжалваната от К. Н. Н. част. В отговора на Е. Г. Д. и Г. Б. Д. срещу подадената от К. Н. Н. касационна жалба е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, но с постановеното на 20.12.2021г. определение такива не са присъдени. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита, в който е посочено че за изготвяне на отговор на касационна жалба срещу решението по гр.д.№689/2020г. на Софийски окръжен съд и защита пред ВКС между Е. Г. Д. и Г. Б. Д. е договорено възнаграждение общо в размер на 1200лв., като тази сума е внесена в брой. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК. При тези данни настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното на 20.12.2021г. определение по настоящето дело – договорът за правна защита и съдействие и списъкът на разноските по чл. 80 ГПК са представени своевременно, но това обстоятелство не е било съобразено при постановяване на определението. Възражението на К. Н. Н. за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно. Действително упълномощеният от молителите адвокат не е осъществявал защита на техните права в открито съдебно заседание, но причината за това е, че касационното обжалване не е било допуснато. Размерът на възнаграждението в договора за правна защита обаче е договорен за осъществяване на защита както чрез изготвяне на отговор по подадената касационна жалба, така и за защита в производството пред ВКС. Подобен начин на договаряне на възнаграждението е обичаен и доказателства за допълнително договорено и платено възнаграждение за защита след допускане на касационно обжалване се представят само когато в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита е договорено възнаграждение само за неговото изготвяне. Когато възнаграждението е договорено общо както за изготвяне на отговор, така и за защита в последващото производство по чл. 290 ГПК не съществува основание размерът на възнаграждението да бъде намаляван само по причина, че касационното обжалване не е допуснато. Поради това следва да се приеме, че в полза на Е. Г. Д. и Г. Б. Д. следва да бъде присъдена сумата от 1200 лв., представляваща направените по делото разноски, заплатени като адвокатско възнаграждение на представлявалия ги в производството адвокат. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПЪЛВА определение №60447 от 20.12.2021г., постановено по гр.д.№3309/2021г. на I г.о. на ВКС в частта му за разноските, като ОСЪЖДА К. Н. Н. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Е. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] и Г. Б. Д. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Определението е окончателно. Председател: Членове: