Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                      №  361                                       гр. София, 25 ноември  2009 г.                                  В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева                                                                                                2. Жанина Начева   при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Гебрев ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 402 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите – Р. Г. Я., С. Б. Г. и К. В. Ш., както и на повереника на частните обвинители и граждански ищци - Г. С. М. и В. И. М. против въззивно решение № 138 от 7.05.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 101/2009 г. В жалбата защитникът (адв. Дуков) развива касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди, че подсъдимият С. Б. Г. е бил осъден в нарушение на основни принципни положения, закрепени в чл. 13 и чл. 14 НПК, тъй като не е нанесъл нито един удар на пострадалия, не е имал мотив и каквото и да било отношение към извършеното престъпление. Прави искане въззивното решение да бъде отменено, а подсъдимият – оправдан по повдигнатото обвинение и отхвърлен предявеният граждански иск. Допълнително изтъква аргументи за преквалификация на деянието в по-леко наказуемото престъпление по чл. 124, ал.1, пр. 3 НК, за намаляване размера на наложеното наказание при условията на чл. 55 НК и отлагане на неговото изпълнение, както и за намаляване на присъденото обезщетение за неимуществените вреди. В жалбите на защитника (адв. Викьов) са изложени съображения, сходни за подсъдимия Ш за подсъдимия Я, в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, затова се иска неговото намаляване. В обширно мотивираната жалба повереникът се оплаква от нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че правилната квалификация на деянието е по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 НК, каквото е било повдигнатото обвинение. Обръща внимание предимно върху това, че тримата подсъдими са нанесли многобройни удари със значителна сила по жизненоважни органи от тялото на пострадалия и техните общи действия обективират умисъл за умъртвяване. Предлага и две други алтернативи - правна квалификация на деянието по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК или увеличаване на наказанието до възможния максимум, предвиден в санкцията за престъплението по чл. 124, ал. 1, пр.2 НК. В съдебно заседание жалбите се поддържат със същите съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че жалбата на повереника е основателна, а жалбите на защитниците следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 120 от 18.04.2007 г. по н. о. х. д. № 1027/06 г. Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимите - К. В. Ш., С. Б. Г. и Р. Г. Я. за виновни в това, на 22/23.12.20003 г. в с. Ч., Благоевградска област в съучастие като съизвършители умишлено да са умъртвили А. Великов М. по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 НК е наложил на всеки от подсъдимите – Ш. и Г. наказание от шестнадесет години лишаване от свобода при първоначален усилено строг режим на изтърпяване, а на подсъдимия Я наказание от петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Съдът е осъдил подсъдимите солидарно да заплатят по 60 000 лева на всеки от гражданските ищци – В. М. и Г. М. като обезщетение за причинените неимуществени вреди. В тежест на подсъдимите е оставил разноските по делото. С въззивно решение № 138 от 7.05.2009 г. по в. н. о. х. д. № 101/09 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието в престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Намалил е наказанието на всеки от подсъдимите на седем години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изпълнение, а в останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда. В тежест на подсъдимите е възложил и разноските, направени във въззивното производство. Жалбите, в които се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, са ОСНОВАТЕЛНИ. Материалният закон не е приложен правилно към установените факти по делото. Софийският апелативен съд е приел, че на 22.12.2003 г. подсъдимите - К. В. Ш., С. Б. Г. и Р. Г. Я., както и пострадалият А. Великов М. били в заведение в с. Ч., Благоевградска област. След като пострадалият излязъл навън, тримата подсъдими го последвали и безпричинно се нахвърлили върху него. Започнали да му нанасят удари с юмруци по различни части от тялото, вследствие на които пострадалият паднал на земята. Св. Т. направил опит да се намеси, но бил държан нас. от подсъдимия Я. През това време другите подсъдими отправили с голяма сила многобройни ритници по А. М. Не преустановявали побоя въпреки молбите на жертвата и призивите на св. В в опита си да ги спре. Когато св. Т успял да се отскубне, подсъдимият Я се присъединил към подсъдимия Ш двамата продължили да ритат пострадалия дотогава, докато пред заведението се струпали множество хора. Подсъдимите се върнали отново в заведението, а пострадалият М. бил откаран до спешния медицински център в гр. П., където, въпреки квалифицираната помощ, малко след полунощ той починал. При аутопсията били констатирани редица телесни увреждания - разкъсване на слезката, която се оказала болестно уголемена, избиване на два зъба, разкъсване на лигавицата на устата, множество охлузвания и кръвонасядания по главата, лицето и други части от тялото. С помощта на специализираните знания на експертите съдът е приел също, че острата кръвозагуба от разкъсването на слезката в резултат на нанесените удари в областта на корема се явява единствената причина за смъртта на А. Великов М. Направил е заключението, че извън това увреждане подсъдимите са причинили и други увреждания, най-тежкото от които е избиване на зъби, отговарящо на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. В рамките на така установените фактически положения, Софийският апелативен съд е квалифицирал деянието по чл. 124, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК – в съучастие причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на средна телесна повреда. Възприетата правна квалификация е незаконосъобразна. На първо място, съдът не е констатирал съществен обективен елемент от състава на това престъпление, а именно причинната връзка между деянието и престъпния резултат – смъртта на А. Великов М. . Поначало престъплението по чл. 124 НК се характеризира с причиняване на различни последици (породени от едни и същи действия), към които деецът има нееднакво психическо отношение – наред с близките последици (съответната степен на телесно увреждане), които той умишлено причинява, настъпват и по-тежките последици (смъртта на пострадалия), необхванати от умисъла и по отношение на които действа непредпазливо. Наличието на причинна връзка между деянието и последиците (близките и по-далечните, но и по-тежки) определя престъпление с усложнена обективна и субективна с. , при което задължително се изисква причиняването на телесната повреда да е повлякло настъпването на смъртта. В конкретния случай подсъдимите са били признати за виновни за непредпазливо причиняване на смърт вследствие на умишлено нанесената средна телесна повреда (избиването на зъби), за която съдът е констатирал, че изобщо не се намира в причинно-следствена връзка със смъртта на А. М. Междувпрочем Софийският апелативен съд се е занимал с различното психическо отношение на подсъдимите към последиците от деянието. Изследвайки самостоятелно умисъла по отношение на телесната повреда е установил, че предвид болесното увеличение на далака (хронична миелолевкоза), чието разкъсване е предпоставило смъртта, кой да е от тримата подсъдими при нанасяне на удари в корема на пострадалия не е имал способността да предвиди възможността от настъпване именно на тежка степен на телесна повреда (разкъсване на слезката) в дадената обстановка и съобразно обикновените човешки познания и нормалния житейски опит. Такава констатация обаче е задължавала съда да установи кое е причиненото по-леко по степен увреждане, обхванато от умисъла на дееца при нанасяне на ударите, чиято пряка последица се явява настъпилият смъртен резултат по непредпазливост. При всички случаи, за да се квалифицира престъпното поведение по чл. 124 от Наказателния кодекс, това по-леко по степен телесно увреждане трябва да е елемент по пътя на закономерно протичащия причинно-следствен процес, довел до смъртта на пострадалия и чието начало е било поставено със съответните действия на подсъдимите. Необходимо е да се подчертае също, че по дефиниция (чл. 20, ал. 1 НК) съучастието е възможно при умишлено престъпление (общ умисъл за постигане на съставомерния резултат), докато престъплението по чл. 124 НК е непредпазливо. Частните обвинители мотивират касационното основание за нарушение на материалния закон с доводи срещу незаконосъобразно формираното заключение за несъставомерност на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 20, ал. 2 НК предвид липсата на умисъл (пряк или евентуален) за причиняване смъртта на А. Великов М. За да отхвърли обвинението за умишлено причиняване на смърт съдът е отчитал, че нито един от подсъдимите не е знаел за болестно уголемената слезка и намалената й ребрена защита, респективно не е предвиждал конкретната тежест на причиненото увреждане. Съобразявал е и характера на останалите увреждания, най-тежкото от които е било избиването на зъби. Мотивиран по този начин съдът е приел, че нанесените удари, макар и локализирани в жизнено важни органи на тялото, не могат да обективират мислената представа за смъртния резултат, който ще настъпи било като неизбежна последица, било като реална възможност, към която подсъдимите са се отнасяли безразлично, преследвайки друга своя цел. В крайна сметка посоченият извод е предпоставил и заключението за проявена непредпазливост по отношение на смъртта и правната квалификация на самото деяние по чл. 124 от НК. Съдебната практика е имала повод да подчертае, че „за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства” (Постановление № 2/57 г., изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7/87 г. на Пл. ВС на РБ). В конкретният случай Софийският апелативен съд е пренебрегнал фактическите положения, които е приел за установени (споделяйки фактическата обстановка на първоинстанционния съд) – многобройните удари, нанесени първоначално с юмруци, а впоследствие и с ритници докато пострадалият се е намирал паднал и превит на земята, голямата сила, която е използвана директно по различни части от човешкото тяло, но и последователно отправяна чрез поредица от удари към едни и същи жизненоважни области, каквито са корема и главата, продължителността на упражнената агресия от с. на тримата извършители заедно и в различни комбинации помежду си, отказа им да преустановят побоя чрез отстраняване на възникващите пречки от намеса на околните, прекратеното насилие едва след излизането на много хора от вътрешността на заведението. При това положение въззивният съд не е изпълнил стриктно процесуалното си задължение да формира своето вътрешно убеждение, основавайки се на съвкупността от фактически обстоятелства със съществено значение по делото. Жалбата на частните обвинители в обсъждания аспект е основателна. Твърдението на защитника, че подсъдимият Г не е нанасял удари на пострадалия противоречи на възприетите факти, а пропускът да се изяснят мотивите на дееца, които не са съставомерен признак на съответното престъпление, не може да доведе до оправдаване на подсъдимия. С оглед допуснатите съществени нарушения решението на Софийския апелативен съд следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА въззивно решение № 138 от 7.05.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 101/2009 г. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: