2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 87 гр. София, 26.02.2016 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 481 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. Б. срещу определение № 762/08.12.2015 г., постановено по частно възз. гр. дело № 882/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд (ПзОС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 403/02.10.2015 г. по гр. дело № 1072/2015 г. на Пещерския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката, с която е предявен инцидентен положителен установителен иск срещу П. И. Б., и е прекратено първоинстанцинното производство в частта по този инцидентен установителен иск. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че в предоставения ѝ от първоинстанционния съд срок, жалбоподателката не е обосновала правен интерес от предявения инцидентен установителен иск, както и че правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на същия. Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излага оплакване единствено за недопустимост на обжалваното определение, като се поддържа, че то е постановено в противоречие с т. 7, б. „а“ от тълкувателно решение (ТР) № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по частната касационна жалба П. И. Б. не е подал отговор на жалбата в срока за това. Макар от страна на жалбоподателката да не е формулиран правен въпрос, представляващ общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, предвид единственото ѝ оплакване за процесуална недопустимост на обжалвания въззивен акт, то следва да бъде допуснато съгласно т. 1 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК по въпроса – процесуално допустимо ли е определението на въззивния съд, постановено по частна жалба срещу отказ на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск. В т. 7, б. „а“ от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, на която се позовава жалбоподателката, е прието, че отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване. От това следва, че както частната жалба, подадена срещу първоинстанционно определение, с което е отказано приемането за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск, така и образуваното по нея частно въззивно производство и постановеното по нея определение на въззивния съд, са процесуално недопустими. В случая, като е върнал исковата молба, с която е предявен инцидентния установителен иск, поради това, че не е налице правен интерес от съвместното му разглеждане с първоначално предявения иск по делото, първоинстанционният съд по същество е постановил отказ да приеме за такова съвместно разглеждане инцидентния установителен иск. Съгласно цитираните задължителни указания, дадени с т. 7, б. „а“ от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, това първоинстанционно определение е необжалваемо, а обжалваното въззивно определение на ПзОС е процесуално недопустимо. Поради това, последното следва да бъде обезсилено, а частното въззивно производство, по което то е постановено, също като процесуално недопустимо, следва да бъде прекратено. Тъй като с настоящото определение не се приключва разглеждането на делото, с него на жалбоподателката не следва да се присъждат, претендираните от нея разноски, направени по повод недопустимото частно въззивно производство и по повод настоящото касационно производство. Съгласно разпоредбите на чл. 81, във вр. с чл. 78 от ГПК, тези разноски следва да се вземат предвид и да се присъдят при постановяването на акта, с който приключва производството по първоначално предявения иск по делото – съобразно крайния изход на същото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 762/08.12.2015 г., постановено по частно възз. гр. дело № 882/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд; ОБЕЗСИЛВА същото определение № 762/08.12.2015 г., постановено по частно възз. гр. дело № 882/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд; и ПРЕКРАТЯВА частното въззивно производство, по което то е постановено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.