2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №196 ГР. София, 17 март 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.03.22 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1053/19 г., намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. И. срещу въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр.д. №412/18 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката/като държавен служител от надзорно – охранителния състав на ответната ГДИН с длъжност „командир на отделение”/ срещу Министерство на правосъдието – ГДИН иск по чл.229, ал.4 ЗМВР отм., вр. с чл.212, ал.4 ЗМВР за разликата над 4134 лв. до присъдения от първата инстанция размер от 5197 лв. и тя е осъдена да заплати разноски съответно на отхвърлената част. Прието е, че обезщетението за допълнителен годишен отпуск е погасено по давност след 1.01.11 г. до 31.12.12 г. и не се дължи, поради субсидиарното приложение на разпоредбата на чл.59а, ал.1 ЗДС, според която, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: Погасяват ли се по давност неупражнените права на допълнителен платен годишен отпуск и прилагат ли се по аналогия чл.59а, ал.1 ЗДСл. и чл.176а КТ за допълнителните платени годишни отпуски за положен извънреден труд по специалния ЗМВР ?; Налице ли е празнота в специалния ЗМВР, която да се попълни със субсидиарно приложение на общия закон или правото на ползване на допълнителния платен отпуск за положен извънреден труд в системата на МВР се урежда със специална регламентация по силата на изрична делегираща специална правна норма – чл.212, ал.5 ЗМВР от 2006 г.? Намира, че въпросите са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС, на КС на РБ и на СЕС и са от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото. ВКС на РБ намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в посочената по-горе част на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното противоречие на изводите на въззивния съд по поставените правни въпроси с практиката на ВКС – приложеното р. по гр.д. №1513/16 г. на четвърто г.о. и служебно известното на ВКС решение на четвърто г.о. на ВКС по гр.д. №1313/19 г. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр.д. №412/18 г. от 16.11.18 г. в отхвърлителната му за иска част. Касаторът не дължи държавна такса. Да се докладва за насрочване в о.з. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: