Р Е Ш Е Н И Е № 40 гр. София, 30.03.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на девети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 4679 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. З. З. срещу Решение № 581/ 15.04.2014 г. по в.гр.д.№ 510/14 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 5767/ 13.12.2013 г. по гр.д.№ 2641/11 г. на Варненския районен съд, с което е допусната съдебна делба между К. Е. Я., В. М. Я., И. З. З. и К. К. Т. на поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1348 в [населено място], район „П.”, кв.В., представляващ УПИ ІХ-964 от кв.50а по регулационния план на кв.В., при следните квоти: ½ ид.ч. общо за К. Е. Я. и В. М. Я. в режим на СИО и по ¼ ид.ч. за И. З. З. и К. К. Т.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на атакувания въззивен съдебен акт поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при призоваване на жалбоподателя, в резултат на които правото му на участие при разглеждане на делото пред въззивната инстанция е било нарушено. Моли се за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касационната жалба И. З. З. и К. К. Т. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който молят обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно, като поддържат становището си и в проведеното открито заседание пред настоящата инстанция. Ответницата по касация К. К. Т. не заявява становище по жалбата. С Определение № 457/ 15.12.2014 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК- предвид обуславящото значение за изхода на делото на следния процесуалноправен въпрос, произнасянето по който от касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради липсата на задължителна съдебна практика по него, а именно: Допустимо ли е да се приеме за редовно призоваването по чл.41, ал.2 ГПК в случай, че призовката не съдържа данни, че лицето е напуснало адреса и не живее на същия? Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав приема, че предвидената в чл.41, ал.2 ГПК фикция за призоваване може да намери приложение единствено в случай, че по делото е надлежно удостоверено обстоятелството, че страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който вече е получила съдебни книжа. Принципът е, че призовката следва да се връчи лично на страната, респ. на нейния съдебен адресат или процесуален представител, а ако адресатът не може да бъде намерен, книжата се връчват на друго лице от категорията на посочените в чл.46, ал.2 ГПК, ако същото е съгласно да ги приеме. С цел да се обезпечи развитието и приключването на производството в хипотезата, при която страната или нейният представител отсъстват продължително от адреса си, законодателят е предвидил т.нар. „фингирано връчване”, при което прилагането на призовката или съобщението в цялост е приравнено на връчване, но доколкото този институт по естеството си ограничава възможността правните субекти да упражнят процесуалните си права, като вземат участие при разглеждане на делото, същият не може да се тълкува и прилага разширително и при други хипотези, в които са налице трудности при връчване на призовки и съобщения по делата. Затова, както е посочено и в мотивите на Решение № 488 от 02.06.2010 г. по гр.д.№ 539/10 г. на ІV г.о., постановено по молба за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, правилото на чл.41, ал.2 ГПК може да намери приложение само в случай, че по делото са събрани данни за настъпила промяна в адреса на страната или нейния представител в продължение на повече от един месец. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя, че същият е напуснал адреса, не е основание за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени, като по изключение разпоредбата на чл.47 ГПК в тази хипотеза урежда фикция на уведомяване по отношение на ответника- но само при първоначално връчване на книжата по делото, а не и при затруднения за призоваване в хода на процеса от адреса, на който страната вече е била редовно призована или който е посочила за получаване на книжа. Отговорът на въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, обуславя произнасянето по релевираното в касационната жалба оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при призоваване на касатора за съдебното заседание пред въззивния съд. В конкретния случай съдът е приел, че за заседанието на 10.04.2014 г. въззивникът И. З. е уведомен на основание чл.41, ал.2 ГПК, тъй като същият не е могъл да бъде призован на посочения във въззивната жалба адрес: [населено място], [улица], , вх.А, ет.4, ап.10, откъдето призовката е била върната в цялост с отбелязване на връчителя, че адресът е посещаван многократно, лицето не е намерено и не се е явило да получи призовката въпреки оставеното известие. При тези данни въззивният съд очевидно е процедирал незаконосъобразно, приемайки, че са налице предпоставките на процесуалния закон за прилагане на призовката в цялост като редовно връчена, без да е удостоверено, че страната отсъства от адреса повече от един месец. Нещо повече- връчителят е удостоверил обратното, тъй като в призовката е посочил, че „по сведение на живущи от блока лицето живее на адреса”. Допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила е лишило касатора от възможността да участва при разглеждането на делото от въззивния съд и да упражни правото си на защита в процеса, което е основание за отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с провеждане на открито заседание по чл.268 ГПК, за което страните бъдат призовани при спазване на правилата за връчване на призовки и съобщения /чл.293, ал.3 ГПК/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 581/ 15.04.2014 г. по в.гр.д.№ 510/14 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: