Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    №  354   София, 28 септември  2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на седемнадесети септември 2009 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Л. Гаврилова...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Я. ГЕБОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 377/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на подсъдимия И. С. П. срещу въззивно решение № 67, постановено на 22.05.2009 г. от Великотърновски апелативен съд по ВНОХД № 72/2009 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 2* постановена от Русенски окръжен съд на 11.02.2009 г. по НОХД № 254/2008 г., подс. И. П. e бил признат за виновен за това, че на 16.12.2007 г. в гр. Р. в условията на опасен рецидив в съучастие с В. П. Х. и Т. Великов Великов чрез употреба на сила и заплашване е отнел чужди движими вещи на обща стойност 30,40 лв. от владението на В. Д. А. с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е бил придружен с причиняване на средна телесна повреда на В. А. , поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.3 пр.2 и т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и чл. 54 от НК е бил осъден на седем години лишаване от свобода. Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за изменение на решението с намаляване на наложеното наказание. Пред касационната инстанция защитата на подс. П. и той самият поддържат жалбата, като искат намаляване на размера на наказанието, тъй като то е несъразмерно тежко и не съответствало на поведението на подсъдимия след деянието, който се обадил на бърза помощ с цел да помогне на пострадалия, а не за да заблуди органите по разследването. Поддържа се тезата, че психичното заболяване на подсъдимия следва да се отчете като изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като законът е бил приложен правилно, като са обсъдени всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а наложеното наказание по своя размер и начин на изтърпяване е справедливо. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. Искането за намаляване на наказанието, наложено на подс. П. при условията на чл. 54 от НК в размер на седем години лишаване от свобода поначало е допустимо както в рамките на тази правна норма, така и в хипотезата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, но разгледано по същество в конкретния казус, е неоснователно. Въззивният съд очевидно е отчел всички обстоятелства, сочени от защитата като смекчаващи такива и влияещи на наказателната отговорност на подсъдимия и най-вече състоянието на неговото психично здраве – страдащ от умствена изостаналост. Това му състояние обаче не води до съществен интелектуален дефицит, който да го е подтикнал към извършване на деянието. В рамките на своята умствена изостаналост П. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той дори е бил инициаторът на деянието, а впоследствие е предприел активни действия по заличаване на следите от престъплението, унищожавайки вещите на пострадалия и средството на престъплението, с което самият той е боравел. Тези обстоятелства сочат, че интелектуалният дефицит, констатиран у него от експертите, не е в степен, че да го прави социално неадаптируем и да не влияе на способността му да бъде превъзпитан чрез наказание лишаване от свобода. Най-лекото наказание, предвидено за осъщественото престъпление – пет години лишаване от свобода не се явява несъразмерно тежко нито спрямо дееца, нито с оглед конкретното престъпление. Поради този причина законосъобразно апелативният съд е отказал да определи наказанието на П. при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, тъй като е констатирал, че липсва кумулативната даденост на една от предвидените в чл. 55 ал.1 от НК предпоставки за това. Извън това обстоятелство, индивидуализираният размер на наказанието „лишаване от свобода”, определен при условията на чл. 54 от НК в размер на седем години, се явява съобразен и с конкретиката на самото деяние – извършено само два месеца след като подс. П. е бил освободен от затвора поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, осъществено при две квалифициращи го обстоятелства – средна телесна повреда, причинена на пострадалия, и опасен рецидив, както и наличие на множество други осъждания, невлияещи на квалификацията на престъплението. Въпреки интелектуалния си дефицит подс. П. е инициирал деянието, увлякъл е в извършването му останалите двама извършители, разпределил е ролите между тях, сам е взел най-активно участие в употребената сила. Фактът, че след деянието е телефонирал на бърза помощ не би могъл да облекчи наказателно-правното му положение, тъй като това му действие е продиктувано не от хуманни съображения, а от желание да отклони вниманието на полицейските органи от себе си и своите съучастници докато успее да заличи следите от престъплението. При тези обстоятелства няма никакво основание за проява на по-голяма снизходителност към подс. П. , която би била и несъвместима с постигане на възпитателните и възпиращи цели на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК. Апелативният съд подробно се е занимал с въпроса за индивидуалната превенция спрямо подс. П. и в случая обосновано е отчел, че с оглед многократните осъждания на този подсъдим, както и предвид извършването на престъплението в изключително кратък период след освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, по-нисък размер на санкцията не би изиграл своя поправителен ефект върху този подсъдим. Наказанието му в размера, определен от първоинстанционния съд, и потвърден от въззивния, се явява справедливо и липсва основание за намеса на касационната инстанция в посока на неговото намаляване. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 67/22.05.2009 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 72/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.