Р Е Ш Е Н И Е № 60126 гр. София, 01 юли 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА със секретаря Мира Недева, при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 481 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, 1 и сл. от НПК. Образувано е по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - Варна, против въззивна присъда № 10/30.10.2020 г., постановена по внохд № 275/2020 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В протеста е наведено единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В допълнението е посочено, че при възприетите процесуално легитимирани факти, въззивният съд незаконосъобразно е оправдал непълнолетния В. А. по повдигнатото обвинение, тъй като осъществената от пострадалия му баща агресия е могла да бъде възпряна чрез „задружно физическо противопоставяне“ от него и майка му, като не е било необходимо нанасянето с изключителна сила на два удара с нож в областта на шията на А. А.. С оглед твърденията за неправилна правна квалификация на извършеното се претендира да се отмени въззивната присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание представителят на ВКП не поддържа протеста и счита, че въззивният съд правилно е приложил закона, като е постановил нова оправдателна присъда, тъй като подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана. Подсъдимият В. А., редовно призован, не се явява. Назначеният служебен защитник от предходната инстанция адв.Ю. Г. пледира да се отхвърли протеста като неоснователен, а въззивната присъда като правилна и законосъобразна да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 27/02.06.2020 г., постановена от Окръжен съд - Варна по нохд № 191/2020 г. подсъдимият В. А. А. с ЕГН [ЕГН], руски гражданин, със статут на дългосрочно пребиваване в Република България, е признат за виновен в това, че на 01.01.2019 г. в [населено място], като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил баща си А. А. с ЕГН [ЕГН], като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл.119 вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.69, ал.1 вр. с чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 2 /две/ години, считано от влизане на присъдата в сила, като подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 275/2020 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановената по делото въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336, ал.1, т.1 вр. с чл.334, т.2 от НПК е отменен първоинстанционният съдебен акт, като подсъдимият В. А. е признат за невинен в това на 01.01.2019 г. в [населено място], като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено да е умъртвил баща си А. А., при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл.304 НПК вр. с чл.12, ал.1 от НК е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение му по чл.119, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК. По реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК с определение № 34/12.04.2021 г., съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, а на основание чл.190, ал.1 от НПК е постановил направените по делото разноски, възлизащи в размер на 3 890,65 лв. да останат за сметка на държавата. Протестът е подаден в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Единственото възражение в протеста касае отказа на въззивния съд да приеме възприетата и поддържана от представителите на Окръжна и Апелативна прокуратура - Варна правна квалификация на извършеното деяние, а именно - по чл.119 от НК, за което според атакувалият новата оправдателна присъда прокурор са налице обективни данни по делото. Акцентът е поставен не в дадената и от двете предходни инстанции безспорна квалификация на поведението на пострадалия като непосредствено, общественоопасно и противоправно, а в това - дали осъществените от подсъдимия действия са в границите на необходимото, за да бъде отблъсната физическата агресия на баща му или тези предели са превишени, тъй като явно несъответстват на характера и опасността на нападението. При отсъствието на процесуални нарушения от категорията на абсолютните, тъй като при касационната проверка, за разлика от въззивната, съдът не следи служебно за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, а такива в протеста не се твърдят да са допуснати, настоящият състав приема, че материалният закон е приложен правилно от апелативния съд, тъй като направеният правен извод почива на установените по делото факти, съобразен е с достиженията на теорията и трайно установената съдебна практика, изградена, съобразно ППВС № 12/1973 г. Изложената от въззивния състав фактическа обстановка не разкрива общественоопасно деяние, а фактите по делото не могат да бъдат променяни в хода на настоящото касационно производство. Приетата за установена от апелативния съд фактология, въпреки че не се отличава съществено от тази на окръжния, разкрива по-пълно и в детайли случилото се на инкриминираната дата. На тази основа законосъобразно поведението на подсъдимия е възприето като неизбежно отбраняващо се към непрекратеното противоправно нападение на употребилия значително количество алкохол пострадал /установено е наличието на 1,8 промила в кръвта и 2,95 промила в урината, което според експерта показва състояние на елиминационен стадий на тежка степен на алкохолно опиване/. Касационният състав изцяло споделя изложените аргументи, обуславящи правните изводи, че подсъдимият е действал в границите на необходимото, за да отблъсне нападението на бащата спрямо майка му и спрямо самия него, като се е отбранявал съобразно нормата на чл.12 от НК, по позволен от закона начин, което изключва обществената опасност на деянието, за разлика от първоинстанционния съд, който е приел, че е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана, тъй като защита е осъществена с нож с голямо острие, а нападението е извършено от пострадалия с голи ръце. Законът позволява нападнатият да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля възможността за отблъскване на нападението. Възприетата по делото конкретика не налага твърдения в протеста извод за паритет на физическата сила между участниците в конфликта – от една страна бащата, а от друга - съвместно подсъдимият и неговата майка. В тази насока в мотивите към протестирания съдебен акт изрично е посочено категоричното преимущество на пострадалия над съпругата и сина по отделно, както по отношение на телесното тегло, така и с оглед на притежаваната физическа сила от А. А., изведена от факта, че той е бил бивш спортист, майстор на спорта по ски. Същевременно следва да се отбележи, че от материалите по делото не може да се направи извод за едновременно нападение на пострадалия срещу съпругата и сина му, а е налице една последователност в действията му спрямо физическата неприкосновеност поотделно срещу всеки един от двамата. Установено е съвместно участие на подсъдимия и майка му единствено, когато св.А. е успяла да освободи сина си от затискането и хващането от баща му. В заключителната част на конфликта, след като вече е счупил пластмасовата тръба на прахосмукачката и дървената дръжка на метлата чрез нанасянето на удари по телата и главите на сина и съпругата си, бащата е направил захват с дясната си ръка около шията на св.С. А.. В мотивите на въззивния съд изрично е подчертано, че при агресивно ескалиращото във времето поведение на бащата, при вида на изпъкналите очи на майка си, полуотворената уста и отпуснатото й тяло, едва тогава подсъдимият преценил, че тя може за загине и потърсил нещо, с което да нарани ръката на баща си, за да може той да я пусне. Намереният в този момент нож и механичното нанасяне на два удара с него в областта на шията на пострадалия и според настоящият състав не надхвърля възможностите на седемнадесет годишния младеж да отблъсне нападението с оглед интензивността му, а и предвид емоционалната обусловеност на реакцията на подсъдимия, в чиято основа стоят постоянно упражняваното от бащата домашно насилие, следствие на всекидневната злоупотреба с алкохол в последните шест години, от установяване на семейството в България, а и преди това, за което по делото съществуват достатъчно обективни данни. По изложените съображения касационният състав, в съответствие със застъпеното и от представителя на ВКП становище, счита, че В. А. е действал в границите на необходимото, съобразно собствените си сили, като нанесените два удара с нож не надхвърлят явно възможностите му за адекватна защита, т.е подсъдимият се е отбранявал по позволен от закона начин, без да е излязъл извън рамките на нужните предели, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл.12, ал.1 от НК. В този смисъл с основание първоинстанционната осъдителна присъда е отменена, като е отстранено допуснатото от окръжния съд нарушение на материалния закон и В. А. е оправдан за причинено убийство на баща си при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че протестът е неоснователен и въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 10/30.10.2020 г., постановена по внохд № 275/2020 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: