4 Р Е Ш Е Н И Е № 164 София, 11.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 247/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 295 ГПК. К. С. Г. и М. А. Г. са обжалвали решение № 436 от 21.10.2013 г. по в. гр. д. № 423/2013 г. на Софийския окръжен съд, с което, след частична отмяна на решение № 89 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 538/2010 г. на Ихтиманския районен съд, е разпределено ползването на УПИ І-993 от кв. 29 по плана на [населено място], по съдебно-техническата експертиза с вещо ице инж. Г. съобразно скицата на л. 11 от въззивното дело. Ответниците по касация Ц. Г. А. и Н. М. А. считат, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на спорната съдебна администрация е дворно място, съсобствено между касаторите, от една страна, и ответниците по касация, от друга, при квоти по 1/2 ид. ч. за всяка от страните, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност. Извършените в хода на делото разпореждания с н. а. № 12/2001 г., н. а. № 006/2012 г. и н. а. № 016/2012 г. с идеални части от съсобственото дворно място /както и със собствени на А. сгради/, които в крайна сметка са придобити от А. В. С. - трето за спора лице, не са довели до промяна на страните по делото, което съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК следва своя ход между първоначалните страни. Обжалваното решение е постановено, след като с решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 509/2012 г. на ВКС, състав на ІІ-ро г. о. отменил първоначалното въззивно решение и върнал делото за ново разглеждане с указание да се назначи нова техническа експертиза, като вещото лице при изготвяне на вариантите за разпределение на ползването да включи в определения дял на всяка от страните изградените постройки без учредено право на строеж и строителни книжа. При новото разглеждане на делото ползването е разпределено при съобразяване с площта и разположението на законно построените сгради, които попадат в предоставената на всяка от страните незастроена част от поземления имот. Постройките, изградени без учредено право на строеж и строителни книжа, са приравнени на незастроена площ и за ирелевантни са счетени обстоятелствата кой от съсобствениците ги е построил и кой ги владее понастоящем. Същото е прието и за постройката с представено усдостоверение за търпимост. Въззивният съд посочил, че така възприетият начин на ползване не поставя всички незаконно построени сгради в частта на изградилия ги съсобственик, но този вариант е единствената възможност за баланс съобразно правата на страните. Съдът изяснил и това, че няма възможност за пълно зачитане на съществуващото фактическо положение и за ползване от всяка група съсобственици на всички построени от нея сгради /законни и незаконни/, а за ползването на законно построените сгради №№ 6 и 7 следва да се осигури достъп за сметка на незаконно построените сгради № 8 или № 11. За да приеме този начин за разпределение на ползването, съдът се съобразил с указанията в отменителното решение на Върховния касационен съд, което отдава значение на незаконно построените сгради само дотолкова, че те следва по възможност да се поставят в частта от имота, която се предоставя на построилия ги и при условие това да не пречи на другия съсобственик, да не нарушава неговите права и да не води до намаляване на неговата част с оглед правата му в съсобствеността. В случая такава възможност не съществува, а евентуалното пълно зачитане на правата на собственост върху незаконните постройки ще доведе до неправомерно накърняване на защитими от закона права на другите съсобственици и намаляване на реално ползваната от тях част под размера, който съответства на дела им в съсобствеността. С определение № 191 от 01.04.2014 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса: допустимо ли в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът по повод разпределяне на ползването да не се съобразява с фактическото положение в имота и да дава предписания за преустройства на съществуващи сгради и постройки. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, изразена в решение № 71 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. Според този съдебен акт, постановен в производство по чл. 290 ГПК, с решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й използване, съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. В същия смисъл са и други решения по чл. 290 ГПК - напр. решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г. на ВКС, І-во г. о. С оглед разрешението на въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване, следва извод, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд е разпределил ползването по вариант, предвиждащ изменение на общата вещ. Така, за ползването на сгради №№ 6 и 7, съставляващи едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 84 кв. м. и едноетажна масивна жилищна сграда /или лятна кухня/ със застроена площ 44 кв. м., следва да се осигури достъп за сметка на сгради № 8 или № 11. Сграда № 8 е сервизно помещение - баня и тоалетна, и е с вход откъм жилищната сграда № 6, а № 11 е хранително заведение и през нея е пешеходният достъп към вътрешността на ползваната от Г. дворна зона. Ето защо при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК обжалваното решение ще бъде отменено и съгласно чл. 295, ал. 1 ГПК спорът ще бъде решен по същество от Върховния касационен съд. След като обсъди предложените варианти - както в първоинстанционното, така и в двете въззивни производства, настоящият състав на І-во г. о., възприема предложения от вещото лице арх. Г. на приложение № 3, графично изоразен на комбинираната скица на л. 57 по гр. д. № 566/2011 г. на Софийския окръжен съд по следните съображения: Този вариант не предвижда изменение на съществуващи сгради и постройки, до каквото би се достигнало при възприемане на варианта, възприет с обжалваното решение; съобразен е със съществуващото фактическо положение и ползваните от страните сгради, независимо че някои от тях са незаконни строежи. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, съставляващо спорна съдебна администрация, не могат да се разпореждат промени в съсобствената вещ, а начинът на ползване се определя съобразно фактическото положение, включително и когато то е създадено в резултат на извършено незаконно строителство. Защитата срещу последното, ако то съставлява неоснователно действие, което пречи на съсобственика да упражнява своето право, се осъществява по реда на чл. 109, ал. 1 ЗС. Евентуалната промяна, вследствие уважаване на негаторен иск, на фактическата обстановка, при която е разпределено ползването на общата вещ, може да послужи като основание за преразглеждане на определения начин на ползване. Съобразно така възприетия вариант определените за ползване от страните дялове са разделени по линията АБВГД, като ищците ще ползват дял І с обща площ на дела 190 кв. м., от които незастроена площ от 100 кв. м., оцветена на скицата в жълт цвят, а ответниците ще ползват дял ІІ с 320 кв. м. обща площ на дела, оцветена в розов цвят, от които 127 кв. м. незастроена площ. Следва да се отбележи, че приетата от районния съд тройна експертиза, предлагаща вариант за разпределение на ползването в два дяла с приблизително равни площи - 242 и 263 кв. м., не отчита ползването от ответниците на изградените от тях сгради № 9 и № 10 /през последната се осъществява автомобилният подход с достъп до вътрешността на ползваната от ответниците дворна зона/ и ги включва в частта за ползване от ищците, поради което и не може да бъде съобразена при разрешаването на спора. Възприетият от настоящия състав вариант е единственият възможен, при който ползването на незастроената част ще се съобрази със съществуващото фактическо положение и без премахване на част от наличните постройки, а така също отговаря на изискването да осигури удобен начин за ползване и достъп както до имота, така и до построените в него сгради. При така определения начин на ползване е налице несъответствие между равните права на страните в общата вещ - по 1/2 ид. ч., и предоставените им за ползване части. Съдебната практика, обаче приема, че когато в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е невъзможно правата на страните да бъдат съобразени или това създава значителни неудобства, е допустимо да се получи несъответствие, като съсобственикът, получаващ за ползване по-голяма от притежаваната част от дворното място, ще дължи обезщетение съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС /решение № 41 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на ВКС, I-во г. о., по чл. 290 ГПК/. Така е и в разглеждания случай, в който констатираните обстоятелства относно обекта на собствеността не позволяват изравняване на частите за ползване и при това положение за съсобствениците, получаващи дял първи, ще възникне право за търсене на парично обезщетение. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите следва да се присъдят разноски по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 60 лева съобразно представените документи за заплатени държавна такса по касационната жалба и за разглеждането й по същество. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за настоящото касационно производство, вписани в списъка на претендираните разноски, не са представени, както не са представени доказателства и за заплатено адвокатско възнаграждение по представения в предходното касационно производство договор за правна защита и съдействие № 0254737 от 07.06.2012 г. /л. 36 по гр. д. № 509/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 436 от 21.10.2013 г. по в. гр. д. № 423/2013 г. на Софийския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на дворното място, съставляващо УПИ І-993 от кв. 29 по плана на [населено място], между Н. М. А. и Ц. Г. А., от една страна, и К. С. Г. и М. А. Г., от друга, съобразно приложение № 3 към заключението на съдебно-техническа експертиза с вещо лице арх. Г., като дяловете за ползване са разделени по линията АБВГД, както следва: Н. М. А. и Ц. Г. А. да ползват незастроената площ от 100 кв. м. от дял І-ви, оцветен в жълто, с обща площ на дела 190 кв. м., а К. С. Г. и М. А. Г. да ползват незастроената площ от 127 кв. м. от дял ІІ-ри, оцветен в розово, с обща площ на дела 320 кв. м., съобразно скицата на л. 57 по гр. д. № 566/2011 г. на Софийския окръжен съд, която е приподписана от настоящия състав на съда и следва да се счита неразделна част от решението. ОСЪЖДА Н. М. А. и Ц. Г. А. да заплатят на К. С. Г. и М. А. Г. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 60 /шестдесет лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: