Ключови фрази


Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 304

София, 07.06.2018 година



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ:
Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 3954 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б, гражданин на Република Италия, срещу въззивно решение № 126 от 10.07.2017 г. по възз. гр.д. № 207 /2017 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 46 /07.02.2017 г. по гр.д. № 102 /2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което са отхвърлени искове на жалбоподателя срещу В. Г. Л. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на вилна сграда в [населено място] и с правно основание чл.72,ал.1 ЗС за стойността на подобренията в размер на 46 767.15 лева (предявен като евентуален) и жалбоподателят е осъден за разноски.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.

Насрещната страна В. Г. Л. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост и по иск за парично вземане на стойност над 5000 лева, за които не съществува ограничение за касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Ищецът е завладял вилната сграда на 16.09.2003 г. и я е владял до месец октомври 2008 г., когато ответницата отказала да му прехвърли имота и е демонстрирала пред него, че тя е собственик като на 3.09.2008 . подала жалба до районна прокуратура В., за това, че Д. Б. е поискал от нея да му прехвърли къщата и след нейния отказ установила, че той е сменил ключалките, с което е потърсила защита на своите права като собственик пред компетентните държавни органи и Д. Б. е узнал за това през м. октомври 2008 г., когато е дал обяснения, поради което не може да се счита, че от този момент фактическата му власт е била спокойна. Прокуратурата е отказала да образува наказателно производство. На 19.04.2012 г. В. Л. е подала следваща жалба за това, че Д. Б. е извършил самоуправни действия, като се е самонастанил във вилата и самоволно е сменил брави и ключове и че към момента на подаване на жалбата той продължава да владее незаконно имота и препятства нейното право на собственост. На 6.11.2012 г. В. Л. е подала следваща жалба. Следователно след месец октомври 2008 г. фактическата власт върху имота е поддържана от ищеца с насилствени действия, със смяна на ключовете и ключалките от него и без съгласие на ответницата, извършени от него след изрично демонстрирани собственически претенции на ответницата. Поради това след месец октомври 2008 г. упражняваната от ищеца фактическа власт не може да се прецени като елемент на владение, а той е бил държател на имота и негова полза не е могла да тече придобивна давност по чл.79,ал.1 ЗС, а за времето от 16.09.2003 г. до 3.09.2008 г. (през което ищецът е осъществявал владение) несъмнено не е изтекъл 10-годишен срок за придобиване на имота по давност.

Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос : Подаване на жалба до прокуратурата от собственика на имота срещу владелеца на същия имот смущава ли владението на последния, правейки го неспокойно и прекъсва ли придобивната давност?

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът е обуславящ. Той е разрешен в противоречие с приетото в посочените от жалбоподателя: 1) решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 944 /2011 г. на ВКС, I г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, с което е прието, че: Спокойно е това владение, което не е установено с насилие; предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност; 2) решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д. № 260 /2012 г. на ВКС, I г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, с което в отговор на правен въпрос е прието, че: Владението е спокойно, когато не е установено и поддържано с насилие. Според чл.116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност съгласно чл.84 ЗС давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или с искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. с оглед изложеното придобивната давност не може да се счита за прекъсната с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота за връщане на имота на собствениците му. И в този случай владението остава необезпокоявано /несмущавано, непрекъснато/, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на имота на поведението на владелеца по отношение на имота.

С това са осъществени основания по чл.280,ал.1,т.2 (с противоречието с първото решение) и т.1 (с противоречието с второто решение) ГПК за допускане на касационно обжалване.

Жалбоподателят следва да заплати на ВКС сумата 960.34 лева държавна такса за разглеждане на касационната му жалба (25 лева по иска с правно основание чл.108 ЗС и 935.34 лева по иска по чл.72,ал.1 ЗС).

Воден от изложеното съдът


ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 126 от 10.07.2017 г. по възз. гр.д. № 207 /2017 г. на Пловдивския апелативен съд.

Указва и дава възможност на Д. Б. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства по делото, че е платил по сметка на ВКС сумата 960.34 лева (деветстотин и шестдесет лева и 34 ст.) държавна такса за разглеждане на касационната му жалба.

След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.