Р Е Ш Е Н И Е № 248 гр. София, 05 юли 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 396/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е по повод постъпило искане за възобновяване на съдебното производство по ч.н.д. № 1153/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна и в.ч.н.д. № 332/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Искането е депозирано от защитника на Д. Й. М. – адвокат О. Б., като в него се твърди, че при постановяване на съдебното решение във въззивното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като от съдебния акт не ставало ясно какво по размер наказание, наложено на М. с присъди, постановени от италиански съдилища, е приел да изпълнява АС – Варна. Нарушен бил и материалния закон - Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/. Твърдението се аргументира с довода, че липсвала самостоятелна Европейска заповед за арест /ЕЗА/, в която да бъде посочено изрично, че се иска предаване на Д. М. за общо определеното с акт на италианската прокуратура наказание в размер на 4 години, 5 месеца и 28 дни, поради което АС – Варна неправилно го е приел за изпълнение. На това основание се претендира алтернативно за възобновяване на съдебното производство, отмяна на горепосочените съдебни решения и връщане на делото за ново разглеждане, или за изменение на въззивното решение в частта, с която е прието, че се приема за изпълнение общото наказание по четирите присъди на италиански съдилища. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на Д. М., срещу която са издадени европейските заповеди за арест, поддържа искането за възобновяване, излага доводи относно неговата допустимост и основателност и пледира за уважаването му. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като въззивният съд правилно е приел за изпълнение четирите ЕЗА. Лицето, по отношение на което са издадени ЕЗА – Д. Й. М., редовно призована, не се явява в съдебното заседание. Върховният касационен съд, след като взе предвид доводите, изложени в искането, съобрази становищата на страните в съдебното заседание и след като се запозна с всички материали, приложени по делото, намери за установено следното: Компетентен орган по смисъла на ЗЕЕЗА – Прокуратурата на Република Италия при съда в гр. Лука, е изпратила на българските власти четири броя европейски заповеди за арест, с които се иска предаване на българския гражданин – Д. Й. М. за изтърпяване на наказания лишаване от свобода, наложени й с присъди, както следва: - Присъда № 1174/2019 г., /R..G.. № 5180/2017 - R.G. 1146/2018/, издадена от Първоинстанционен съд – гр. Лука на 18.06.2019, влязла в сила на 16.11.2019 г., с която Д. М. е осъдена за извършени престъпления в Република Италия на две години лишаване от свобода; - Присъда № 1035/2016 г. /R..G.. № 2796/2016, издадена от Първоинстанционен съд – гр. Ферера на 29.06.2016, потвърдена с присъда № 4414/2018 г., издадена от Апелативен съд – Болоня, влязла в сила на 18.11.2018 г., с която Д. М. е осъдена за извършени престъпления в Република Италия на десет месеца лишаване от свобода; - Присъда № 2539/2018 г. /R..G.. № 7674/2018 - R.G. 2928/2018/, издадена от Първоинстанционен съд – гр. Флоренция на 29.05.2018 г., в сила от 13.09.2018 г., с която Д. М. е осъдена за извършени престъпления в Република Италия на четири години лишаване от свобода; - Присъда № 6093/2015 г. /R..G.. № 17648/2015 - R.G. 7552/2015/, издадена от Първоинстанционен съд – гр. Флоренция на 14.12.2015 г., влязла в сила на 29.09.2017 г., с която Д. М. е осъдена за извършени престъпления в Република Италия на осем месеца лишаване от свобода. По повод постъпилите четири ЕЗА в Окръжен съд – Варна е образувано н.ч.д. № 1153/2022 г., по което е постановено решение № 207/24.10.2022 г. С това решение първоинстанционният съд на основание чл. 40, ал.1, т. 4 от ЗЕЕЗА отказал да изпълни ЕЗА на Прокуратурата – гр. Лука, Република Италия, приел да приведе в изпълнение наложените на М. наказания лишаване от свобода с посочените четири присъди, изменил мярката й за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ и разпоредил решението да се изпрати незабавно на Окръжна прокуратура – Варна за внасяне на предложение по реда на чл. 457, ал. 2 – 5 от НПК. По протест на ОП – Варна, подаден срещу решението на ОС – Варна, е образувано в.н.ч.д. № 332/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С решение № 171/12.12.2022 г., постановено по същото дело, въззивният съд изменил първоинстанционното решение, като на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЕЕЗА приел за изпълнение наказанието лишаване от свобода, наложено на М. с четирите присъди на италианските съдилища, групирано с акт на Прокуратурата на Република Италия общо за срок от 4 години, 5 месеца и 28 дни. Искането за възобновяване на съдебното производство по посочените дела и отмяна на съдебните решения, постановени по тях, макар и подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, е недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане. В разпоредбата на чл. 419 от НПК изчерпателно са посочени видовете съдебни актове, които подлежат на проверка по реда на възобновяването, регламентиран в глава ХХХІІІ на НПК. Това са влезлите в сила присъди и решения, постановени в производствата по реда на НПК, определенията по чл. 112, ал. 3, чл. 243, ал. 6, т.1 и 2, чл. 382, ал.7, както и определенията и разпорежданията по чл. 341, ал.1 от НПК. Решенията на съда, постановени в съдебни производства, образувани и водени по процедура, регламентирана в други закони /извън НПК/, каквито са тези, чиято отмяна се иска / по чл. 44, ал. 8, вр. с чл. 40, ал.1, т. 4 от ЗЕЕЗА/ не подлежат на проверка чрез извънредния способ на възобновяването и това е ясно видимо от разпоредбата на чл. 419 от НПК. С оглед на изложеното искането за възобновяване следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо. Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че в свои решения ВКС е изяснил какъв е характерът и естеството на производството по чл. 44, ал. 8 от ЗЕЕЗА /реш. №147 по н.д. № 586/2019 г., ІІ н.о.; реш. № 67 по н.д. 162/2021 г. на ІІІ н. о.; реш. № 171/2016 г. по н.д. № 647/2016 г. на ІІ н.о./. В това производство се решават въпроси от тъй нар. „междинен характер“ относно изпълнението на ЕЗА, издадена от друга държава - членка по отношение на български гражданин или лице, което живее или постоянно пребивава в Република България, с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане. Касае се за „производство в производството“ /П. Панова, „Европейска заповед за арест“/, в рамките на което се извършва преценка за наличието на условията по чл. 36 от ЗЕЕЗА, основанията за отказ по чл. 39 или други факултативни основания за отказ по чл. 40 от ЗЕЕЗА /различни от това по ал.1, т. 4/. В същото производство се преценява дали да бъде изпълнена ЕЗА или да се откаже, като се приеме за изпълнение на наказанието лишаване от свобода или друга мярка, изискваща задържане, когато лицето е гражданин или живее и пребивава на територията на замолената държава - членка. Посочената процедура цели въвеждането на облекчен режим между държавите - членки на ЕС при изпълнението на наказания лишаване от свобода, наложени с влезли в сила присъди или други мерки, изискващи задържане, обусловен от взаимното доверие между отделните съдебни системи, гарантиращи спазването във висока степен на правата на гражданите на ЕС. На тази основа е дадено право на замолената държава – членка да откаже предаването на свой гражданин или на лице, териториално обвързано с нея, като приеме да изпълни на своята територия наказанието лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, наложени от правораздавателните органи на молещата държава / чл. 40, ал.1, т. 4 от ЗЕЕЗА/. Особеното на съдебния акт, постановен по реда на чл. 44, ал. 8, вр. с чл. 40, ал.1, т. 4 от ЗЕЕЗА е, че с него се прави отказ да се изпълни ЕЗА и се приема за изпълнение присъдата, постановена от съда на молещата държава. С него не се решават въпросите, свързани с изпълнението на наказанието, наложено с присъдата на държавата, издала ЕЗА, като те са предмет на друга процедура – тази по чл. 457, ал. 2 - 5 от НПК, към която препраща чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА. С определението, постановено по реда на чл. 457, ал. 2 от НПК, съдът се произнася по въпросите, визирани в ал. 3 - 6 на същата норма, като в него се посочват – приетата за изпълнение присъда, номерът на делото, по което е постановена, текстът от закона на Република България, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление, срокът на наложеното от чуждестранния съд наказание лишаване от свобода, първоначалният режим на изтърпяване на наказанието, приспаднатата част от срока на наказанието, приспадането на предварителното задържане и изтърпяната част от наказанието, допълнителните наказания. Това определение може да се обжалва, като след влизането му в сила съобразно разпоредбата на чл. 419, ал.1, вр. с чл. 341, ал.1 от НПК подлежи и на възобновяване по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Изложеното налага извода, че решението по чл. 44, ал. 8 е обвързващо за процедурата по чл. 457 от НПК единствено по отношение на приетата за изпълнение присъда, за която е издадена ЕЗА, чието изпълнение е отказано, но не и по отношение на останалите въпроси, свързани с нейното изпълнение, посочени по – горе. Именно поради това определението по чл. 457, ал.2 от НПК, а не решението по чл. 44, ал.1, т. 8, вр. с чл. 40, ал.1, т. 4 от ЗЕЕЗА, подлежи на възобновяване. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Д. Й. М. за възобновяване на съдебното производство по ч.н.д. № 1153/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна и по в.ч.н.д. № 332/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.