1
Р Е Ш Е Н И Е № 655
София, 02 февруари 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
КЕТИ МАРКОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 636/2010 година.
Производството е образувано по искане на осъдения Иван С. Г. за възобновяване на нохд № 2506/2009 год. по описа на Варненския районен съд, отмяна на постановената по него присъда № 545 от 12.10.2009 год., както и на решение № 120 от 01.04.2010 год. по внохд № 1571/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което присъдата е потвърдена.
От саморъчно изготвената от Г. жалба, с която той моли делото да се върне за ново разглеждане, може да се извлече основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият лично, както и служебно назначеният му защитник поддържат искането, като в представените писмени бележки развиват подробни доводи по основанията за възобновяване на делото. Осъденият оспорва обвинението, по което е осъден с твърдението, че не е извършил визираното в обвинителния акт престъпление.
Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
С присъда № 545/12.10.2009 год. по нохд № 2506/2009 год. на Варненския районен съд подсъдимият Иван С. Г. е признат за виновен в това, че на 20.09.2008 год. в[населено място], обл. В., при условията на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол-С. Т. В., родена на 06.05.1990 год., като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 5, във вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 и чл. 54 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода, като е определено наказанието да се изтърпява в затвор при първоначален „Строг” режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварителното задържане на осъдения по взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 21.09.2008 год.
С решение № 120 от 01.04.2010 год. по внохд № 1571/2009 год. на Варненския окръжен съд присъдата е потвърдена изцяло. Член от въззивния състав е изразил мотивирано особено мнение, в което изложил съображения, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин и поради това подсъдимият следва да бъде оправдан.
Искането е допустимо: направено е от лице имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред и по същество е основателно.
Обосноваността на фактическата констатация на основата, на която подсъдимият е бил признат за виновен по обвинението по чл. 152, ал. 3, т. 5, във вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК, а именно, че при условията на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол-С. Т. В., като я принудил към това със сила, е била оспорена от защитата пред въззивната инстанция. Окръжният съд изцяло и безусловно е възприел дадените от свидетелката В. показания като източници на информация, относно правнорелевантните факти и подкрепящи тезата на обвинението, че подсъдимият е извършител на престъплението, в което е обвинен. В тази връзка от защитата са изложени подробни възражения относно оценката на показанията на свидетелката В., а и като цяло на останалите данни по делото, които според защитата са опровергавали обвинителната теза.
Въззивният състав е провел съдебно следствие като повторно е разпитал свидетелката В. за развилите се на 19 срещу 20.09.2009 год. събития, които довели до оплакването й в полицията, че е била изнасилена от подсъдимия. Същевременно, разпитът на свидетелката не е проведен детайлно и задълбочено по всички факти, относими към предмета на доказването, въпреки противоречията в част от показанията на тази свидетелка с други доказателствени източници и тези не са преодолени, тъй като не са били съпоставяни и анализирани.
Така например, в досъдебното производство, В. е била разпитана два пъти-на 20.09.2008 год. от дознателя /л. 60-62/ и на същата дата пред съдия/л. 52-56/, които показания са били приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 и по чл. 281, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 4 от НПК и ценени от съда в мотивите на присъдата.
В тези показания свидетелката е изложила изключително важни данни, а именно: „…Когато чичо ми си направи кефа, като аз бях цялата лепкава и мокра и чаршафа също имаше петна и ми каза да отида на другото легло и да се облека”/ - л. 55 от дознанието/; „…и не знам дали се изпразни в мен, но като се отдръпна по-късно бях мокра отдолу”/л. 61 гърба/.
На 20.09.2008 год. по подадения от В. сигнал органите на полицията извършили оглед на местопроизшествието - обитаваното от подсъдимия жилище и иззели веществени доказателства - чаршафа постлан върху леглото на Г. и неговите слипове, които /заедно с предадените от В. на 20.09.2008 год. червени дантелени дамски боксерки/ впоследствие били предмет на експертно изследване, което не установило по тях сперматозоиди.
На следващо място, е налице заключението на съдебномедицинската експертиза, че при освидетелстването на В. не са открити механични увреждания по главата, тялото, крайниците и в областта на половия орган и заключението на експерта провел изследване по метода на Д. профилирането, при което той констатирал, че предоставените му обекти-нокти от В. и нокти на Г. не се наблюдава наличие на допълнителен биологичен материал съответно-върху ноктите на В. липсва биологичен материал от Г., а върху тези на Г. от В..
Не е извършена цялостна преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и обусловеност, при нарушение разпоредбата на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. Нарушен е основният принцип по чл. 13, ал. 1 от НК, който задължава съда в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. За да не възприеме тезата на защитата съдебният състав е отдал изключителна тежест на показанията на свидетелката В., като останалата част от доказателствата и доказателствените средства опровергаващи обвинението изцяло са игнорирани като не са били обсъждани и съпоставяни помежду им. При наличието на противоречащи и взаимноизключващи се версии за фактите е задължителна съвкупна преценка на правдоподобността на гласните доказателствени източници и проверка на всички обстоятелства по делото, което процесуално изискване не е изпълнено от въззивната инстанция.
Касационният състав не може да ревизира вътрешното убеждение на съда при вземане на решението, но следи за спазване на процесуалните правила при неговото формиране. Едностранчивият подход, проявен от окръжния съд при преценка достоверността на събрания доказателствен материал, съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, защото е ограничено правото на защита на осъдения като подсъдим. Като последна по същество, въззивната инстанция е била длъжна: а/ да провери внимателно доказателствената съвкупност; б/да анализира същата, като открои противоречията в нея, / което практически не е било сторено от районния съд/, и да изрази своето становище по фактите, включително по оспорваният от защитата, че подсъдимият не е осъществил полов акт[населено място], а още повече с употребата на сила; в/да изложи разумни правни аргументи, защо подкрепя изложената фактология на деянието, която е била и определяща за съставомерността, а не само да се задоволи да констатира, че те са били обстойно обсъдени от районния съд и изводите му се споделят.
Съдържанието на мотивите на въззивното решение не само не се съвместява с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК, но и като цяло демонстрира категорична неправилност на процесуалния подход при изпълнение на задълженията на окръжния съд като въззивна инстанция съобразно чл. 314 ал. 1 от НК.
На основата на изложеното дотук, ВКС намира, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като практически не е изпълнил задълженията си като въззивна инстанция, предвидени в чл. 314 ал. 1 от НПК, нито е отговорил в пълнота на възраженията на защитата в противоречие с изискването на чл. 339 ал. 2 от НПК, касаещи фактическата и правна обоснованост на обжалваната присъда.
От изложеното е видно, че въззивният състав е нарушил и императивната разпоредба на чл. 107, ал. 3 и 5 НПК, задължаваща го да проверява не само доказателствата, които го разобличават, но и тези оправдаващи подсъдимия. Последните в значителна част са останали вън от дейността на съда по събиране, изследване и проверка на доказателствата. Анализът на версията за несъставомерност на деянието от страна на подсъдимия, която е поддържана от защитата пред въззивната инстанция, както и начинът на интерпретация на събрания доказателствен материал от въззивния съд е в противоречие с изискването за цялостна проверка на събраната доказателствена съвкупност. Липсата на прецизен и съвкупен анализ на доказателствения материал с еднопосочната аргументация, че показанията на пострадалата са логични и убедителни по своя характер, поради което са получили кредит на доверие, не е изпълнение в пълен обем на изискванията на процесуалния закон.
Поради това и не може да бъде проверено доколко материалният закон е бил приложен правилно. В. това определя, че е налице основанието по чл. 425 ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК за възобновяване на въззивното производство и връщане на делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на съдебното заседание.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искането на осъдения за възобновяване на делото е основателно и следва да бъде уважено, като делото се върне за ново разглеждане на окръжния съд от стадия на съдебното заседание.
При новото разглеждане въззивният съд следва да провери цялостно първоинстанционната присъда, като надлежно да обсъди доказателствената съвкупност и посочи въз основа на какви доказателства приема конкретни фактически положения за установени, включително тези оспорени от защитата, като съответно отговори и на възраженията, поставени във въззивната жалба.
С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 1571/2009 год. на Варненския окръжен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него решение № 120 от 01.04.2010 год. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от фазата на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|