9 Р Е Ш Е Н И Е № 170 София, 06.04.2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2506 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по две касационни жалби на „Завод за асинхронни електродвигатели” АД, [населено място], представлявано от адв. О. Ш., срещу решение № 1541 от 21.06.2018г. по в.т.д. № 5001/2017г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав, с което е обезсилено решение № 4176 от 13.06.2017г. по гр.д .№ 12895/2015г. на СГС, ГК, І-7 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. С обезсиленото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл.55, ал.1 ЗЗД против Министерство на финансите за заплащане на сумата 377 962 щатски долара, претендирана като надвнесени лихви по договор от 04.10.1999г. за уреждане на задълженията към държавата. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК не е обсъдил всички възражения и доказателства, които установяват правнорелевантните факти. Твърди още, че въззивният съд, след като е оставил исковата молба без движение с указания за уточняването й, а след това е насрочил делото за разглеждане в открито заседание, на което е дал ход на устните състезания, впоследствие, без да отмени дадения ход по същество, едва в диспозитива на решението си е обезсилил първоинстанционното решение, с което е поставил въззивника – касатор в настоящото производство, в положение на процесуална изненада. Излага твърдения за несъответствие на фактическите констатации на въззивния съд със събрания доказателствен материал, което е довело до необоснован извод, че исковата молба е нередовна поради непосочване на надлежния процесуално легитимиран ответник. Счита за необоснован и извода, че надлежен ответник е НАП, както и извода относно материалния носител на вземанията. Сочи, че не е обсъдено възражението му, че по силата на чл.12, чл.12а и чл.13 ЗУНК държавата е осъществила делегация на Министерство на финансите, представлявано от министъра на финансите, на дейностите по договаряне на размерите, сроковете и условията на изплащане и контрола на договорите за изплащане на дълговете на държавата по ЗУНК, т.е. по силата на закона е създадена процесуална субституция в лицето на МФ в полза на държавата. Счита, че не е съобразена и нормата на чл.31, ал.1 ГПК, уреждаща представителството на държавата в гражданския процес, според която министърът на финансите е пасивно легитимиран да я представлява и да отговаря по предявените срещу нея искове. Твърди, че НАП не разполага с обща представителна власт, а само с такава, възложена й от държавата по извършване на конкретни действия по установяване, обезпечаване и събиране на държавни вземания. Счита, че възложеното на агенцията по силата на чл.3, т.3 ЗНАП правомощие да събира публични вземания на държавата не я прави страна в исковото производство, образувано по повод събрани суми за такива задължения, както и че по силата на чл.12в ЗУНК НАП е натоварена единствено със задължението по събирането и установяване на държавните вземания по този закон. Сочи, че не е обсъдено и възражението, че сумите по договорите, сключени по ЗУНК, се отнасят съгласно чл.16, ал.1 от Закона за публичните финанси в държавния бюджет и НАП не става техен притежател, както и че съгласно чл.12, ал.1 от Закона за публичните финанси министърът на финансите администрира централния бюджет и само въз основа на закон или административен акт отделни постъпления и плащания могат да се администрират от други бюджетни организации извън системата на МФ. Поддържа, че въззивният съд превратно е изтълкувал и приложил чл.1, чл.12 и чл.13 ЗУНК, като неправилно е приел, че макар държавата да е носител на правото на вземане, по иска по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на надвзетото следва да отговаря НАП, който няма качеството на разпоредител с бюджета, вместо МФ, което, освен че е страна на договора но ЗУНК, е и процесуален субституент на държавата, неин процесуален представител по смисъла на чл.31 ГПК и първостепенен разпоредител с бюджетните средства. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД против държавата, представлявана от Министерство на финансите. Ответникът Министерство на финансите оспорва касационната жалба. Поддържа, че в касационната жалба ищецът за първи път твърди, че искът е предявен против държавата, представлявана от Министерство на финансите, като единствено в молба във въззивното производство е направил опит да уточни срещу кого е насочен искът, излагайки объркани, нелогични и непоследователни твърдения, в резултат на които напълно са смесени фигурите на МФ, НАП, държавата и министъра на финансите. Счита, че е недопустимо в касационната инстанция да се сочи нов ответник, като се санират допуснати процесуални пропуски. Сочи, че иск срещу държавата, представлявана от министъра на финансите, на практика е нов иск, по който ответникът би навел различни възражения. Поддържа още, че в гражданския процес държавата не може да бъде представлявана от Министерство на финансите. Излага съображения за неоснователност на оплакването на касатора за допуснати от възивния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Счита за правилен извода на въззивния съд, че НАП е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като именно агенцията е администратор на публичните и частните държавни вземания и поради това е наясно с конкретните размери на вземането и начина на изчисляването и събирането му, при нея се намират всички относими документи, които биха били релевантни в един процес, в който се твърди събиране в повече на дължимото. Сочи, че това важи с още по-голяма сила по настоящото дело, по което се твърди събиране на лихви повече от дължимото въз основа на издадени актове за установяване на частни държавни вземания, които са били обжалвани и страни в процеса са били дружеството и НАП. Оспорва твърдението на касатора, че МФ е процесуален субституент на държавата, като твърди, че разпоредбите на ЗУНК не създават такава изрична законова делегация и МФ няма правомощия във връзка с изпълнението на задълженията на дружествата по договорите по ЗУНК. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. С определение № 528 от 31.07.2019г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния материалноправен въпрос: „Кой е пасивно легитимиран ответник по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сума, основан на твърдения, че претендираната сума е надплатена по договор за уреждане на задълженията към държавата, произтичащи от необслужени кредити към търговски банки, договорени до 31.12.1990г., сключен по реда на ЗУНК?“ Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен против МФ с твърдение, че с тристранен договор от 04.10.1999г. между МФ, МП и „Елпром Зед” АД /праводател на ищеца/ валутният дълг на последното дружество към „Балканбанк” АД бил преоформен по реда на ЗУНК; че през годините били постановени съдебни решения, с които са решавани спорове за наказателни лихви и оспорване на актове за установяване на частно държавно вземане, както и че с решение на САС бил установен действителният размер на задълженията. Приел е, че искът е основан на твърдение на ищеца, че е надвнесъл значителна сума пари, която следвало да бъде възстановена. С оглед на това въззивният съд е приел, че ищецът се позовава на права, които са възникнали на основание плащане след постановяване на съдебни решения по реда на чл.87, ал.3 ЗСДВ /отм./ по искове на ищеца срещу АДВ и извършено според него надплащане - плащане в повече от установените по основание и размер главница, лихви и наказателни лихви. Посочил е, че с разпореждане е дал възможност на ищеца да отстрани констатираната нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, и да посочи надлежен ответник според твърденията в исковата молба, която нередовност обаче не е била отстранена. Въззивният съд е счел, че посочените основания в исковата молба относно надвнесени суми след установяването им като дължими на основание акт за установяване на частно държавно вземане по ЗУНК не сочат на легитимиран процесуално ответник Министерство на финансите. Приел е, че ищецът се позовава на договор за преоформяне на необслужвани задължения към банки, сключен между държавата, представлявана от министъра на финансите, праводателя на ищеца и банката – кредитодател, като в случая МФ не действа в самостоятелно качество като държавно учреждение, в чийто патримониум възникват права и задължения, а действа като представител на държавата – извод, който според въззивния съд следва от сключения договор и от чл.8, чл.10, ал.1 и чл.12, ал.1 ЗУНК. Изложил е съображения, че със сключения по ЗУНК договор задължението на ищеца е станало задължение към държавата, а обстоятелството, че МФ е сключило договора, не легитимира това лице като ответник. Посочил е, че в исковата молба е изложено твърдение, че вземанията по ЗУНК са установени от АДВ с актове за установяване на частно държавно вземане, като въз основа на последния такъв е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и са издадени заповед и изпълнителен лист. Посочил е още, че ищецът се позовава и на решение по иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗСДВ /отм./, заведен от Агенция за събиране на държавни вземания, както и на решение по дело, по което са отхвърлени предявени от НАП искове за установяване дължимост на сумите по договора по ЗУНК. Взел е предвид, че според твърдение на ищеца дългът бил изцяло погасен към 15.01.2014г., като последното плащане било извършено след приключване на устните състезания. Анализирал е разпоредбите на чл.1, чл.10, ал.1 и чл.12, ал.1 ЗУНК, чл.87, ал.1, т.1 ЗСДВ и чл.162 и чл.163 ДОПК и е приел, че носител на вземането по ЗУНК е държавата, но носител на правото да събира вземането е НАП, правоприемник на АДВ, като има право да управлява това вземане и да извършва действия по отношение на него. Заключил е, че носител на вземането е станала НАП, въпреки че държавата е носител на материалното право. Поради това е достигнал до извод, че страна в процеса като оправомощена от закона е НАП, натоварена по изрична разпоредба да събира вземанията. Приел е, че след като плащанията са извършвани с компенсаторни и други платежни инструменти, като събирането е ставало от НАП, то надлежна страна в процеса е именно агенцията като страната, получила сумите, при спора относно неоснователно платените суми. Въззивният съд е посочил, че процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, и след като не е била отстранена нередовността на исковата молба, то следва да се конституира в процеса надлежният ответник. Поради липса на проведено производство против този ответник в първата инстанция, въззивният съд е счел, че постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане с участие на надлежния ответник и да започне от фазата по връчване на препис от исковата молба и доказателствата на надлежния ответник. По поставения материалноправен въпрос настоящият състав намира следното: Законът за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г. /ЗУНК/, регламентира преоформяне на посочените от него в чл. 1 кредити като задължения към държавата и издаването на държавни дългосрочни облигации срещу тези кредити при установени в закона условия. Съгласно чл.10, ал.1 ЗУНК, след уведомлението по предходния член от търговските банки за преоформянето, сумите по кредитите и неплатените по тях лихви, държавните предприятия, кооперациите на инвалиди, фирмите и търговските дружества в седемдневен срок отразяват преоформените им задължения. Поради това следва да се приеме, че преоформянето на посочените задължения като задължения към държавата настъпва по силата на закона. Размерът, падежът, условията за погасяване и другите елементи на всяко едно конкретно задължение се регламентират чрез сключване на договор между Министерство на финансите, оправомощения от Министерския съвет орган и държавното предприятие, но договорът по чл. 12 ЗУНК не е елемент от фактическия му състав /в този смисъл решение № 661 от 31.10.2008 г. по т. д. № 284/2008 г. на ВКС, ТК, II о./. В чл.12в ЗУНК е предвидено, че събирането и установяването на държавните вземания по този закон се осъществяват от Националната агенция за приходите. В този смисъл са и разпоредбите на чл.3, ал.7, т.1 ЗНАП, чл.87, ал.1, т.1 ЗСДВ /отм./ и чл.163, ал.2 вр. чл.162, ал.4 ДОПК. Поради това възникналите спорове във връзка с установяване на размера на подлежащите на събиране от НАП частни държавни вземания, възникнали по реда на ЗУНК, се разрешават с участието на този орган, натоварен с функциите по установяване, обезпечаване и принудително събиране на частни държавни вземания. В случай, че са платени недължимо суми, надхвърлящи действително дължимите за погасяване на възникнали по реда на ЗУНК задължения, надплатилият длъжник може да защити правата си с иск по чл.55, ал.1 ЗЗД. Фактическият състав на този иск изисква предаване, съответно получаване на нещо, при липса на основание, т.е. преминаване на блага от имуществото едно лице в имуществото на друго при липса на основание. Материалноправната легитимация е обусловена от титулярството на гражданското правоотношение. Поради това материалноправно легитимирани по предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД са лицето, което е предало имущественото благо, и лицето, което е получило такова, т.е. лицата, в чието имущество са рефлектирали последиците от преминаването на благото. Тъй като вземането, възникнало по реда на ЗУНК, принадлежи на държавата, в хипотезата на надплащане на суми за погасяване на такова вземане носител на задължението за връщане на надплатените суми е държавата. Дори и за установяване на размера на задълженията по ЗУНК да са водени спорове във връзка със съставени актове за частни държавни вземания с участието на АДВ и НАП, това обстоятелство не обуславя различен извод. Възлагането на събирането и установяването на държавните вземания по ЗУНК на НАП безспорно не прави агенцията титуляр на подлежащите на събиране вземания и предмет на установяване в производствата по възникналите спорове са вземания на държавата, а не собствени вземания на органа, оправомощен от закона да ги събира. Последиците от събирането на вземанията рефлектират не в патримониума на НАП, а в патримониума на титуляра на вземанията – държавата. Липсва и специална законова норма, която да обуславя участието на НАП като самостоятелна страна в производство по иск за връщане на надплатени суми за погасяване на задължения по ЗУНК вместо държавата, която е носител на вземането и в чийто патримониум е рефлектирало извършеното без основание преминаване на имущество. По същите съображения не е носител на задължението за връщане на надплатената сума и Министерство на финансите, с което е сключен договор на основание чл.12 ЗУНК. С този договор съгласно посочената разпоредба се уреждат размерът, падежът, условията на погасяване и другите елементи на всяко едно конкретно задължение, но договорът няма за последица промяна на носителя на вземането, който е държавата. Поради това материалноправно легитимирана да отговаря по иск за връщане на недължимо заплатени суми за погасяване на задължения по ЗУНК е държавата, представлявана съгласно чл.31 ГПК от министъра на финансите. Изложените съображения обуславят следния отговор на поставения материалноправен въпрос: Материалноправно легитимиран ответник по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сума, претендирана като надплатена над действително дължимата сума за погасяване на възникнали по реда на ЗУНК задължения, е държавата, представлявана от министъра на финансите. По основателността на касационната жалба. В исковата молба ищецът „Завод за асинхронни електродвигатели“ АД е изложил твърдения, че в резултат на извършени с платежни инструменти депозитарни разписки и сертификат за собственост на държавни дългосрочни облигации са погасени изцяло задълженията му по ЗУНК, уредени с договор от 04.10.1999г., както и че е надвнесъл значителна сума над дължимата поради неправилно изчисляване на лихвата за просрочие, поради което е предявил против Министерство на финансите иск за надплатената сума в размер на 377 962,40 щатски долара. С постановеното по делото първоинстанционно решение предявеният иск е отхвърлен. Въззивният съд, сезиран с подадена от ищеца въззивна жалба, с определение от 30.10.2017г. е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като с оглед изложените обстоятелства в исковата молба и насочване на иска против Министерство на финансите, е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума. Приел е, че от изложените обстоятелства в исковата молба и при приложение на нормата на чл.163, ал.2 ЗОПК, чл.3, т.9 ЗНАП и чл.12в, ал.1 ЗУНК, заявеното като спорно материално право не сочи Министерство на финансите като надлежно процесуалноправно легитимиран ответник. Поради това е оставил исковата молба без движение и е дал възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба в съответствие с мотивите на определението. В отговор на указанията на съда ищецът е посочил, че предмет на иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД е връщане на полученото без основание въз основа на тристранен договор от 04.10.1999г., сключен между Министерство на финансите, Министерство на промишлеността и дружеството – длъжник. Посочил е, че държавата е делегирала на министъра на финансите, представляващ МФ, дейностите по договаряне размерите, сроковете и условията на изплащане на дълговете по ЗУНК, което според него е индиция, че този правен субект е страна по договора и че именно той се явява процесуален субституент на държавата. Посочил е, че извод, че представител на държавата е министъра на финансите, следва и от ЗУНК – чл.12г, ал.2, а също и от чл.31 ГПК. Поради това поддържа, че в случая и с оглед изложените от него фактически обстоятелства в тяхната логическа последователност, именно министърът на финансите е процесуалноправно дееспособен да отговаря по иск, насочен срещу държавата. Направил е искане, ако въззивният съд счете за допустимо, да привлече наред с първоначалния ответник – министъра на финансите в качеството му на представляващ държавата и ръководещ МФ, и втори ответник – НАП. С оглед дадения отговор на значимия за делото материалноправен въпрос, материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск, е държавата, представлявана от министъра на финансите. Процесуалната легитимация на страните по спора се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. В настоящия случай в отговор на дадените от въззивния съд указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, изразяващи се в противоречие между обстоятелствената част и петитума с оглед посочения ответник, ищецът е представил молба, изявленията в която, макар и непрецизно формулирани, дават основание да се приеме, че предявеният иск е насочен против държавата, представлявана от министъра на финансите, като носител на задължението по спорното материално правоотношение. Съгласно постоянната практика на ВКС, която настоящият състав споделя – решение № 181 от 14.06.2012г. по гр.д. № 96/2912г. на ВКС, ГК, II г.о., „определянето на конкретния правен субект, който да вземе участие в съдопроизводствените действия, е въпрос не на процесуална легитимация, а на процесуално представителство, което по отношение на държавата е уредено в закона по императивен и нетърпящ отклонения начин. Независимо кой държавен орган е предизвикал правния спор, пред съда държавата се представлява поначало от министъра на финансите, а при спор за недвижими имоти - държавна собственост представителството се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството /чл.31 ГПК/. Обстоятелството, че в исковата молба е посочен ненадлежен представител на държавата, не прави процеса недопустим, нито исковата молба- нередовна, защото в изпълнение на основополагащия за процеса принцип за законност /чл.5 ГПК/ съдът е длъжен служебно да приложи императивните законови правила относно представителството на държавата, като конституира надлежния й представител.“ Поради това са без значение за редовността на исковата молба изявленията на ищеца, че в настоящото производство държавата като ответник по предявения иск следва да се представлява от Министерство на финансите. Първоистанционното производство е проведено и решението е постановено с участието на Министерство на финансите като ответник по иска. С оглед проведената във въззивното производство процедура по отстраняване на нередовност на исковата молба, първоинстанционното решение се явява постановено срещу ненадлежен ответник. В този случай съгласно т.5 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск против надлежния ответник, съгласно направеното във въззивното производство уточнение. По изложените съображения, макар даденият от въззивния съд отговор на поставения материалноправен въпрос да е в отклонение от възприетото от настоящия състав, като краен резултат въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да разгледа предявения по чл.55, ал.1 ЗЗД иск срещу посочения ответник – държавата, представлявана от министъра на финансите, съгласно дадените с настоящото решение указания. При този изход на спора на касатора разноски не следва да се присъждат. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1541 от 21.06.2018г. по в.т.д. № 5001/2017г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав. ОСЪЖДА „Завод за асинхронни електродвигатели” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Министерство на финансите, [населено място], [улица] сумата 200 лева /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл.78, ал.8 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: