Р Е Ш Е Н И Е
№ 270/2017 г.
гр.София, 16.02.2018 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 284 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Р. Ж. М., чрез адв. В. Б., срещу въззивно решение № 144/04.10.2016 г. на Апелативен съд В., постановено по в. гр. д. № 354/2016 г. в частта, с която искът му по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 1 500 лв., ведно с лихва върху главницата, считано от 23.11.2012 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.
Касаторът излага съображения за неправилност, поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен изцяло иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Счита, че размерът на обезщетението e определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД, като не отговаря и на възприетия критерий за справедливост в съдебна практика.
Насрещната страна П. на Р. Б. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание, чрез прокурор С. от Върховна касационна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд, като изменил решението на първостепенния съд, осъдил П. на РБ да заплати на Р. Ж. М. обезщетение в размер на 1500 лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и лихва върху главницата, считано от 23.11.2012 г. до окончателното издължаване. Отхвърлил е претенцията за главница за разликата до претендираните 26000 лв., както и изцяло иска по чл. 86 ЗЗД за периода 21.04.2011 г. – 23.11.2012 г., като погасен по давност.
Касационно обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.) по материалноправния въпрос как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД поради противоречие между постановеното по настоящото дело и друго решение на Варненския апелативен съд - № 127/19.07.2016 г., постановено по въззивно гр.д. № 310/2016 г. С последното, по иск на Д. Н. В., съдът е определил обезщетение в размер на 7000 лв. В. е привлечен като обвиняем, заедно с Р. Ж. М., по едно и също обвинение, взети са им едни и същи мерки за неотклонение и двамата са оправдани с присъда № 34/2011 г. на Провадийския районен съд, постановена по нохд № 528/2008 г. Продължителността на наказателното производство спрямо двамата е еднаква, видът на неимуществените увреждания е една и съща, без да са установени различия в интензитета и продължителността на негативните преживявания.
В обжалваното решение, съдът, за да постанови крайния резултат, е взел предвид тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението – лъжествидетелстване, което не е тежко; интензивността на процесуалните действия спрямо подсъдимия - невисока – извършен един разпит в досъдебното производство и две процесуални действия по приличането му като обвиняем и предявяване на разследването, повеждане на четири съдебни заседания в съдебното производство, приключване на делото в една съдебна инстанция; наложената мярка за неотклонение – най-леката - „подписка“, която не е ограничила правата му; постановяване на оправдателна присъда още в първа инстанция; продължителността на наказателното производство – около три години, т.е. приключило е в разумен срок; личността на пострадалия; причинените негативни преживявания в емоционален и психологичен план – чувство на унижение, притеснение, стрес и безпокойство, тревога за резултата от делото; интензивността на негативните изживявания – в случая ненадвишаващ обичайното; претърпени ли са болки и страдания извън обичайните по вид, продължителност и сила – не е установено повдигнатото обвинение да се е отразило трайно и негативно в отношенията с роднините, семейството и в близкото обкръжение от приятели и социална среда, нито е уронен престижа и авторитета му в обществото, делото не е било разгласено и незаконното обвинение нее довело до някакви трайни последици и отражение в живота му занапред. Съдът, също така е посочил, че при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва да вземе предвид икономическото обстановка и стандарт на живот в страната. Посочил е още, че установените негативни преживявания не са били вследствие единствено на воденото наказателно производство за лъжествидетелстване, а и на друго наказателно производство срещу него за самоуправство.
Във въззивно решение № 127/19.07.2016 г. по въззивно гр.д. № 310/2016 г. съдът е определил обезщетение в размер на 7000 лв., като е посочил, че е преценил продължителността на воденото срещу пострадалия наказателно производство в рамките на 3 години; вида на взетата мярка за неотклонение „подписка“, която е най-леката и без значително отражение върху начина на живот и психичното състояние на пострадалия.
По материалноправния въпрос как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД има формирана трайна и непротиворечива съдебна практика. Обобщено, налага се разбирането, че справедливият размера на паричното обезщетение на неимуществено увреждане, се извлича от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства. Тези обстоятелства в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина на живот, ценностна система и обичайната среда на пострадалия; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на пострадалия, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението; постановени осъдителни присъди; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Съдебното минало и наличието други предишни осъждания, како е изяснено напр. в решение № 376/21.10.2015 г. по гр.д. № 514/2012 г. на IV г.о. на ВКС, следва да бъдат отчетени при преценка на личността на ищеца, която, ведно с начина му на живот, интереси, средата му, трудовата биография, обуславят и интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение.
Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от общественоикономическите условия в страната, като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер. Размерът на присъденото обезщетение също така, не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
Ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над или под обичайния размер – така напр. в решение № 165 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 288/2015 г., III г. о.
При така наложеното тълкуване на чл. 52 ЗЗД приложението му в аналогични хипотези е съобразено от съдебния състав на Варненския окръжен съд, по настоящото дело. Отчетени са всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, имащи отношение към справедливото обезщетяване на пострадалия от незаконното обвинение. В решение № 127/19.07.2016 г., постановено по въззивно гр.д. № 310/2016 г. съдът не е обсъдил интензивността на процесуалните действия спрямо подсъдимия, това, че наложената мярка за неотклонение е възможно най-леката - „подписка“, като не е установил тя да е ограничила съществено правата му; постановяване на оправдателна присъда още в първа инстанция; приключването на наказателното производство в разумен срок. Не са установени увреждания над обичайните, а определеният размер на обезщетението е над двукратния, присъждат в аналогични случаи. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Разбира се, унификация и уравновиловка е невъзможна; сам законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. В същото време, правото трябва да бъде предвидимо и възможно за прилагане в повтарящ се брой случаи, като справедливостта изисква лицата в едно и също положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират (еднаквите случаи се третират еднакво).
От друга страна, въззивният съд в обжалваното въззивно решение е определил двойно по-нисък размер от присъжданите в практиката в подобни случаи. Вероятно е имал предвид, че спрямо Р. М. е имало и друго висящо наказателно производство за самоуправство, но не е изложил ясни съображения за механизма, въз основа на който е достигнал до крайния размер на определеното обезщетение. Както е изяснено принципно в Тълкувателно решение № 3/2004 на ОСГК на ВКС, т. 11, а и в множество съдебни актове по чл. 290 ГПК (напр. решение № 449/16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 554/12 по гр.д. № 266/12 г. на ВКС, IV г.о.), в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Следователно, щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо дали са повдигнати в едно или в множество отделни дела. Вредите, причинени от обвинението по едно от всички, са само част от общите немуществени вреди, което дава съответното отражение върху размера на паричното обезщетение. Когато се преценява кои вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за незаконното обвинение, съответно за незаконното осъждане се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на извършените деяния, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан. В настоящия случай отговорността на П... на РБ може да се ангажира само за онази част от търпените неимуществени веди през исковия период, които са в причинна връзка с неоснователното обвинение на ищеца за лъжесвидетелстване, като конкретният размер на обезщетението следва да се определи след съпоставката според т. 11 от ТР 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Подобна съпоставка не е извършена, с което е допуснато нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила, поради което, след касиране, спорът за размера на дължимото обезщетение следва да се разреши от състава на Върховния касационен съд.
С определение в открито съдебно заседание на 02.04.2016 г. първостепенният съд е известил страните, че му е служебно известно, че против Р. М. е водено нохд № 452/2008 г. по описа на Девненския районен съд за престъпление по чл. 323, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК , започнало с постановление от 20.11.2007 г. на прокурор при РП - П..
Въззивният съд е приел, че двете наказателни производства са били висящи по едно и също време. При липса на други доказателства по делото, както и възражения от касатора срещу това фактическо заключение, съдът приема за установено, че търпените от страната болки, притеснения, страх от осъждане, неудобство сред познати, за целия исков период от време – 26.02.2008 г. – 20.04.20111 г. се дължат едновременно на двете обвинения в извършване на престъпления. По делото липсват данни за продължителността на производството по нохд № 452/2008 г. по описа на Девненския районен съд, как е приключило то, какви мерки за неотклонение са взети по него.
За престъпление по чл. 323, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лев. За престъпление по чл. 290, ал. 1 НК се предвижда също лишаване от свобода до 5 години.
При наличните данни, съдът приема, че търпяните болки и страдания от повдигането на двете обвинения, за исковия период от време, е поравно за всяко поотделно. Както стана ясно, не се установява увреждане над обичайните. Съдебният състав, предвид релевантните факти, посочени и обсъдени от Варненския апелативен съд, официалните данни за стандарта на живот в страната и покупателните възможности на гражданите към датата на деликта, а още и разрешението по аналогични случаи, намира, че причинените глобално вреди на М. в пари се равняват на 3000 лв. за времето 26.02.2008 – 20.04.2011 г. Дължимото обезщетение конкретно за обвинението по чл. 290, ал. 1 НК, следва да се определи на 1500 лв. (половината).
В заключение въззивното решение, като краен резултат следва да бъде оставено в сила.
Предвид резултата по материалноправния спор и на осн. чл. 10 ЗОДОВ, ответникът по иска П... на РБ следва да възстанови на ищеца заплатената държавна такса за настоящата инстанция – 35 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 144/04.10.2016 г. на Апелативен съд В., постановено по в. гр. д. № 354/2016 г. в частта, с която искът му по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 1 500 лв., ведно с лихва върху главницата, считано от 23.11.2012 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.
ОСЪЖДА П... на Р... Б... да заплати на Р. Ж. М. сумата в размер на 35 лв., представляващи разноски по чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, направени в производството пред Върховен касационен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|